Решение № 1618 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2009 г.

Решение № 1618 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мъгърдич Сахак Сахакян от гр. Бургас, Невенка Георгиева Сахакян от гр. Бургас и Матилда Ара Сахакян - Нюхус от гр. Сливен против решение № 10 от 24.02.2009 г. по адм. д. № 203 от 2008 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на Община - Сливен, да отмени на основание чл. 29, ал. 5 от ЗОС заповед № 641 от 17.12.1979 г. и заповед № 176 от 11.03.1980 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Сливен за отчуждаване на недвижим имот и са осъдени да заплатят на Община - Сливен разноски по делото в размер на 80 лева. Излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 29 от ЗОС, който е приложим и по отношение на отчуждени имоти преди влизане в сила на ЗОС. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество се отмени мълчаливият отказ и се отменят заповедите за отчуждаване. Ответникът - кметът на Община - Сливен, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Рускова с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Декотекс" АД, гр. Сливен, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника - главен юрисконсулт Радева с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска, да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Излага, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че чл. 29 от ЗОС е приложим само за отчуждавания, извършени по този закон след 1.06.1996 г., поради и което обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 10 от 24.02.2009 г. по адм. д. № 203/2008 г. на Административен съд - Сливен, е отхвърлена жалбата на касаторите против мълчалив отказ на кмета на Община - Сливен, да отмени на основание чл. 29, ал. 5 от ЗОС заповед № 641 от 17.12.1979 г. и заповед № 176 от 11.03.1980 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Сливен за отчуждаване на недвижим имот - дворно място, съставляващо имот пл. № 73 в кв. "Сливен - изток" по плана на гр. Сливен, с площ от 3 600 кв. м, идентичен с имот пл. № 30 в местността "Хисарлъка" по плана на гр. Сливен, целият с площ от 3 600 кв. м и са осъдени да заплатят на Община - Сливен разноски по делото в размер на 80 лева. Административният съд е приел, че отчуждаването на процесния имот е започнало при действието на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ и редът по чл. 29, ал. 5 от ЗОС за отмяна на отчуждаването важи само за отчуждавания по този закон и е неприложим за отчуждения по други закони, поради което е отхвърлил жалбата. Касационните жалбоподатели са посочили като касационни основания неправилност и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на чл. 29 от ЗОС. Възраженията на касаторите са неоснователни. От фактическа страна не се спори от страните извършеното отчуждаване на процесния недвижим имот, започнало със заповед № 180 от 16.04.1979 г. и заповед № 641 от 17.12.1979 г., завършило със заповед № 176 от 11.03.1980 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Сливен, за изграждане на "Болничен комплекс", който бил оценен за 13000 лева, която сума да се изплати на отчуждените собственици Армине Мягярдич Сахакян, Мъгърдич Сахак Сахакян, Оник Сахак Сахакян и Ара Сахак Сахакян. За отчуждения имот е съставен акт за държавна собственост № 5968 от 7.07.1980 г., в който е отбелязано, че е изплатена сумата 13000 лева. Установено е, че имота попада в УПИ - I за болничен комплекс и в УПИ - Х за обществено обслужване в кв. 1, "Ново село - изток", гр. Сливен. С решение № 146 от 13.11.2008 г. по адм. д. № 76/2007 г. на Административен съд - Сливен в производство по чл. 31, ал. 1 от ЗОС е отхвърлена жалбата на касаторите и Ара Сахак Сахакян за отмяна на отчуждаването, което решение не е влязло в сила, предвид висящо касационно производство пред Върховния административен съд. С искане вх. № 9400-15374 от 30.06.2008 г. касаторите и Ара Сахак Сахакян, поч. на хх.хх.хххх г. поискали от кмета на Община - Сливен отмяна на отчуждаването на основание чл. 29, ал. 3 от ЗОС /макар да е в сила ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г./ с доводи, че е изтекъл тригодишен срок от отчуждаването и в предвидения 6-месечен срок не им е изплатено обезщетението, по което административният орган не се произнесъл и заявителите са обжалвали мълчаливия отказ по съдебен ред. Касаторите са започнали производство по чл. 29, ал. 6 /редакция ДВ, бр. 54 от 13.06. 2008 г., като неправилно са посочили ал. 3/ от Закона за общинската собственост, съгласно който: "Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика". Законовата разпоредба изисква наличие на две материалноправни предпоставки: положителна - влязла в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение и отрицателна - паричното обезщетение да не е преведено по сметката на собственика. При наличие на тези условия се поражда процесуалноправната предпоставка да се поиска отмяна на акта за отчуждаването. Предвиден е и минимален срок - шестмесечен, след изтичането на който се поражда възможността това право да бъде упражнено. Посочените разпоредби са от Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г./, в сила от 1 юни 1996 г., като други изисквания за отмяна на отчуждаването в цитираната хипотеза няма. В случая не се спори, че отчуждаването на процесния имот е извършено по реда на ЗТСУ (отм.), който не се прилага, когато се иска отмяна на отчуждаване на основание чл. 29 от ЗОС. Възраженията на касаторите, че не е извършено плащане на обезщетението е ирелевантно, след като отчуждаването на процесния имот не е извършено по реда на ЗОС и не е налице една от положителни предпоставки за допускане отмяна на отчуждаването. Правилно административният съд е съобразил материалноправните изисквания относно отмяна на отчуждаване по реда на чл. 29, ал. 6 от ЗОС. Други са условията и предпоставките при приложение на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, който допуска отмяна на отчуждаване извършено по реда на други закони и по който е налице висящо касационно производство по отношение на процесния имот. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице твърдяните от касаторите касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,