Решение № 2033 от 23.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП гр. София, срещу решение 69/25.03.2019 г. постановено по адм.д.678 по описа на Административен съд гр. Перник за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-22002216009306-091-001 от 13.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло с решение 1314/29.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който е установена отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК по отношение на Р. Киров в качеството му на управител на Раис-97 ЕООД за публични задължения на дружеството. Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение от АС гр. Перник. Според аргументите на обжалването съдът е изложил неотносими мотиви, като е въздигнал несъществуващи в закона изисквания относно ангажирането на отговорността по чл.19 ДОПК, допуснал нарушения в тълкувателната дейност, направил е необосновани изводи, които не съответстват на събраните доказателства по делото, като по този начин е допуснал нарушение на материалния закон, изпълвайки с неправилно съдържание приложената от него правна норма. Възразява се срещу изводите на съдебния състав, че липсва вторият елемент на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, управителя да е отчуждил имуществото на дружеството безвъзмездно или на цени значително по-ниски от пазарните. Неправилни са и изводите му за липсата на причинно следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задълженията. Органите по приходите задълбочено са изследвали поведението на ревизираното лице, като са доказали неговата недобросъвестност в качеството му на управител на Раис-97 ЕООД. Налице са всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.19, ал.2 ДОПК и като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, чиято отмяна се иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Киров, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и намира, че същата е неоснователна. Моли, съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това свое искане излага подробни съображения в отговор по касационната жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Позовава се и на изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на всички установени с ревизионния акт задължения към момента на проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество на спора дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Предлага да се приеме, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки подадената касационна жалба относно нейната допустимост и във връзка с наведените касационни основания, като съобрази задълженията си по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Перник е бил ревизионен акт Р-22002216009306-091-001 от 13.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло с решение 1314/29.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който по отношение на Р. Киров са установени задължения по реда на чл.19, ал. 2 ДОПК в размер на 306 021.43 лв., от които 17 079.66 лв. главница и лихви в размер на 133 941.77 лв. представляващи невнесени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди 01.12.2009 г. и от 01.03.2010 г. до 01.01.2011 г. Органите по приходите са приели, че са налице всички елементи от състава на чл. 19, ал.2 ДОПК да бъде ангажирана отговорността на Киров, в качеството му на управител на Раис-97 ЕООД, тъй като същият е бил управител на дружеството за ревизирания период и е подписвал всякакви счетоводни документи. Разпоредил се е с имущество собственост на дружеството на стойности по-ниски от отчетната им, в следствие на което е намалил същото, до степен, в която не е възможно събирането на задълженията му. Освен това е прехвърлил дружествени дялове с договор за покупко-продажба от 23.01.2012 г. При осъществената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт по чл.120 ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат самостоятелно основание за отмяната му. Спорът между страните е правен и е относно наличието на основания за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на дружеството. Органите по приходите са посочили като основание за ангажиране отговорността на лицето чл.19, ал.2 ДОПК, макар да са изложили мотиви и по ал.1. Текстовете на двете алинеи съдържат различни фактически състави за възникване отговорност за данъци на трети лица. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състава на разпоредбата е на органа по приходите съгласно чл.170, ал.1 АПК приложим на основание §2 от ПРЗ на ДОПК. Първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на Р. Киров както по ал.1, така и по ал.2 на чл.19 ДОПК, което не е било необходимо. С решене 1314/29.08.2018 г. директорът на дирекция "ОДОП" - София е приел, че са налице факти и обстоятелства, които обосновават наличие на обстоятелствата по чл.19, ал.2 ДОПК. За безспорно е прието, че за ревизирания период Р. Киров е бил управител на "Раис 97" ЕООД и дружеството е задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК. Основанието да бъде отменен ревизионния акт във връзка с ангажираната отговорност по реда на чл.19, ал.2 ДОПК, е било обстоятелството, че липсват доказателства за разпореждане със имущество с цел увреда на фиска. Не е установено разпореждане с имущество на дружеството на цени по ниски от пазарните. Липсва установяване на третия елемент от хипотезата на чл.19, ал.2 ДОПК, за да бъде надлежно ангажирана отговорността на управителя на дружеството. Решаващият състав е достигнал извод различен от този на данъчната администрация, приел е, че неправилно е тълкуван и приложен материалния закон, а това е основание да бъде отменен ревизионния акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Правилно в мотивите на съдебното решение е посочено, че нормата на чл. 19 ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. АС Перник правилно е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК се носи от приходната администрация. В хода на ревизионното производство е следвало да бъде установено, че лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2 ДОПК; че е извършило плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчужди имущество, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; плащането да е извършено недобросъвестно и в резултата от тези действия имуществото на задълженото лице да е намаляло, поради което да не могат да бъдат погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; В настоящият случай не е било спорно, че Р. Киров е легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК за публични задължения на Раис-97 ЕООД, възникнали в периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.03.2010 г. до 31.01.2011 г., тъй като в този период е бил управител на дружеството. Относно наличието на задълженията за ДДС на главния длъжник Раис-97 ЕООД не се спори между страните. Не се оспорва и обстоятелството, че от страна на органите по приходите са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото юридическото лице и дългът не е погасен въпреки това. В хода на ревизионното производство органите по приходите са сочили наличие на действия на управителя, за отчуждаване имуществото на предприятието на цени, значително по-ниски от пазарните и са ангажирали отговорност на лицето по чл. 19, ал.2 ДОПК. Административен съд гр. Перник, съобразявайки изискването на чл.160, ал.1 ДОПК, като съд по същество е разгледал наличието на предпоставките по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, но не е направил е разграничение по коя от двете хипотези отговаря ревизираното лице. Прието е, че и в двете хипотези не са установени всички елементи от фактическия състав на правната норма и не са налице доказателства те да са се осъществили. Не е установено дали в следствие на продажбите е намалено имуществото на дружеството. В ревизионното и в съдебното производство, органът по проходите поддържа, че е налице отчуждаване на имуществото на цени значително по-ниски от отчетните. Законът въвежда различно изискване, за да бъде съставомерно деянието, а именно да отчужди безвъзмездно или по-цени значително по-ниски от пазарните. Липсват доказателства за конкретните пазарни цени на отчужденото имущество, за да се направи извод, че продажните им са значително по-ниски. Изводите на съда са направени без в тази насока да са обсъдени конкретни доказателства. Споделят се изводите на съда, че не е посочено как чрез действията на управителя на дружеството е намалено имуществото му и това е попречило за удовлетворяване на публичните вземания. В случая, в актовете на данъчната администрация липсват действия, целящи да се установява, че ответника се е разпоредил с имущество на управляваното от него дружество Раис-97 ЕООД на цени значително по-ниски от пазарните през ревизираните периоди, с оглед на което не може да се приеме недобросъвестно отчуждено имущество от задълженото лице. Ето защо, правилно съдът е приел, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.02.2023 г., процесуалният представител на ответника е направил възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията за всички години обхванати от ревизията. Нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК задълженията за ДДС и лихви са публични задължения, а по силата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност се внася в срока за подаване на справката - декларация по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. В конкретния случай с процесния ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г.; м.03.2009 г. и м.01.2011 г. За задълженията от 2009 г. и 2010 г. давностния срок е започнал да тече на 01.01.2011 г., тъй като задължението за м.12.2009 г. е дължимо през м.01.2010 г. и е изтекъл на 31.12.2021 г. Спрямо най-късно настъпилия падеж на задължението за м. 01.2011 г., срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2012 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г. Ето защо, към момента на приключване на делото пред настоящата инстанция на 08.02.2023 г., за горепосочените задължения и начислените за тях лихви за забава е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК. Следователно, при изтекла погасителна давност относно задълженията за всички години следва да се приеме, че ревизионният акт подлежи на отмяна не само на посочените от първоинстанционния съд основния за неправилно приложен материален закон, но и поради изтекла абсолютна погасителна давност. Постановеното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноските в полза на ответника по касационната жалба и същите следва да бъдат възложени в тежест на НАП, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК. Размерът им се определя с оглед представените доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 650 лева. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение