Решение № 8026 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2010 г.

Решение № 8026 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Стефан Руменов Жотев от гр. Перник и от Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, против решението от 30.07.2010 г. по адм. дело № 02677 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 111/02.05.2006 г. на Главния директор на СУ "Социално осигуряване" и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Изложените в двете касационни жалби съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон. Ответникът "Главболгарстрой" АД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е решение № 111/02.05.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 6432 от 13.02.2006 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 31.07.2005 г. със Стефан Руменов Жотев - кофражист в "Главболгарстрой" АД, гр. София. Решението на Софийския градски съд, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че увреждането не е настъпило през време, във връзка или по повод на извършваната работа, поради което не може да бъде квалифицирано като трудова злополука. Изложените в двете касационни жалби доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че злополуката е станала на 31.07.2005 г. между 9.30 и 9.50 часа на тяло "В" на строителен обект "Търговски и развлекателен комплекс с две нива, подземни паркинги и трафопост - Южен парк - 2-ра част". Точното време на настъпване на злополуката не може да бъде установено, защото пострадалият Жотев е бил намерен от други работници, след като е паднал през технологичния отвор за въздухоотвод в стоманенобетоновата плоча на IV ниво, кота + 18. Падането е било спряно след удар в парче шперплат на по-долната междинна площадка между III и IV ниво. Безспорният факт, че няма преки свидетели (очевидци) на злополуката, подкрепя извода, че на тяло "В" по същото време не се е извършвала работа. Твърдението на осигурителя, че мястото в тяло "В", откъдето е паднал пострадалият работник, вече е било шпакловано и почистено, не е оспорено. Единствено пострадалият в писмените си обяснения твърди, че е бил изпратен от бригадира в тяло "В" да изчисти строителните отпадъци "на покрива сам в една стаичка". Разпитаните свидетели са потвърдили непосредствено пред съда обстоятелствата, които са изложили в писмените си обяснения, дадени в административното производство. Според техните показания по времето, когато е станала злополуката, на пострадалия работник е било възложено декофриране (сваляне на кофражните платна) на тяло А. Свидетелят Калин Василев е дал показания, че заедно с пострадалия Стефан Жотев са били разпределени от звеневия Григоров да работят на земята, като откачват кофражните платна от крана и ги почистват. След около пет минути Жотев се запътил към секция Б без да даде обяснения, а след това е бил намерен паднал на стълбището в същата секция. Тези обстоятелства са потвърдени и от останалите свидетели - Григор Александров (бригадир на комплексна бригада), Иван Митрев (изпълнител директор "Инфрастуктурно строителство"), Генади Генадиев (зидаро-кофражист в "ГБС" АД до 2007 г.). Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба на Стефан Руменов Жотев, за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Неправилно касаторът счита, че чрез събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания се цели опровергаването на съдържанието на болничните листове. Издадените болнични листове са извън предмета на съдебния контрол за законосъобразност. Посоченият в тях код 04 Трудова злополука като причина за временната неработоспособност не може да служи като доказателство за причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Правно ирелевантно е и обстоятелството, че осигурителят не е обжалвал болничните листове в отделно производство по реда на Закона за здравето и на основание чл. 40, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) е изплатил парично обезщетение за първия работен ден от временната неработоспособност. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Административният орган незаконосъобразно е приел, че след като в сключения трудов договор със Стефан Руменов Жотев за място на работа е посочено "обектите на дружеството" и злополуката е настъпила в рамките на законоустановеното работно време, следва да се приеме, че са безспорно установени съществените конститутивни признаци на понятието "трудова злополука". Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В разглеждания случай липсват доказателства, че касаторът Жотев е паднал и е получил травматично увреждане през време или във връзка или по повод на извършвана работа на тяло "В". Оспорените административните актове са издадени в нарушение на материалния закон и като ги е отменил, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,