Решение № 14751 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2014 г.

Решение № 14751 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Металик" АД, подадена чрез юрисконсулт Съйкова против решение № 3062/03.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1738/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД № 10BG002002H0101838/23.12.2010 г., постановено на 27.11.2012 г. от Началника на МП "Варна Запад" изх. № М47-496-4/27.11.2012 г., с което е променен тарифния код и са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които антидъмпингово мито в размер на 65 877.18 лв. и допълнителен ДДС - 13 175.44 лв., потвърдено с решение № М47-41-1/11.04.2013 г. на Началника на Митница Врана. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на МП "Варна Запад" при Митница Варна в представеното по делото писмено становище на процесуалния му представител оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 10BG002002H0101838/23.12.2010 г., постановено на 27.11.2012 г. от Началника на МП "Варна Запад" изх. № М47-496-4/27.11.2012 г., с което е променен тарифния код и са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които антидъмпингово мито в размер на 65 877.18 лв. и допълнителен ДДС -13 175.44 лв., потвърдено с решение № М47-41-1/11.04.2013 г. на Началника на Митница Врана. Административният съд правилно е установил и изложил в решението си фактическата обстановка по делото. Съдът е установил, че при деклариране на процесните стоки - безшевни тръби от стомана с въглероден еквивалент по-малък от 0.86 вносителят "Металик" АД е посочил тарифен код - за стока 2 - 73043993 80, а за стока 3 - 73043992 99. При подаване на ЕАД № 10BG002002H0101838/23.12.2010 г. вносителят е представил фактура, опаковъчен лист и коносамент. Митническият орган на основание чл. 78 от Регламент № 2013/92 (чл. 84 ЗМ) е извършил повторна проверка на декларацията и при нея е изискал представяне на допълнителни доказателства, като вследствие на това дружеството е представило анализен сертификат с химичния състав на внасяните тръби и въз основа на него митническият орган е извършил претарифиране на стоките за стока 2 - 73043993 20 с допълнителен код А999 и за стока 3 - 73043180 30 с допълнителен код А999. Съдът и митническите органи са се позовали на Регламент № 926/2009 г., който изисква антидъмпинговите мерки да се прилагат в зависимост от производителя на съответните стоки, а не на вносителя (доставчик) на същите. Поради това с обжалвания пред съда митнически акт - решение е определено мито 39,2 %, вместо 27,5 %, както е поискал вносителя на процесните стоки. Прието е, че в списъка към цитирания регламент не фигурира вносителят на стоките "Тянжин Норд-Пайп Ко" ЛТД. Съдът е приел, че тежестта на доказване за това кой е производител на стоките е върху жалбоподателя, тъй като той претендира по-благоприятно тарифиране, но доказателства относно този факт не били представени. В този смисъл съдът е потвърдил извършеното тарифиране на процесните стоки от митническите органи. Така постановеното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Установената по делото фактическа обстановка кореспондира със събраните писмени доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на "Металик" АД за недопустимост на последващата проверка и нарушения от страна на административния орган на чл. 78, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността. По този въпрос в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът правилно се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40 и В този смисъл е и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 66. В точка 67 от същото решение, СЕС изрично е посочил, че чл. 78, § 2 от Митническия кодекс трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. В приложението към Регламент № 926/2009 г. на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, се съдържа списък на оказалите съдействие производители, посочени в чл. 1, § 2 под допълнителен код по ТАРИК A950. В този списък фигурира дружество Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). Съдът по искане на жалбоподателя е назначил съдебна експертиза с вещо лице-преводач, което да извърши превод от китайски език относно страните продавач и купувач по предоставените в административната преписка договори за покупко-продажба на минни продукти и по фактури № 48708/01.12.2010 г. и № 04028734/19.12.2010 г., но поради невнасяне на депозит за изготвянето й съдът е заличил съдебната експертиза. Правилно административният съд е приел, че вносителят на процесните тръби не е доказал кой е производителят на тръбите и че той фигурира в цитирания списък на Регламент № 926/2009 г. на дружествата-производители, оказващи съдействие по цитирания регламент. Такова доказване касаторът не е успял да постигне с представените документи за наблюдение, издадени от Министерството на икономиката енергетиката и туризма на РБ България, тъй като от тях не се доказват неговите твърдения. В този смисъл съдът не е допуснал соченото нарушение по чл. 205 ЗМ, тъй като в тежест на касатора е било да докаже кой е производителя на внесените от него тръби, за да се ползва от по-благоприятно тарифиране на стоките съобразно изискванията на цитирания по-горе Регламент. Износителят на стоките не е равнозначен с производителя, поради което оплакванията в тази насока са неоснователни и не намират опора в доказателствения материал по делото. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, при първоинстанционното разглеждане на спора са му присъдени разноски за юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение