Решение № 11354 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2010 г.

Решение № 11354 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Етрострой - ИГЕ" АД - гр. Етрополе, ул. "Йордан Кисяков" 13, Булстат 832048826, НДР 1233110066, подадена чрез адв. М. Колева против решението от 15.12.2009 г. на Софийски градски съд, III "Г" състав, АО, постановено по адм. д. № 2501 по описа за 2005 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 20/14.02.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден от с решение № 931/15.04.2005 г. на директора на РДД гр. София, с който не е признат данъчен кредит в размер на 16 621 лв. по фактури, издадени от "РМ Дистрибюшън" ЕООД. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на решение на ЕС по правата на човека от 22.01.2009 г., постановено по делото "Булвес" АД срещу България. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства по делото, както и заключението по ССчЕ. Прекият доставчик е извършил реална доставка на касатора, между тези страни е извършено разплащане, което е индиция за реалност на доставките. Доказателствата във връзка с дерегистрацията са негодни. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Волянова в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 20/14.02.2005 г., издаден от ТДД София - област, в частта потвърдена с решение № 931/15.04.2005 г. на Директора на РДД - гр. София. Не е признато правото на данъчен кредит в размер на 16 621 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "РМ Дистрибюшън" ЕООД. Правото е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 6 и чл. 55, ал. 6 (отм.). По време на ревизията доставчикът не е намерен на декларирания данъчен адрес, тоест липсва информация за начисляване на данъка и за реалността на доставката с оглед предходните доставчици. В рамките на извършената насрещна проверка е констатирано, че "РМ Дистрибюшън" ООД е дерегистриран на 10.06.2004 г. Съдът е установил, че при ревизията са допуснати процесуални нарушения спрямо насрещните проверки, но в съдебно заседание са депозирани протоколи от нови насрещни проверки. Изслушано е заключение по ССчЕ. Направена е допълнителна експертиза въз основа на представени пред съда документи. Разплащането е в брой. Всички фактури, издадени след 10.06.2004 г., са от нерегистрирано лице по ЗДДС (отм.). Формулиран е извод, че няма доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Спрямо протоколите за приети СМР, е открито производство по оспорването им, а съдът ги е преценил като негодни доказателства. Допълнено е, че не е доказана реалността на доставките. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - обсъдени са всички относими доказателства и доводи на страните. Обстоятелството, че съдебните изводи съвпадат с констатациите на ревизиращите органи, не означава липсата на мотиви в съдебното решение. Неправилни са оплакванията на касатора във връзка с констатираното неначисляване на данъка. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, поради което не може да се твърди, че е доказано начисляването на данъка, чрез отразяването му като задължение към бюджета. Плащането на данъчната основа само по себе си не налага извод за противното, нито пък установява реалността на доставката. Неправилно е позоваването на решението на ЕСПЧ от 22.01.09 г., тъй като то касае друго дело, разглеждано между различни страни и при различни факти. Освен това, видно е че в конкретния казус правото на приспадане на данъчен кредит е отказано не само поради недоказано начисляване на данъка, а и в следствие установената нереалност на доставките. Представените в касационното производство приемо - предавателни протоколи са идентични с тези, които е обсъдил първоинстанционния съд. Съдебните мотиви относно тях и дерегистрацията се споделят изцяло от настоящия касационен състав, тъй като са правилни и последователни. Липсата на реална доставка между предходния доставчик и прекия е пречка на свой ред "РМ Дистрибюшън" ЕООД да осъществи реална доставка към "Етрострой - ИГЕ" АД. Не са налице касационни основания и решението на административния съд трябва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 770 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение