Решение № 8102 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2019 г.

Решение № 8102 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Фермер – 2003" ЕООД със седалище в гр. Сливен, подадена чрез упълномощения представител адв. Кожухарова, срещу решение № 147 от 11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 374/2018 г. от Административен съд – Сливен. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014–2020 г. с изх. № 01–2600/1056+6 от 14.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Сливен е било образувано по жалба на "Фермер – 2003" ЕООД срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014–2020 г. с изх. № 01–2600/1056+6 от 14.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7 и чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)№ 352/78, (ЕО)№ 165/94, (ЕО)№ 2799/98, (ЕО)№ 814/2000, (ЕО)№ 1290/2005 и (ЕО)№ 485/2008 на Съвета е прекратен агроекологичният ангажимент на дружеството по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" /ВПС–4. 1/. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ в съответствие с чл. 20 а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на фонда е делегирал правомощието за издаване на актове като процесния на своя заместник изпълнителен директор. Административният акт бил издаден и в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. За относими към предмета на спора съдът е приел нормите на Наредба № 7. При съобразяване на чл. 20, ал. 3 и 4 от нея съдът е приел, че на бенефициентите по мярката е дадена възможност агроекологичните дейности по ВПС-4. 1 през петгодишния период да бъдат извършвани върху различни блокове на земеделското стопанство, но със задължение одобрената площ за прилагане на дейностите по това направление да не бъде намалявана с повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Във връзка с този извод и от доказателствата по делото съдът е установил, че през 2015 г. "Фермер – 2003" ЕООД е одобрено по мярка 10, направление ВПС-4. 1 с референтна площ 11, 64 ха Същата площ, макар и за различни парцели, била заявена в нормативно-изискуемите обеми и през 2016 г. За кампания 2017 г. между заявените парцели по мярка 10 бил и процесният парцел 46783-182-8-1. Съобразно изготвените по делото две съдебно–технически експертизи този имот с цялата си площ от 1, 48 ха се пресичал (попадал в парцел 46783-182-4-1) и незначително се пресичал с парцел 46783-182-5-1. Съдът е обсъдил въведената с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 забрана за кандидатстване за подпомагане по мярка 10 и мярка 214 с едни и същи земеделски парцели. Обсъдил е и изключенията от тази забрана. Във връзка с това е установил, че процесните парцели не са заявени по направленията, за които тези изключения се отнасят. Стигнал е до извод, че изискванията за сеитбообращение по мярка 214, приложими и задължителни за периода 2013-2017 г. за парцели 46783-182-4-1 и 46783-182-5-1, за които жалбоподателят е поел петгодишен ангажимент през 2013 г. били несъвместими с изискванията по мярка 10, за която бил заявен имот 46783-182-8-1 за кампания 2017 г. Във връзка с несъвместимостта на прилаганите агроекологични дейности в двете мерки била въведена забрана за комбиниране на два или повече агроекологични кода, свързани с плащане на площ върху един и същ земеделски парцел. Тази забрана по отношение на мярка 10 била регламентирана в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7, а по отношение на мярка 214 – в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Във връзка с разпореденото с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 относно възможността одобрената площ по направление ВПС-4. 1 да бъде намалена с не повече от 10% спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, съдът е констатирал, че за кампания 2017 г. с отпадането на площта от 1, 48 ха, съставляваща недопустимия за подпомагане по мярка 10 парцел 46783-182-8-1, същата възлизала на 10, 11 ха, което в процентно съотношение спрямо референтната се равнявало на 86, 86%. Този извод се потвърждавал и от заключението и на двамата експерти – геодезисти по делото, че процентът на допустимата заявена за кампания 2017 г. площ спрямо размера на одобрената (референтна) площ по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", бил 86, 86 %. Такъв бил и процентът, изчислен от административния орган. Това налагало извод за законосъобразно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. След като е изяснил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт. С тези изводи настоящата инстанция се съгласява, поради което и не следва да преповтаря. Изложените в касационната жалба доводи всъщност са идентични с тези, които вече са били обект на преценка от първоинстанционния съд. Правилни са изводите за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, каквото твърдение има в касационната жалба. Неоснователно е и възражението за неговата немотивираност. Оспореният акт съдържа фактическите основания, които са подведени към относимите материалноправни разпоредби, съставляващи правните основания за издаването му. Тук следва да се има предвид и че по силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в акта правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. Спорният по делото въпрос е дали площта, заявената и одобрена за процесната 2017 г., в разрез с изискването на чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7, е с повече от 10% по–малка спрямо площта, за която е поет 5–годишният ангажимент през референтната 2015 г. За изясняването му съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, които е съпоставил със заключенията на двете изслушани по делото експертизи. Правните си изводи е формирал при съобразяване правилата на приложимата за конкретния случай Наредба № 7, като е взел предвид и изискванията на Наредба № 11. При това подробно е разгледал кои парцели са били референтни по мярка 214 и ги е съпоставил със заявените по мярка 10, като ги е проследил по кампании. В тази връзка неоснователно в жалбата се твърди и че съдът неправилно приел, че не са представени доказателства, които да оборят заключенията по изслушаните по делото експертизи, като такова доказателство било представена молба, с която се проследява историята на процесния парцел от 2013 до 2017 г. с приложена извадка от ортофото карта. Противно на това твърдение, съдът е установил, че е имало промяна в номерата на парцелите от ИСАК, като е стигнал до обоснован извод, че въпреки тази промяна за кампания 2016 г. и 2017 г. констатираното пресичане на процесния парцел със заявените по мярка 214 с код АП24 парцели е налице. Тук следва да се отбележи, че приложената от оспорващото дружество извадка от ортофото карта не отразява нищо по–различно от приложената към втората експертиза по делото цветна извадка от същата карта. Правилен е и изводът, че за разлика от мярка 10 направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", при която по силата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 агроекологичните дейности могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишния период от поемане на агроекологичния ангажимент, разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 задължава бенефициентите да извършват агроекологичните дейности върху едни и същи блокове, като съгласно ал. 2 от същия текст всяка година поне 90% от площта по съответното направление трябва да се припокрие географски с площта, за която е поет ангажиментът. От данните по делото е установено, че за кампания 2016 г. и 2017 г. заявените по мярка 214 с код АП24 били парцелите 46783-182-4-1, 46783-182-5-1, 46783-182-6-2, а по мярка 10 – парцел 46783-182-8-1 с код АК2. От заключенията по изслушаните по делото експертизи е установено, че процесният парцел 46783-182-8-1 попада с цялата си площ в референтни за мярка 214 с код АП2 парцели 46783-182-4-1 и 46783-182-5-1. При това законосъобразно в административния акт като нарушение е посочено неспазване на забраната за промяна на агроекологичните кодове по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7. Неоснователно е възражението в жалбата за неправилно приложение на чл. 20, ал. 3 и 4 от Наредба № 7. Дадената с ал. 4 възможност заявяваната за различните кампании площ да бъде намалявана с до 10% от първоначално заявената и одобрена за подпомагане площ не се отнася нито до всеки един от парцелите, нито до всяка година от поетия ангажимент, каквото неправилно тълкуване се прави в жалбата. Тази възможност се отнася сумарно до първоначално одобрената /референтната/ площ, както и за целия период на поетия ангажимент, а не до всяка отделна година от него /по която логика в края на 5–годишния ангажимент площта по ангажимента може да бъде намалена наполовина/. Направеното разяснение опровергава и твърдението на касатора, че неправилно съдът е кредитирал заключението по изслушаните по делото експертизи. По оспорването на определение от съда размер на депозита за вещо лице следва да се отбележи, че определението, с което съдът назначава експертиза, определя вещото лице и размера на депозита за изготвянето й, не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, и определенията, изрично посочени в закона, по аргумент, изведен от чл. 229 от АПК. Определенията, с които не се слага край на делото, на основание чл. 253 от ГПК могат да бъдат отменяни или изменяни само от съда, който ги е постановил. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски. Ответната страна не е отправила такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,