Решение № 15593 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2020 г.

Решение № 15593 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Андонов, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Киселичков, против решение № 475/09.04.2020 г. на Административен съд–Бургас, постановено по адм. д. № 2356/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02000218003093-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 122/11.07.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП и е присъдено в полза на Дирекция "ОДОП" - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 711, 23 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че са доказани от страна на органите по приходите предвидени в нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред първоинстанционния съд РА е реализирана отговорност на В. Андонов на основание чл. 19 от ДОПК за неплатени задължения на [фирма], установени с влязъл в сила ревизионен акт № Р-02000217004261-091-001/02.03.2018 г. на ТД на НАП-Бургас ДДС в размер на 95 643, 53 лв. и лихви в размер на 12 952, 87 лв. за данъчен период м. 09.2017 г. и по ЗКПО - корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в размер на 7 282. 27 лв. и лихви - 2 244, 42 лв. Установените в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер на 95 643, 53 лв. са по справка декларация за данъчен период от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. с ДДС за внасяне в размер на 49 903, 68 лв., в т. ч начислен ДДС с фактура за продажба на недвижими имоти № 152/12.09.2017 г., както и начислен при ревизията за д. п. м. септември 2017 г. ДДС в размер на 42 296, 08 лева в резултат на извършена корекция на ползвания данъчен кредит през месец септември 2017 г, поради установена при ревизията липса на стоки в размер на 211 480, 40 лв. За задълженията по ЗКПО, според приходните органи дружеството не е отчело през 2015 г. приходи от лихви по предоставените на [фирма] парични заеми, и на основание чл. 78 ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на [фирма] за 2015 г. на в посока увеличение със сумата от 38920 лв. и за 2016 с 33 902, 70 лева. От публичен изпълнител са предприети действия са събиране на установените с РА задължения, но задълженията на дружеството не са погасени. По делото не е било спорно, че В. Андонов е бил управител на [фирма] през ревизираните 2015 г. и 2016 г, за които на дружеството е преобразуван счетоводния финансов резултат и е начислен КД, вкл. е извършена корекция на ползвания данъчен кредит през данъчен период м. септември 2017 г. и начислен ДДС в размер на 42 296, 08 лв., /поради липса на стоки/, с влязъл в сила РА и начислен ДДС. Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Андонов в качеството му на управител на [фирма]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против № Р-02000218003093-091-001/11.02.2019 г. на ТД на НАП – Бургас, с който е възложена отговорност на В. Андонов за задължения на [фирма] по ЗДДС - 95 643, 53 лв. и лихви в размер на 12 952, 87 лв. и по ЗКПО - корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в размер на 7 282. 27 лв. и лихви - 2 244, 42 лв. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК и задълженото лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на сумата 3711. 23 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционият съд е приел, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът е обсъдил предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност на управител на задължено за данъци лице и въз основа на представените доказателства е приел, че Андонов в качеството на управител на [фирма] е укрило приходи за 2015 г. и 2016 г., не е начислил своевременно ДДС, продал е в хода на ревизията недвижими имоти, собственост на дружеството е довело до невъзможност за събиране на публични вземания- корпоративен данък и ДДС, установен с РА. Решението е неправилно. Отговорността по чл. 19 ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно, установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди, които следва да са в обхвата на ревизията. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение като главница. Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 1 на чл. 19 ДОПК са: 1/лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4 невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 2 на чл. 19 ДОПК, съобразно наведените в процесния случай факти и обстоятелства са тези по т. 1, пр. първо на ал. 2 на чл. 19 ДОПК: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2 да е налице недобросъвестно поведение на това лице, изразяващо се в извършени плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, 3/причинно-следствена връзка между поведението и намаляване на имуществото на задълженото лице, поради която причина са непогасени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4 невъзможност за погасяване чрез събиране на публичните вземания - данъци и ЗОВ. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е безспорен само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК – ревизираното лице да е било управител на търговско дружество. По силата на чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му. Това формира и представата му относно сключването и изпълнението на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК). Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с посочения РА. Ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията по ЗКПО и за част от задълженията по ЗДДС, а именно ДДС в размер в размер на 42 296, 08 лева, начислен на основание чл. 79, ал. 3, ал. 4 ЗДДС. Но не и по отношение на задължение за ДДС в размер на 49 903, 68 лв., по СД по ЗДДС № 03002928954, подадена на 03.10.2017 г. от новия управител на дружеството. При ревизията е установено, че на 14.09.2017 г. с договор за прехвърляне на дружествен дял В. Андонов е прехвърлил на М. Димитров дела си, който е имал в [фирма]. За Андонов като субект на посочената лична отговорност обаче е непротивопоставимо единствено установеното с РА на дружеството. Аргумент в тази посока е разликата във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството от тази на управителя му, която предполага отлика на предмета на доказването при установяването на задълженията с РА от този, при който би отговарял управителят – за него са последиците от несъбирането на задължението по причина на укриването на данни. В ревизионното производство и в съдебното такова не са представени доказателства, че неотчитането на приходи от лихви през текущите за 2015 г. и 2016 г. и неизвършването на корекция на ползвания данъчен кредит е направено с цел укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразени във финансовите отчети на дружеството за 2015 г. и 2016 г. и дневника за продажби за м. септември 2017 г. По делото не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, което е анализирало активите на дружеството след датата на разпоредителната сделка, обективирана в н. а № 59/12.09.2017 г. имуществото на дружеството е обзавеждане и трайни активи 85 756, 85 лв.; стоки – 91 655, 87 лв., всичко 177 412, 72 лв. Т. е към датата на издаване на РА дружеството има достатъчно активи, макар и краткотрайни, за да покрият задълженията му. Не е реализиран данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по приходите, настоящият състав намира за ненастъпили и недоказаните факти от описания фактически състав. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК е доказан и неправилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, поради което решението му следва да се отмени, като вместо него се отмени процесният РА. Решението следва да се отмени изцяло и в частта си за разноските. При този изход на делото на задълженото лице следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на.. лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,