Решение № 8567 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2013 г.

Решение № 8567 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к на Районен отдел "НСК" Софийска област при РДНСК - Югозападен район, срещу решение № 335/27.03.2013 г., постановено по адм. д. № 997/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответната страна - Милчо Ангелов Христов, в писмен отговор чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 292 АПК, е приел за установено, че е отпаднало задължението на Милчо Ангелов Христов, да премахне незаконен строеж "Едноетажна масивна пристройка към метален павилион ", изпълнен в УПИ I - "За ОЖС", кв. 28 по плана на гр. Самоков, по Заповед № РД-14-415/19.08.2005 г. на н-к ДНСК, поради изтекла погасителна давност. За да постанови решението съдът приел, че заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 16.11.2006 г., а адресата на заповедта е получил поканата за доброволно изпълнение на същата на 5.12.2012 г. Приел, че, към датата на изпращане на поканата е изтекъл 5-годишният давностен срок за изпълнението на заповедта, поради което е отпаднало задължението му да се изпълни от него влезлия в сила акт. Решението е правилно, като при постановяването му не е нарушен материалния закон. По делото няма спор, че Заповед № РД-14-415/19.08.2005 г. на н-к ДНСК, е влязла в сила на 16.11.2006 г., датата на влизане в сила на решение № 252/10.10.2006 г., постановено по адм. дело № 596/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлено оспорването на Милчо Христов срещу заповедта. Цитираното решение не е било оспорено пред Върховния административен съд и от влизането му в сила е започнал да тече 5-годишният срок по чл. 285, ал. 1 АПК за изпълнението на влязлата в сила заповед. Съгласно този текст ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. Давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК. Погасителната давност, като юридически факт, е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици, а именно погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението на задължението по влязъл в сила индивидуален административен акт, в случая за премахване на незаконен строеж. С оглед на това искателят е имал право да предяви иска по чл. 292 АПК, като в случая той е и доказан, тъй като петгодишният давностен срок за изпълнение на задължението е изтекъл. Правилно е прието от Административен съд - София-област, че действително административното производство, в което е издадена Заповед № РД-14-415/19.08.2005 г. на н-к ДНСК е започнало при действието на ЗАП /отм. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г./, но същата е влязла в сила на 16.11.2006 г., т.е. след влизане в сила на чл. 292 АПК /в сила от 12.07.2006 г./ Неоснователно е възражението на касатора, че възражението за изтекла давност следва да се предяви пред административния орган, а не пред съда, който има право да предяви и самостоятелен иск за това, а не само възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Като се има предвид изложеното, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и доказан и го е уважил. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК, като такива не се установиха и от извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК