Решение № 7695 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ГМ Къмпани ЕООД срещу решение 1400/31.10.2024 г., постановено по адм.д. 150/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 1931-1/24.11.2023 г., издаден от инспектор Местни данъци и такси в община Момчилград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна началникът на отдел Местни данъци и такси в община Момчилград изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Установено е, че ГМ Къмпани ЕООД е подало декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. 5906004299 от 27.03.2019 г., отнасяща се до 14 недвижими имота. С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 24.11.2023 г. на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г., за 2022 г. и за 2023 г. общо в размер на 3275, 56 лв. и лихви за забава в размер на 793, 89, 23 лв. Установени са задължения за такса битови отпадъци за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общо в размер на 16 638, 78 лв. и лихви за забава в размер на 3721, 34 лв. Установено е, че на 28.11.2022 г. дружеството е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци по чл. 27, ал. 2 и ал. 6 от наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград. Такава декларация дружеството е подало на 08 декември 2020 г. Установено е, че със заповед РД-19-380 от 7.10.2019 г., са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград през 2020 г. по населени места, със заповед от 21.10.2020 г. са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград през 2021 г., със заповед от 12.10.2021 г. на кмета на община Момчилград са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград през 2022 г., със заповед от 07.10.2022 г. на кмета на община Момчилград са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград, през 2023 г. със заповед от 06.1.2023 г., издадена от кмета на община Момчилград са определени граници на районите за организирано сметосъбиране в община Момчилград, през 2024 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на акта за установяване на задължения, първоинстанционният съд е отменил акта за установяване на задължения в частта му, с която по отношение на търговското дружество са установени задължения за такса битови отпадъци за 2021 г. в размер на 3678, 91 лв. и установените задължения за такса битови отпадъци за 2023 г. в размер на 3775, 73 лв., в частта на дължимите лихви върху задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода от 08.02.2019 г. до 24.11.2023 г. в размер на 793, 89 лв., в частта на дължимите лихви върху задълженията за такса битови отпадъци за периода от 08.02.2019 г. до 24.11.2023 г. в размер на 3721, 34 лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество срещу акта за установяване на задължения в частта му, с която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 08.02.2019 г. до 24.11.2023 г. общо в размер на 3275, 56 лв., в частта на установените задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. в размер на 1729, 50 лв.,, за 2020 г. в размер на 3678, 91 лв., за 2022 г. в размер на 3775, 73 лв., или общо в размер на 9184, 14 лв. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на процесуални разпоредби, които са основание за отмяната му в някои негови части. Приел е, че е издаден при упражняване на служебното правомощие по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Приел е, че приложимостта на чл. 107, ал. 3 от ДОПК предполага възможността на компетентните за това органи да издадат акта, когато въпреки съобщаването на задълженията на задълженото лице, същите са били заплатени. В процесния случай подобно съобщаване не е било извършено за нито една от процесните години, нито по отношение на задължението за данъка върху недвижимите имоти, нито по отношение на задължението за такса битови отпадъци. Това обстоятелство е обосновало изводите на първоинстанционния съд, че актът за установяване на задължение по декларация е издаден при допуснати съществени нарушения на ДОПК и на Закона за местните данъци и такси. Първоинстанционният съд е приел, че уведомяването за размера на задълженията, най-вече за таксата битови отпадъци е било необходимо и при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е подало до община Момчилград молба от 08.12.2020 г. за освобождаване на дружеството от заплащане на такса битови отпадъци, а впоследствие е подало и декларации по образец от 08.12.2020 г., 28.11.2022 г. и 29.11.2023 г. Приел е, че не са събрани доказателства дружеството да е било уведомено дали тези декларации са били уважени или не. По този начин на дружеството са установени задължения за лихви по отношение на задължението за такса битови отпадъци без да са съобразени подадените декларации и е да е извършена преценка на същите. При така направените изводи първоинстанционният съд е отменил акта за установяване на задължение по декларация в частта му на установените лихви за просрочие по отношение на задължението за такса битови отпадъци за периода от 08.02.2019 г. до 24.11.2023 г. общо в размер на 3721, 34 лв., По отношение на установените задължения за такса битови отпадъци, първоинстанционният съд е приел, че предпоставките по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси, при които не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 са били налице за цялата 2021 г. и за цялата 2023 г. При съобразяване на това обстоятелство, в тази част актът е определен като незаконосъобразен, и е отменен. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и за 2022 г. не е налице втората предпоставка по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси, за да не се дължи тази такса, а именно не са подадени декларации по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9. Първоинстанционният съд е определил като законосъобразен административния акт в частта му на установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г., за 2022 г., за 2023 г. Решението е частично неправилно. Производството е образувано само по касационна жалба от търговското дружество, в частта, която е отхвърлена жалбата му срещу акта за установяване на задължение, а именно в частта му на установените задължения за данък върху недвижимите имоти за поземлен имот с партиден номер 5906 F 11074, находящ се в с. Груево, община Момчилград за периода от 08.02.2019 г. до 24.11.2023 г. в размер общо на 3275, 56 лв. и в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акта за установяване на задължение по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци за същия поземлен имот за 2019 г. в размер на 1729, 50 лв., за 2020 г. в размер на 3678, 91 лв. и за 2022 г. в размер на 3775, 73 лв., или общо в размер на 9184, 14 лв. Принципно правилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че обстоятелството на установено от първоинстанционния съд издаване на административния акт при съществено нарушение на административно производствените правила обуславя незаконосъобразност на целия административен акт, а не на отделни негови части. Възприетото от съда обстоятелство като нарушение на административно производствените правила при издаването на административния акт, обаче е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е изключил приложимостта на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Установяването на задълженията по чл. 107 от ДОПК е въз основа на данните от декларация, подадена от задълженото лице. В процесния случай такава декларация е била подадена от задълженото лице. При съобразяване на обстоятелството, че задължението не е платено, и то за целия процесен период, актът е издаден служебно, при съответствие с чл. 107, ал. 3, изречение четвърто от ДОПК. В процесния случай размерът на дължимия данък е определен въз основа на подадената от задълженото лице декларация. След установяването на неговия размер въз основа на данните, съдържащи с в подадената от задълженото лице декларация именно с акта по чл. 107, ал. 1 от ДОПК, се обуславя приложимостта на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. Съобщаването на размера на данъка по реда на чл. 107, ал. 1, изречение първо от ДОПК, с възможността на задълженото лице да поиска справката по чл. 107, ал. 2 от ДОПК по същността си представляват извънпроцесуална дейност за производството по установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК, поради което не се отразяват на законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларация. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество по отношение на установените задължения за данък върху недвижимите имоти по отношение на процесния имот. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Не е било спорно между страните обстоятелството, че дружеството е собственик на процесния имот, както и обстоятелството, че имотът е облагаем по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Не са налице изключенията по чл. 11, ал. 2, 3 и 4 от Закона за местните данъци и такси. Неотносимо по отношение на дължимостта на данъка е обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не, по правилото на чл. 13 от Закона за местните данъци и такси. При съобразяването на тези обстоятелства и при липсата на касационни оплаквания в жалбата, които да се обсъдят, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд в тази негова част. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу административния акт в тази негова част, в която на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци за поземления имот за 2019 г., за 2020 г. и за 2022 г. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал единствено с обстоятелството на неподадени декларации по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че таксата за битови отпадъци не е данък, нейната дължимост е обвързана с предоставянето на ползването на услугата, като в този случай за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период в имота не са генерирани битови отпадъци. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци би било доказване на отрицателен факт. Отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване с чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 9 от Закона за местните данъци и такси е създадена една презумпция с подаването на декларация за неползване на имота през съответната календарна година е доказателство за фактическото неползване на предоставяна от общината услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Доказателствената тежест за доказването на този факт подаването на декларация по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси с оглед на чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е на касатора. С оглед на това, доказването от страна на касатора на подаването на такава декларация, а именно декларация, с която се декларира неползването на имота в процесния период е достатъчно, при престиране на услугата от общината, за да се приеме, че таксата не е дължима. С разпоредбата на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси е създадена възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Подаването от лицето по чл. 64 от Закона за местните данъци и такси на предвидената в чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси декларация създава презумпция за нейното неползване. Липсата на подадена декларация доказва, чрез презумпцията, ползване на услугата. Таксата за битови отпадъци в частта й сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя затова, че имотът не се ползва, само когато е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно задълженото лице е подало декларация по образец до края на предходната година в общината по местонахождението на имота, с която заявява неползването на имота през следващия данъчен период. Единствено реализирането и на двата елемента от фактическия състав в условията на кумулативност е основание за неплащане на таксата за услугата по този пункт. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци, по аргумент от чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси, тази такса се дължи, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта на кмета по чл. 63, ал. 3 отт Закона за местните данъци и такси изрично е посочено, че община Момчилград предоставя услугата депониране на битови отпадъци. От доказателствата по делото не се установява община Момчилград фактически да използва депо за депониране на отпадъци, от което да се приеме, че извършва услугата по депониране на битови отпадъци по аргумент от чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, същата е включена в заповедите на кмета на общината за процесните периоди. Тази услуга не е обвързана от фактическото ползване на конкретния имот, а обезпечава поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Не са представени доказателства, че услугата е фактически извършвана от общината. Предвид характера на услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, фактическото ползване на имотите е ирелевантно. Именно поради това е предвидена възможност за освобождаване единствено от таксата за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В този смисъл и подадените декларации от дружеството освобождават от заплащане на такси за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, но не и от заплащане на такси за останалите две услуги обезвреждане на битовите отпадъци в депа за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на процесните периоди, тъй като не е изпълнил изискването за уведомяване на общината, че имотите няма да бъдат ползвани, дружеството е задължено лице за такса битови отпадъци, ако са налице другите предпоставки за дължимост на таксата имотът да попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и общината фактически да е престирала услугата. От представените по делото доказателства се установява, че процесните имоти попадат в границите на района, определени от кмета на общината за предоставяне на услугата. Спорът по делото е относно предоставянето на услугите. Втората от трите услуги по смисъла на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тази услуга не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 64 от Закона за местните данъци и такси лице, поради което за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси. За да е налице престиране на услугата кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта по чл. 63 от Закона за местните данъци и такси, с тази заповед трябва да са определени и границите на района, в който се предоставя тази услуга, услугата трябва да е предоставена. Спорът е относно фактическото предоставяне на услугата. По отношение на третия вид услуга обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, тази услуга също не предпоставя фактическото използване на имота и по отношение на нея също така не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Спорът отново е за фактическото предоставяне на услугата. Престирането на трите услуги е фактическо действие, тежестта за доказване на което принадлежи на административния орган. Тази доказателствена тежест е указана на административния орган с определението за насрочване на делото. Доказването на факта на престиране а услугите се осъществява с договори, пътни листове, отчетни документи. Именно тези доказателства ще установят предоставянето на услугите. Административният орган не е доказал предоставянето на нито една от процесните услуги за тези периоди. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че за услугата обезвреждане в депа за битови отпадъци е било достатъчно административният орган да представи доказателство за наличието на депо в общината. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта му относно установените задължения за такса битови отпадъци за процесните периоди. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което следва да се реши по същество. При така събраните по делото доказателства и при съобразяване на обстоятелството, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК следва да се приеме, че дружеството би било задължено за установените с акта задължения за такса битови отпадъци, ако административният орган беше доказал фактическото престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу акта за установяване на задължения в частта му, с която на дружеството са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2019 г. в размер на 1729, 50 лв., за 2020 г. в размер на 3678, 91 лв. и за 2022 г. в размер на 3775, 73 лв. В останалата му част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. От страна на касационния жалбоподател се претендират разноски общо в размер на 1059, 68 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 99, 68 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 960 лв. От страна на ответника се претендират разноски в размер на 720 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да се присъдят съобразно уважената, съответно отхвърлената част на жалбата. На ГМ Къмпани ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв., на община Момчилград следва да се присъдят разноски в размер на 550 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение