Решение № 2079 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2012 г.

Решение № 2079 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Валентина Василева, против решение № 772 от 4.04.2012 г., постановено по адм. д. № 879/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 485 от 10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0194735 от 8.12.2010 г. на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламента на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е определена нова митническа стойност на стока "препарати за лъскане на обувки /боя за обувки и гъбички за лъскане - нето тегло 723 кг", в размер на 6624,00 лв. като е определена сума за доплащане в размер на 556, 24 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а" и чл. 214, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва на основание чл. 232, § 1, б. "б" от Регламента. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в административния акт правилно е определена митническата облагаема стойност, поради неприемливостта на договорената стойност. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си адв. Костов, отрича основателността на касационната жалба. Претендира разноски по производството. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Обсъждайки доводите на страните и след проверка в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено от жалбоподателя деклариране с ЕАД № 10BG003000Н0194735 от 8.12.2010 г. стока "препарати за лъскане на обувки/боя за обувки и гъбички за лъскане - нето тегло 723 кг" и код по ТАРИК 3405100000 за поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е 1 964.80 евро или 3 824.81 лева, като е представена фактура № 405613 от 3.12.2010 г. с издател Мурат Кимйа САН. ДЪШ ТИДЖ. ЛТД ШТИ. Предмет на доставката е кремообразна боя за обувки и полираща гъба Oti. с обща стойност EUR 1,964,80. Във фактурата е посочено, че стоката е с произход Турция с условие по ИНКОТЕРМС - СРТ Пловдив. Фактурата носи подпис и печат за дружеството доставчик. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на чл. 178, § 4, трето тире от Регламент № 2454/93 от "Садат" ООД са изискани доказателства за декларираната стока - банкови документи за извършено плащане, митническа декларация от държавата на износа и др. В кръга на представените от дружеството доказателства е и квитанция от 9.12.2010 г. за извършеното плащане по фактурата. С оспореното решение № 485/10.03.2011 г. Началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката на база сходни стоки, съгласно легалното определение дадено в чл. 142, § 1, б. "г" от Регламент /ЕИО/ № 2454/93, открити в информационната база данни на Агенция Митници - тези по ЕАД № BG005800Н0163230/01.11.2010 г. за осъществен внос от "Балкан Туризъм София" ЕАД на стоки от Република Турция "гъбички за обувки", с тарифен код 3405100000 и ЕАД № BG002000Н0047128/20.09.2010 г. за внос от "АГИВА" ООД на стоки от Република Турция "боя за обувки", с тарифен код 3405100000 /ЕАД не са индивидуализирани в административния акт, а са представени в хода на съдебното дирене/. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 556.24 лв. и лихва от датата на поставяне на стоката под режим до датата на пълното погасяване на задължението. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Отрекъл е да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Като несъществено е квалифицирал опущението по чл. 102, ал. 2 от ППЗМ. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност. Според съда наличието на митническа стойност на сходни стоки различна от посочената в ЕАД не е основание за коригиране на декларираната стойност от митническите органи щом не е установено тя да се отличава от договорената. В същото време е ценена като истинска фактурата представена от "Садат" ООД заради доказаното плащане по нея. АС Пловдив е обективирал изводи и относно отсъствие на акцесорното задължение за лихва заради неопределеността на разпоредителната част на акта в тази част. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. В оспорения административен акт декларативно е заявено, че следва МОС да се определи по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета без да се сочи договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В същото време определената с акта МОС не съответства математически на изчислената за килограм стока договорна стойност на сходните стоки на представените пред първостепенния съд ЕАД. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 1 964.80 евро. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на митническия режим с фактура № 405613/3.12.2010 г. и удостоверяващата факта на плащането по нея квитанция. В съдебното дирене пред първата инстанция са представени и писмени доказателства за счетоводното отразяване на доставката на стоката по сметка 304 (склад стоки), на факта на доставката в регистъра "Дневник за покупките" и в справката-декларация за м. 12.2010 г. Битието на счетоводните записвания като доказателствен източник е несъмнено при действието на чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 6 624 лева - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и фактурата установяващи декларираната митническа стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото, не е изпълнена. Макар и не съществено допуснатото от страна на административния орган нарушение на административнопроизводствените правила е довело до необоснованост на мотивите на процесния ИАА и с така ангажираните, в хода на оспорването, доказателства се установява, че решението на началника на Митница Пловдив е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. ВАС споделя и изводите на АС Пловдив за отсъствие на предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция, но такива не са сторени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,