Решение № 3271 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2010 г.
ВАСIII отделение08.03.2011 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 62 от 12.08.2010 г., постановено по адм. д. № 548/2010 г. на Административен съд - Враца и вместо него, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Емил Йорданов Русиновски от гр. Враца срещу заповед рег. № 360/02.06.2010 г. издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3271 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Районно управление "Полиция" гр. Враца при ОД на МВР гр. Враца, против решение № 62/12.08.2010 г., постановено по адм. дело № 548/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед рег. № 360/02.06.2010 г. за полицейско задържане, издадена от инспектор - полицейски орган при РУ "Полиция" гр. Враца. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което жалбата на Емил Йорданов Русиновски срещу цитираната заповед да бъде отхвърлена. Ответникът Емил Йорданов Русиновски не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С оспорената пред Административен съд - Враца заповед рег. № 360/02.06.2010 г. е заповядано задържането на лицето Емил Йорданов Русиновски за срок до 24 часа в РУП-Враца, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, на посочено в заповедта правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът приел, че заповедта страда от порок - материална незаконосъобразност, тъй като не били събрани "данни по смисъла на закона" за извършване на престъплението от задържаното лице. Приел, че само презюмиране на виновно поведение, не е основание за задържане. Решението на административен съд Враца е неправилно и следва да бъде отменено. Процесната заповед е с правното основание чл. 63, ал. - 1, т. 1 от ЗМВР, а фактическото основание е, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление - кражба. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР включително. Задържането на основание чл. 63, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 64 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Законът не посочва от какъв характер следва да е извършеното престъпление - общ или частен. За прилагане на нормата е достатъчно осъществяването на фактическия й състав, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. По силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има подробно посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление, като в конкретния случая такива е имало. В случая такива данни са налице - заявителски материал за кражба и информация за съпричастност на Стоянов и Русиновски към извършеното престъпление. В хипотезата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за осъществяване на полицейското задържане е достатъчно презюмиране на съпричастност, а не категорични данни за извършено престъпление, каквито се събират в образуваното в досъдебно производство. В предвид на установеното касационната жалба се явява основателна, Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът решен по същество като се отхвърли жалбата на Емил Йорданов Русиновски срещу заповед рег. № 360/02.06.2010 г. за полицейско задържане. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,