Решение № 1014 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2014 г.

Решение № 1014 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Христов Наумов срещу решение № 746 от 7.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2468/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо с изх. № 9400-4117 от 13.09.2013 г. на главния секретар на ИАРА относно издаване на удостоверение за придобито право за усвояване на риба и други водни организми. Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и връщане на преписката за произнасяне по същество по искането. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения: Издаването на исканото удостоверение е отказано поради висящо съдебно производство по обжалване на заповедта за прекратяване на действието на безсрочното разрешително, издадено на основание чл. 18е от ЗРА. В закона обаче не е регламентирана хипотезата за спиране на производството по издаване на удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми в случаите на оспорване на административния акт за прекратяване на действието на вече издаденото разрешително. Поради това съдът неправилно е приел наличие на такова спиране чрез процесното писмо, с което е подменил предмета на спора. Освен това, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на жалбоподателя. Видно от заповедта за прекратяване на действието на безсрочно разрешително на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, не е допуснато предварителното й изпълнение, съгласно чл. 60 от АПК. Не са ангажирани доказателства за допускане на предварително изпълнение и на основание чл. 167 от АПК. В чл. 18в и сл. от ЗРА не е предвидено допускане на предварително изпълнение въз основа на закона на заповедите по чл. 18в, ал. 2, т. 1. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, т.е. жалбата има суспензивен ефект. При наличните доказателства между страните няма спор за това, че към момента на издаване на оспорваното писмо е било постановено позитивно за Наумов решение № 1527 от 10.07.2013 г. на АС - Бургас, което е било обжалвано пред ВАС (впоследствие потвърдено). От изложеното е видно, че действието на издаденото безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов не е било прекратено, тъй като оспорването на заповедта спира изпълнението й съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, не е било допуснато предварително изпълнение и това разрешение се счита за валидно до постановяване на влязло в сила съдебно решение, потвърждаващо прекратяването му. Този извод следва и от чл. 18в, ал. 5 от ЗРА - при прекратяване на действието на разрешителното със заповедта по ал. 1 се прекратява и действието на издадените въз основа на него удостоверения за придобито право на усвояване на ресурс от риба и т.н. Следователно законодателят обвързва прекратяването на действието на удостоверението с прекратяване на действието на разрешителното. Затова недопустимо е при наличие на действащо безсрочно разрешително, административният орган да не се произнася по същество по искането за издаване на удостоверение по чл. 18е от ЗРА с оглед на изискуемите от закона условия и предпоставки за продължителен период от време поради обжалването на административен акт, за който не е допуснато предварително изпълнение. Като не е съобразено изложеното, неправилно решаващият състав е отхвърлил оспорването срещу процесния административен акт, вместо да го отмени и да върне преписката за произнасяне по същество по искането. Налага се извод, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени, а доколкото правнозначимите факти са установени, преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество, като се съобрази и влязлото в сила окончателно решение № 8490 от 20.06.2014 г. по административно дело № 13274/2013 г. на ВАС. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, което следва да се уважи до размера на сумата 1215 лева, представляваща заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение. Представените заедно със списъка по чл. 80 от ГПК фактури за гориво пред първата инстанция не доказват по безспорен начин, че отразените в тях направени разходи представляват пътни разноски за явяване пред съда. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,