Решение № 11322 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Алиев против решение 2866 от 27.04.2023 г. по адм. дело 808/ 2023 г. на Административен съд София град. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съдебният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което заповед 18-12444/22.11.2022г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на СГКК София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. Дидова и В. Пончев оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град е недопустимо. Административният съд неправилно приема, че жалбоподателят Алиев е активно легитимиран да оспори заповедта на началника на СГКК- София, с която по заявление на С. Дидова, на основание чл. 51, ал. 1,т. 2 и ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на самостоятелен обект на партерния етаж в сграда с идентификатор 68134.300.522.2.2 и заявителката Дидова е вписана като собственик на обекта в КРНИ. Задължителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба е наличие на правен интерес от оспорване. В случая за жалбоподателя Алиев липсва правен интерес от обжалване на административния акт. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че обектът, предмет на заповедта, представлява самостоятелно жилище и е нанесен в КК с площта и в очертанията, съобразно съществуващото положение. Установено е също, че други самостоятелни обекти на партерния етаж на сградата не са заснети и жалбоподателят не е записан като собственик на такива обекти в КРНИ. Оспорващият е отразен в кадастралния регистър като собственик на идеални части от дворното място, което не е предмет на заповедта, а с представените нотариални актове същият се легитимира като собственик на две едностайни жилища на партерния етаж на същата сграда, които обаче не са нанесени като самостоятелни обекти със съответни схеми в кадастъра. Установените факти налагат заключението, че жалбоподателят Алиев няма качеството на заинтересовано лице с право да оспори административния акт съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР. По смисъла на цитирания текст заинтересовани са лицата, които са вписани в кадастралния регистър като собственици или носители на вещни права върху имотите, а в случая - обектите, засегнати от изменението. Кадастърът има действие по отношение на тези лица, които са и лицата, легитимирани да оспорят измененията на КККР, които ги засягат (чл. 2, ал. 5, чл. 54, ал. 4 и ал. 1 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР ЗКИР). Следователно одобреното със заповедта изменение на кадастралната карта, изразяващо се в нанасяне на самостоятелен обект на партерния етаж в сграда с идентификатор 68134.300.522.2.2, не засяга очертанията и площта на самостоятелни обекти, собственост на жалбоподателя според данните в КККР и същият няма правен интерес от оспорване на административния акт. Всъщност твърдения за подобно засягане в жалбата срещу административния акт не са изложени. Всички доводи на жалбоподателя, поддържани и в касационната жалба, са за неправилно записване на заявителката Дидова като собственик на обекта в КРНИ. Жалбоподателят обаче няма правен интерес да оспорва данните за собствеността на самостоятелния обект в регистъра, тъй като не претендира собствени права върху новонанесеното жилище. Изложеното налага заключението, че производството пред Административен съд София- град е образувано по жалба на лице без правен интерес от оспорването и е недопустимо. Ето защо като приема обратното, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съдебният състав постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване съгласно чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците С. Дидова и В. Пончев сумата 1500.00 лв., разноски по делото,представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,