Решение № 12082 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2009 г.

Решение № 12082 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5 ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Чародейка 90" ООД моли да бъде отменено решение от 11.2.2009 г. по ахд. № 1007/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 27/1.3.2004 г. на ДП-Подуяне в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите на "Марбо 33" ЕООД и "Ником" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли ДРА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Чародейка 90" ООД против ДРА № 27/1.3.2004 г. на ДП-Подуяне в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Марбо-33" ЕООД и "Ником" ЕООД. Производството е второ, след отмяна на първото решение от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане на жалбата в една част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща приложението на ЗДДС (отм.) в периода м. 8.2002 г. - м. 9.2003 г., извършена е при спазване на процесуалните правила и е издаден валиден ДРА след нея. Обсъдил е констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно констатациите в ДРА за непредставени поискани доказателства относно осъществяване на доставките от подизпълнителите на "Марбо-33" ЕООД и от "Ником" ЕООД. По договорите с "Ником" ЕООД е предвидено възложените СМР да бъдат отчитани с протокол и количествено-стойностна сметка, каквито не са представени по делото и обосновано съдът е приел, че не е доказано доставките на СМР да са осъществени. Договорът с "Марбо-33" ЕООД не съдържа описание на възложените СМР, те не са описани и във фактурите, издадени на касатора, и правилно съдът е приел, че не е установено да са извършвани СМР по тези фактури. Представеният протокол за приемо-предаване на СМР по фактурите не може да се обвърже с фактурираните СМР, поради липса на описание на СМР и посочване на обекта в договора между страните. Обосновано съдът е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват констатациите по ДРА за недоказано осъществяване на доставките. Законосъобразно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил направените в жалбата възражения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в размера на дължимото юрисконсулско възнаграждение по чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ. Бр. 2/2009 г. дължимото юрисконсулско възнаграждение по делото е в размер 1399, 87 лв, от което 1289 лв вече са присъдени от окръжния съд и на основание чл. 130 ал. 4 ДПК (отм.) искането на ответника за разноски е основателно в размер още за 110,87 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,