Решение № 119 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г.

Решение № 119 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Ж. И. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 293/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна на решението от 17.11.2008 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че е необосновано, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и е нарушен закона с осъждането му по чл. 323, ал. 1, пр.2 НК. С посочените нарушения обосновава необходимостта от отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна и оправдаване по предявеното обвинение. Частната обвинителка Л. С. В. не взема становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите на своята компетентност и намира искането за неоснователно по следните съображения: Кюстендилският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 293/2008 г. потвърдил присъда № 47/16.05.2008 г. по нохд № 207/2008 г. на Кюстендилския районен съд, с която признал подсъдимия Г за виновен в това, че от м.април до 14.12.2007 г. в землището на с. Нов чифлик самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго-св. В., свое предполагаемо право-правото на собственост, като случаят е немаловажен. На основание чл. 323, ал. 1, пр.2 вр.чл. 54 НК го осъдил на 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 200 лева. Произнесъл се по въпроса за размера на разноските. Въззивният съд възприел изцяло установената фактическа обстановка, като направил извод, че е основана на събраните възможни и достатъчно доказателства, чиято оценка съответства на действителния им смисъл. Обосновал решението си да приеме за неоснователно възражението за невиновност след като обективното поведение, от което е изведен извода за наличието на всички признаци на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, на подсъдимия се е изразило в конкретно нарушение на правото на собственост на св. В върху отредения й с плана за земеразделяне, обявен с ДВ, бр. 86/1.10.1999 г. парцел. Конкретните фактически констатации, които въззивният съд е утвърдил изцяло, са направени след пълен и задълбочен анализ на показанията не само на св. В, за които и двете инстанции по същество не са пренебрегнали възможността да са повлияни предвид личната й заинтересованост, но и на лицата, пряко ангажирани за обявяване на новия план с оглед възможността заинтересованите лица да го обжалват, което подсъдимият не е направил, и от тези, които според длъжностните им качества или договорни отношения са участвали в привеждане в съответствие с новото земеразделяне територията на района-свидетелите Ш., Й., К. В. Т., Д. Показанията на тези свидетели правилно са приети като достоверни и подкрепящи посочените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Данните, че подсъдимият не за първи път и не само по отношение на св. В е предприемал действия в нарушение на плана по установяване свое владение върху територии, които не му принадлежат, са установени по безспорен и несъмнен начин. Както тези, така и показанията на св. К. А., са оценявани в съответствие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК, поради което и решението, че са осъществени всички признаци на престъплението е в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК, а по своето съдържание предвид поддържаните доводи във въззивната жалба на подсъдимия-на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. При касационната проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Възраженията по въпросите за приложения план за земеразделяне в землището на с. Нов чифлик, където се намира и процесния имот, като му е отнето незаконосъобразно правото на собственост и за неправилното му прилагане от св. К. А., не са от компетентност на настоящият състав и не могат да намерят отговор в решението на настоящия състав. Това са обстоятелства извън кръга на предмета на доказване по предявеното обвинение, за решаването на които подсъдимият следва да предяви искане към компетентните органи и по предвидения от съответния законов ред, ако има основание. Доводите за необоснованост също не следва да бъдат разглеждани, защото са извън кръга на предвидените като основание за касационна проверка от законодателя съгласно чл. 348 НПК. Касационният съд не е компетентен да извършва проверка на фактическите положения и да замени фактическите изводи на инстанциите по същество със свои. Предвид изложеното искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение