Решение № 6191 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. М. Л., чрез адв. Маринова, за отмяна на определение № 12486/04.12.2025г. по адм. дело № 11328/ 2025г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила определение № 1754/ 27.10.2025г. по адм. дело № 494/ 2025г. на Административен съд – Търговище за спиране, на основание чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК, на производството по делото, образувано по жалба на Л. против решение на директора на ТП на НОИ- Търговище. Подателката на искането поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т.6 АПК (уточнение в молбата на л. 21 по делото), тъй като не е съобразено решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С -447/ 13 Р. Моли определенията да бъдат отменени и делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – директор на ТП на НОИ- Търговище оспорва искането за отмяна. Като взе предвид изложеното в искането за отмяна и доказателствата по делото Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, констатира следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, против акт подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал.1 АПК) поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Като извънреден, извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила решения и определения, преграждащи развитието на делото, производството по отмяна се развива при точно и изчерпателно посочени в чл. 239 АПК основания, които не могат да се тълкуват разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебните актове. Разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК е ясна и изисква с решение на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че с атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяна на това основание. В случая решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията по отношение на подателя на искането за отмяна, не е посочено от подателя на искането за отмяна и не е представено. Следователно условията на чл. 239, т. 6 АПК не са изпълнени, искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Решенията на Съда на Европейския съюз не попадат в обхвата на цитирания по-горе законов текст, поради което не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 6 АПК. Още повече, че в случая посоченото в искането решение на СЕС е по реда на чл. 56 от Статута на съда и разрешава по същество конкретен спор. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,