Решение № 14337 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2018 г.

Решение № 14337 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., срещу решение № 2996/04.05.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 9433/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22000116000151-091-001/06.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., установяващ в тежест на З. Бергов отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Торимекс" ЕООД за окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ и за лихви за забава. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, включително и укриването на факти и връзката между поведението на РЛ и неудовлетвореността на публичните вземания срещу "Торимекс" ЕООД. Разграничава декларирането на окончателния данък с декларация по чл. 55 ЗДДФЛ от подаването на справката по чл. 73 ЗДДФЛ. Настоява, че е съобразен субсидиарният характер на отговорността по чл. 19 ДОПК, като е установена невъзможността за събиране на вземането от главния длъжник към 09.12.2014 г. Връзката на причинност между поведението на РЛ и невъзможността за събиране на вземането от главния длъжник е изведена от факта на извършените от последния плащания за близо 12 000 000 лева в периода на възникването на спорните публични задължения. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – З. Бергов, чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е реализирана отговорност на З. Бергов на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за неплатени задължения на "Торимекс" ЕООД, установени с влязъл в сила ревизионен акт № 1403509/11.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С.. Задълженията са за окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за тримесечни данъчни периоди в 2013 г. в размер 1 325 878. 64 лева с лихви за забава в размер 366 343. 36 лева. Установените в тежест на "Торимекс" ЕООД задължения за окончателен данък са в качеството му на платец на дохода по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ на лицата извършващи продажба на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" от закона /в случая отпадъци от черни и цветни метали/. Констатирано е, че в справка по чл. 73 ЗДДФЛ от 30.04.2014 г. дружеството е заявило извършена продажба на отпадъци от черни и цветни метали през финансовата 2013 г. от 51 500 физически лица, на които са изплатени доходи в размер 11 939 907. 76 лева, като е начислен и удържан данък в размер 1 325 878. 64 лева. Доколкото с декларациите по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се осъществявало предварително установяване на задълженията за данъци, а декларациите представлявали и изпълнително основание, без такива да са подадени в сроковете по чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ, то до установяването на задълженията на дружеството с РА не е съществувало изпълнително основание за събиране на недекларирания данък. Установено е, че към 09.12.2014 г. по сметките на дружеството няма имущество достатъчно за покриване на запора по постановление за налагане на обезпечителни мерки от същата дата. В обхвата на констатациите на органите по приходите са и тези за извършено на 28.08.2014 г. разпореждане от Бергов с дружествените дялове на "Торимекс" ЕООД в полза на панамското дружество "Тасеко холдингс" ЕООД, като Бергов е заличен за управител на "Торимекс" ЕООД и от 15.10.2015 г. дружеството е без вписан нов управител. За да отмени РА, първостепенният съд а дефинирал фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК и е приел, че той не е осъществен. Припознал е РЛ като възможен субект на отговорността заради това, че е бил управител на основния длъжник "Торимекс" ЕООД. Изключил да е установено поведение на Бергов, представляващо укриване на факти и обстоятелства, които да е бил длъжен да обяви пред органа по приходите предвид подаването на справката по чл. 73 ЗДДФЛ, както и несъбирането на вземането и причинната връзка между поведението на жалбоподателя и несъбирането на задълженията за данъци. Решението е неправилно. Неверни са решаващите изводи на първата инстанция по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник /вж. чл. 101 от ЗЗД/. Без да е уговорена или да е установено от закона за управляващия и задълженото лице не възниква същинска солидарна отговорност /арг. от чл. 121 от ЗЗД/, но е мислима т. нар неистинска солидарност с оглед тъждеството на престациите на длъжника и управляващия. Относима към казуса е хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК /ред. от ДВ бр. 105/2005 г. /, която установява пораждащия неистинската солидарна отговорност фактически състав. Първостепенният съд е заимствал горната конструкция, за да припознае за основен длъжник лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, а като встъпващ съдлъжник неговият управител или член на управителен орган. Пак чрез заемки от актове на касационната съдебна инстанция /и правилно/ АССГ е разбрал предпоставките за встъпването - укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които встъпващият съдлъжник е длъжен да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с РА № 1403509/11.06.2014 г. Вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК при действието на чл. 16, ал. 1 ДОПК включва и лихвите и разноските /вж. чл. 16, ал. 3 ДОПК/. Законово встъпилият съдлъжник е имал качеството управител в периода на възникване на задълженията. Нему е непротивопоставимо установеното с първия РА, тъй като не е страна в производството по издаването му /арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но липсва спор както за съществуването и размера на публичните задължения по този РА, така и за факта, че те не са събрани. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е въвел твърдение за погасяване чрез плащане или по друг начин на задълженията на "Торимекс" ЕООД, та в съответствие с чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК фактът на погасяването да се включи в предмета на доказване. Основателен е касационният довод, определящ за проява на укриване на факти пропускът за подаване на декларациите по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ /ред. ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. / в срока за внасяне на данъците /чл. 56 ЗДДФЛ в редакцията от ДВ бр. 94 от 2012 г. /, т. е до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода /вж. чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ в същата редакция/. Укритият факт е този на наличието на задължение на платеца на дохода по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за внасяне на данъка, начислен от него на лицата, продали движимото имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ. Декларацията е акт на самоизчисляване на дължимия данък /чл. 105 ДОПК/ и представлява изпълнително основание – чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Фактите огласявани пред органа по приходите с декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ са различни от тези в справката по чл. 73 ЗДДФЛ. С арг. от чл. 105 ДОПК минималното съдържание на декларацията включва посочване на данъчната основа и дължимия данък. Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ сочи само изплатените доходи /включително тези по глава шеста, която включва и дохода по чл. 38 ЗДДФЛ – т. 2 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ/. Освен че не представлява изпълнително основание, справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ се подава в по-късен момент от декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ – до 30 април на годината следваща тази на изплащането на доходите /чл. 73, ал. 4 ЗДДФЛ/. В случая справката е подадена в последният ден от срока, което съвпада и с датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията на "Торимекс" ЕООД, макар самата заповед да е издадена на 29.01.2014 г. Субект на укриването е управителя, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Така формира представи относно сключването и изпълнението на сделките с отпадъци от черни и цветни метали и изплащането на доходите, облагани с окончателния данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. На съществуването на такива представи сочи подаването на справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ на 30.04.2014 г. Неизпълнението на задължението за деклариране е проява на укриване. Администрацията е установил размера на несъбраните вземания, както и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник, която е предполагала събирането на вземанията, ако длъжникът, управляван от встъпващия длъжник, е декларирал своевременно задълженията за данъци – както само РЛ сочи в справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ през 2013 г. е изплатило на повече от 50 000 физически лица близо 12 000 000 лева доходи. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 14 578. 45 лева за всяка съдебна инстанция или в общ размер 29 156. 90 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение