Решение № 2872 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2009 г.

Решение № 2872 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Едноличен търговец Милко Георгиев Гинчев с Фирма "Доктор Милко Гинчев-Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика" гр. Павликени срещу решение № 8 от 21.05.2009 г. по адм. д. № 26/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 8 от 21.05.2009 г. по адм. д. № 26/2008 г., Великотърновският окръжен съд, Гражданска колегия е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Милко Георгиев Гинчев с Фирма "Доктор Милко Гинчев-Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика" гр. Павликени срещу писмена покана изх. № 29-05-2345 от 27.12.2005 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново, в частта й относно сумата 987.20 лв., получена без правно основание. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. При повторното разглеждане на делото фактическата обстановка е била безспорно установена и тя се свежда до следното: За периода 4.01.2005 г. -30.04.2005 г. РЗОК гр. Велико Търново е заплатила на д-р Милко Гинчев за диспансеризирани при общопрактикуващия лекар задължително здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/, включени в регистрите за специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/. ЗЗОЛ фигурират в регистрите на общопрактикуващия лекар със заболявания, класифицирани в един клас болести, но с различни кодове по МКБ 10. Съгласно Приложение № 8 и Приложение № 9 на Националния рамков договор от 2005 г. и Съвместни методични указания на БЛС и НЗОК по прилагане на цитирания национален договор под № РД-16-17 от 11.02.2005 г. посочените в таблицата ЗЗОЛ подлежат на диспансерно наблюдение от лекар-специалист, със специалност, съгласно Приложение № 9. Следователно нормативно съществува ограничението такива лица да се диспансеризират от общопрактикуващ лекар, както е сторено в конкретния случай. Несъмнено това изискване е породено от предполагаемата, с оглед на придобитата специалност, компетентност на лекаря-специалист спрямо общопрактикуващия лекар. В този случай се има пред вид и близостта на двете заболявания и налагащите се от тази близост еднакви медицински процедури и изследвания, поради което е нормативно предвидено те да се наблюдават и лекуват от един лекар, а именно - лекаря-специалист. Промяната в диспансерния регистър на общопрактикуващия лекар настъпва по силата на закона, а не в резултат на служебна намеса на РЗОК. Това е така, защото РЗОК не извършва диспансеризация на страдащите от определени заболявания лица и не може да изключва служебно тези лица от регистъра на общопрактикуващия лекар. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 9 от Националния рамков договор от 2005 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да изпълняват дейностите по диспансеризацията съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и НРД. Касае се за нормативно изискване и в тази връзка не е било необходимо изследване на спорните правоотношения от съдебно-медицинска експертиза. Ето защо отмяната на определението, с което е назначена такава експертиза, не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от понятието "диспансеризация", е направил извода, че водещият момент е специализацията на изпълнителя на медицинска помощ, както и че процесната сума, получена от лекар-неспециалист се явява недължимо платена. В тази връзка съдът се е съобразил с указанията на ВАС, отразени в решение № 5967 от 22.05.2008 г. по адм. д. № 1566/2008 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е било отменено решение № 466 от 14.12.2007 г. по адм. д. № 34/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му част, относно изследването на спорните правоотношения и необходимостта от правното им тълкуване. Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора. Несъмнено финансовият контрольор може да констатира, че РЗОК гр. Велико Търново е заплатила на д-р Милко Гинчев за диспансеризирани при общопрактикуващия лекар задължително здравноосигурени лица, включени в регистрите за специализирана извънболнична медицинска помощ, като за тези констатации не се изискват специални медицински знания. В тази връзка следва да се има пред вид и изложеното по-горе в настоящите мотиви относно нормативно установения характер на задължението. Писмена покана изх. № 29-05-2345 от 27.12.2005 г. се позовава на Финансов протокол № МП 094 от 21.11.2005 г. Последният, който е надлежно връчен на Гинчев, съдържа дължимите фактически и правни основания. Няма законова пречка за подобно препращане. В тази връзка общопрактикуващият лекар е бил надлежно информиран за констатираните от контролния орган нарушения и правото му на защита не е било нарушено. Касаторът също така не е съобразил, че чл. 227, ал. 3 от НРД 2005 г. не изисква за неоснователно получените суми да се съставя и протокол за неоснователно получени суми, а само протокол, какъвто е налице. Прави се неправилно смесване на условията по НРД 2005 г. с тези по НРД 2006 г. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. РЗОК гр. Велико Търново е направил искане за разноски. По делото обаче няма данни за направени такива, поради което това искане не се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,