Решение № 14581 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2020 г.

Решение № 14581 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Мирчов Милушев, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Москов, против решение № 391 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 399/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на село Говедарци, община Самоков, изразяващо се в промяна границите на поземлени имоти с идентификатори № 15285.6.370; 15285.6.369; 15285.6.368; 15285.6.391 и 15285.6.376, обективиран в писмо изх. № 20-4313/25.01.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Софийска област. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с представените доказателства, а също и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК – Софийска област да бъдат отменен или евентуално- след отмяната делото да бъде върнато на Административен съд София-област за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Софийска област в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът – С. Иванов Крушарски в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Иванов излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Останалите ответници – Г. Янакиев Бързанов, Е. Янакиева Ушанова и община Самоков не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на съдебния състав за съответствие на обжалвания отказ с относимите материалноправни разпоредби. По делото е установено, че производството по издаване на процесния административен акт е образувано по искане на касационния жалбоподател В. Мирчов Милушев за изменение на КККР на [населено място], изразяващо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 15285.6.370; 15285.6.369; 15285.6.368; 15285.6.391 и 15285.6.376 в съответствие с границите на УПИ ХХV-686, кв. ЗЗ по плана на село Говедарци, община Самоков, на който жалбоподателят се легитимира като собственик с нот. акт № 8, т. IА, рег. № 286, дело № 7 от 2006 г. Съгласно представения проект поземлен имот с идентификатор 15285.6.369 се разделя на два имота - ПИ с идентификатор 15285.6.444 за УПИ ХХV-686, кв. ЗЗ, с проектна площ от 1 640 кв. м. и ПИ с идентификатор 15285.6.445 с проектна площ от 797 кв. м. Границите на новия ПИ с проектен идентификатор 15285.6.444 съвпадат с границите на УПИ ХХV-686, кв. ЗЗ, предмет на цитирания по- горе нот. акт и навлизат с 335 кв. м в ПИ с идентификатор 15285.6.370, собственост на ответника на С. Крушарски и със 140 кв. м. в ПИ с идентификатор 15285.6.368, собственост на ответниците Е. Ушанова и Г. Бързанов, като се предвижда имотите на ответниците с новите граници и площ да бъдат отразени с проектни идентификатори съответно 15285.6.447 и 15285.6.446. При тези данни, началникът на СГКК - Софийска област на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР отказва да измени КККР на [населено място], община Самоков, като приема, че е налице спор за материално право. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителя Милушев и ответниците С. Крушарски, Е. Ушанова и Г. Бързанов е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. Исканото изменение предвижда промяна в границите, очертанията и площта на поземлен имот № 15285.6.369, като с предвиденото изменение се засягат границите и площта на съседните имоти с идентификатори 15285.6.370 и 15285.6.368. Налице е дублиране на титули за собственост, което обективира спор за материално право, до чието разрешаване искането изменение не може да бъде извършено. Следователно отказът на началника на службата по геодезия, картография и кадастър е в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Възражението на касационния жалбоподател, че регулационните граници на собствения му УПИ ХХV-686, кв. ЗЗ по плана на село Говедарци, община Самоков, описан в нот. акт № 8, т. IА, рег. № 286, дело № 7 от 2006 г. следва да се считат за граници на поземления имот, е неоснователно. За да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост. Всъщност именно в това се изразява спорът за материално право, който в случая не е разрешен по съответния ред. Влязлата в сила заповед № ЛС-01-891/6.07.2007 г. на кмета на община Самоков не предвижда изменение на ПУП- ПР по отношение на УПИ ХХV-686, кв. ЗЗ по плана на село Говедарци, община Самоков, поради което е без значение за настоящия спор, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда и по искане на страните са събрани относимите доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответника С. Иванов Крушарски сумата 500. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,