Решение № 14118 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 168/2014 г.

Решение № 14118 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 168/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "БА Кредитанщалт Булус" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Тодоров и адв. Стоянова срещу Решение № 6955 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 1856/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 10 състав. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора крайният извод на съда за материална законосъобразност на оспорения АПВ не намира опора в закона, като той противоречи и на принципите на пропорционалност и данъчна неутралност, застъпени в постоянната практика на СЕС. Налице е и нарушавана на принципа на легитимните очаквания с отказа, съдържащ се в АПВ, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт заедно със законните последици. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Соколова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил Акт за прихващане или възстановяване № 1204621 от 15.10.2012 г., с който отказано възстановяване на ДДС в размер на 75 016,16 лева, касаещ фактури за периода от 01.08.2011 г. - 31.08.2012 г., потвърден с Решение № 2956 от 14.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. В хода на ревизията е установено, че на 06.02.2006 г. "БА Кредитанщалт Булус" ЕООД в качеството си на лизингодател сключва договор за финансов лизинг с "Визател" ЕООД в качеството на лизингополучател. Предмет на договора е поземлен имот, включително сградата, която ще се построи върху него на обща стойност 1 053 937 евро без ДДС. На 05.12.2006 г. между двете дружества е подписан приемо-предавателен протокол, с който лизингополучателят потвърждава, че е получил предмета на лизинговия договор от лизингодателя. Съгласно клауза в договора, същият влиза в сила на 01.01.2007 г. На 28.12.2006 г. лизингодателят е издал фактура № 0000000009 от 28.12.2006 г. на стойност 18 024,21 лева и ДДС 3 604,84 лева с предмет - първа лизингова вноска. На дружеството е извършена ревизия за периодите от 01.07.2006 г. до 30.04.2007 г., приключила с РА № 20003449 от 14.02.2008 г. установено е, че посочената фактура е издадена преди настъпване на данъчното събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС (отм.), което по силата на сключения договор настъпва на 01.01.2007 г. След 01.01.2007 г. съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка на стока ца целите на ЗДДС се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността върху стоката и данъкът е изискуем на датата на фактическото предоставяне на стоката. Дружеството не е спазило срока в § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДДС за деклариране на вече сключени договори, по които да прилага стария режим на облагане. При ревизията е начислен ДДС върху цялата стойност на лизинговия договор в размер на 472 155,70 лева на основание чл. 26 вр. чл. 25, ал. 3, т. 2 и чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС вр. § 9, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗДДС . Впоследствие с РА № 2000803590 от 16.12.2008 г. /с обхват на ревизията 01.05.2007 г. - 31.05.2008 г./ е извършено прихващане с две суми, отбелязани като такива по РА № 20003449 от 14.02.2008 г. в размер на 572 083,70 лева, от които главница в размер на 451 631,40 лева и лихви в размер на 120 452,30 лева. Този РА не е обжалвани и е влязъл в сила. От месец август 2011 г. дружеството е започнало повторно фактурирането на лизинговите вноски, платени от лизингополучателя за главницата по посочения договор. Подадено е искане вх. № 25-53-06-474 от 23.02.2012 г. по описа на ТД на НАП, СДО, за прихващане или възстановяване на ДДС - сума в размер на 516 729,61 лева, към което са приложени горецитираните два броя РА. Издадено е АПВ № 1201163 от 23.03.2012 г., с което е отказано възстановяването на посочената сума. Приходните органи са приели, че сумата, претендирана за възстановяване е била предмет на обсъждане на влезлия в сила РА. По същество с искането за възстановяване се цели изменение на влязъл в сила РА, което е недопустимо. С искане вх. № 26-Б-1411 от 01.10.2012 г. по описа на ТД на НАП София, СДО, касаторът е поискал възстановяване на ДДС в размер на 75 016,16 лева по подробно описани фактури, издадени към "Визател" ЕООД за м. 08.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10.2011 г., м. 11.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г., м. 02.2012 г., м. 03.2012 г., м. 04.2012 г., м. 05.2012 г., м. 06.2012 г., м. 07.2012 г. и м. 08.2012 г. С процесния АПВ № 1204621 от 15.10.2012 г. е отказано възстановяване/прихващане на посочената сума. Според данъчните органи по същество се иска възстановяване на ДДС в размер на 75 016,16 лева, начислен с РА № 20003449 от 14.02.2008 г. и прихванат с РА № 2000803590 от 16.12.2008 г. и начислен отново в издадените от ревизираното лице фактури за периодите от м. 08.2011 г. до м. 08.2012 г. Допълнение е, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС за анулиране на погрешно съставени фактури, но доколкото няма данни процесните фактури да са анулирани, то не е налице основание за възстановяване на претендираната сума за ДДС. Съдът е приел, че АПВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. От една страна, АССГ се е мотивирал, че датата на данъчно събитие по процесните последващи фактури вече е била определена с влязъл в сила РА № 20003449 от 14.02.2008 г., а именно м. 01.2007 г., когато е извършено фактическото предаване на стоката /на лизинговия обект/ и през който периоди приходните органи считат, че дружеството-лизингодател е следвало да издаде фактури с начислен ДДС по сключения лизингов договор с "Визател" ООД. Прието е, че е недопустимо данъчнозадълженото лице да издава впоследствие фактури през 2011 г. и 2012 г. със същия предмет на доставка, доколкото данъчното събитие във връзка с процесния лизингов договор е настъпило през м. 01.2007 г. От друга страна, АССГ е развил съображения, че ревизираното лице не се е възползвало от възможността да анулира издадените фактури при условията на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС. Отделно от това, съдът е разгледал обстойно твърденията на "БА Кредитанщалт Булус" ЕООД за нарушаване от страна на приходните органи на принципите на данъчен неутралитет и на легитимните правни очаквания. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Законосъобразно АССГ е приел, че влезлият в сила РА № 20003449 от 14.02.2008 г. не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на съдебното производство, но същият има обвързваща сила и досежно установените от приходните органи обстоятелства и констатации. Приходните органи са обосновали извод, че данъчното събитие във връзка с лизинговия договор между касатора в качеството му на лизингодател и "Визател" ООД е настъпило през м. 01.2007 г., през който период ревизираното лице е било длъжно да издава фактури с предмет лизинговите вноски по договора, но не е извършило това. Издаването на фактури с идентичен предмет през 2011 г. и 2012 г. от страна на касатора е неправомерно, тъй като с това си поведение издателят на фактурите заобикаля закона и действа в разрез с установеното с влезлия в сила РА. Недопустимо е наличието на повече от една дата на данъчно събитие, доколкото се касае за един и същи предмет на доставка, както правилно е отбелязал АССГ. Издадените фактури, по отношение на които се иска възстановяване на начисления в тях ДДС, не се отнасят до нова доставка на предмета на процесния лизингов договор и са във връзка с вече възникнало данъчно събитие още през м. 01.2007 г. Т. е. данъкът във фактурите е начислен без предвиденото в закона основание за това. От друга страна, обосновано данъчните органи се позовават на нормата на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС вр. ал. 1, според която погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известията към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен и съответно, изискването е сгрешената фактура да бъде анулирана. В процесния случай по категоричен начин е установено, че тази възможност не е била използвана от ревизираното лице, поради което същото не може да твърди, че се касае за недължимо платени суми, които подлежат на възстановяване. Във връзка с твърдението на касатора за нарушаване на принципа на данъчен неутралитет, първоинстанционният съд се е позовал на релевантната практика на СЕС. Когато издателят на фактурата е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралност на ДДС изисква неправилно фактурираният ДДС да може да бъде коригиран, без държавите - членки да подчинят тази корекция на добросъвество действие на издателя на фактурата. Съгласно т. 63 от Решение на СЕО от 19.09.2000 г. по дело С-454/98, когато издателят на фактурата навреме и напълно е отстранил риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралност на ДДС изиска неправомерно фактурираният данък да може да бъде коригиран, без тази корекция да зависи от условието издателят на въпросната фактура да е действал добросъвестно. В редица свои решения обаче СЕС изрично потвърждава, че докато неправилно издадената фактура все още съществува, то не е налице отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи. Такава е и конкретната хипотеза, поради което не може да се приеме, че с отказа за възстановяване на процесната сума - ДДС данъчните органи нарушават принципа на данъчен неутралитет. Следва да се посочи, че ако погрешно съставените фактури бяха анулирани от техния издател, би се стигнало до възможността да се поиска възстановяване на ДДС по тях от приходните органи. След като процесните фактури не се свързват с конкретно данъчно събитие на датите на издаването им, то законосъобразно приходните органи са отказали възстановяване начисления от ревизираното лице във фактурите ДДС. Съобразно гореизложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесния АПВ, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение