Решение № 5266 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юрисконсулт Кръстева, срещу решение 27648 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 11259/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение 10759 от 14.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на З. А. Я., гражданин на Сирия. Релевирани са доводи за необоснованост на оспорения съдебен акт и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответникът - З. А. Я., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адвокат Ангелова оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество, тя е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на З. А. Я., гражданин на Сирия, срещу решение 10759 от 14.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на административния орган е мотивирано с обстоятелството, че спрямо лицето не е налице страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Административният съд е приел, че проведеното интервю не е обективно и административният орган не е изследвал причините за напускане на страната на произход. Счел е, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е изследвал задълбочено нежеланието на търсещия зарила да отбие военната си служба в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси е приел, че нежеланието да бъде мобилизиран не е основание да се предостави статут на бежанец. По тези съображения съдът е отменил решението на председателя на ДАБ и му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, стигнал е до погрешни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с З. А. Я. е проведено интервю, при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история (протокол от проведено интервю рег. УП6927/23.08.2024 г.). На поставените въпроси по време на това интервю чужденецът посочва, че е сирийски гражданин- [етническа принадлежност], [вероизповедание]. Роден е в [населено място], обл. Халеб, Сирия. Завършил е [заличен текст] и е бил общ работник. Чужденецът сочи, че е живял в родния си край до 2021 г. До напускането му на страната живял в градовете Манбидж и Идлиб. Напуснал Сирия нелегално за Турция, а от там с помощта на трафикант преминал на територията на Република България. В Турция останал няколко дена. По време на пребиваването си в Турция не е подавал молба за закрила. Заявил, че не е служил в армията, но през 2014г. е бил търсен, заради което се преместил и живял в град Бейрут, Ливан в периода 2014г.-2021г. После отишъл за един месец в Адана, Турция през 2021г. и се върнал пак в Сирия. Сочи, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е арестуван, не е осъждан и не е бил в затвора. Завил, че ако се върне в страната си, ще го накарат да служи в армията, а той не желаел това. Не членува в политическа партия и не е участвал в партийни мероприятия. Към него не са отправяни заплахи, не е имал проблеми с армията и полицията. Като конкретен повод за напускането на Сирия посочва войната. Сочи, че семейството му е останало в Сирия. Представено е становище рег. УП-6927/10.10.2024 г. от старши експерт в отдел ПМЗ-кв. Враждебна , РПЦ София, с което се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред АССГ решение 10759/14.10.2024 г., председателя на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно нежеланието на кандидата да се сражава в редовете на сирийската армия, административният орган се е позовал на Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992г., в глава V, B , с което е дадено тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия- наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение на председателя на ДАБ при МС не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съобразно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от оскъдната информация, предоставена от жалбоподателя по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от жалбоподателя не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в Турция- страната, в която е пребивавал след напускане на Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било твърдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, административният орган правилно се е позовал на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на З. А. Я. срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут бъде отхвърлена по изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение