Решение № 16498 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2012 г.

Решение № 16498 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), представлявана от пълномощника юрк. Дянкова, срещу решение № 2871 от 28.05.2012 г., постановено по административно дело № 5577 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Писмена покана, изх. № 29-07-29/16.06.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса и е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на "Лора - Медицински център" ЕООД сумата от 900 (деветстотин) лева разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК, а отменената с него писмена покана е законосъобразна. Моли за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на писмената покана, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът по касация - "Лора - Медицински център" ЕООД, чрез пълномощника адв. Попчева, в съдебно заседание моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана, изх. № 29-07-29/16.06.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса за доброволно възстановяване на заплатените от НЗОК средства за медицински дейности, назначени от "Лора - Медицински център" ЕООД вън от определените РС за III-то и IV-то тримесечия на 2008 г., в общ размер от 2539,48 лв., съответстващ на установяванията във финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми. С атакуваното съдебно решение административният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт като постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано със Заповед № РД-18-614/29.04.2009 г. на директора на СЗОК. С нея се възлага извършването на финансова проверка на лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ - "Лора - Медицински център" ЕООД, по изпълнението на сключен с НЗОК индивидуален договор № 22-2386/2009 г. във връзка с изпълнение на регулативните стандарти за III-то и IV-то тримесечие на 2008 г. Резултатите от извършената проверка са отразени във финансов протокол № Ф-254/29.04.2009 г., връчен надлежно на представителя на лечебното заведение. Проверяващият финансов инспектор, след съпоставяне на определените на лечебното заведение регулативни стандарти с протокол, неразделна част от индивидуалния договор, за медико-диагностични дейности, с данните за реално изпълнените и отчетени дейности за III-то и IV-то календарни тримесечия на 2008 г., е констатирал превишение на РС за първия посочен период - в размер на 320,60 лв., и за втория - в размер на 2218,88 лв. Към протокола са инкорпорирани справки в табличен вид, включващи и установените по РС суми, разрешените надвишения по чл. 43, ал. 1 и 2 от договора между оспорващия и НЗОК, както и реално изпълнените дейности. В деня, в който е съставен финансовият протокол, е изготвен и протокол за неоснователно получени суми № ФВ-31, предявен на ИМП, в който като дължими от лечебното заведение са възприети констатираните при проверката суми. Предмет на обжалвания акт е отправената до първоначалния жалбоподател на основание чл. 43, ал. 3 от индивидуален договор № 22-2386/2009 г., писмена покана за доброволно възстановяване на заплатените от НЗОК средства за медицински дейности, назначени от лечебното заведение вън от определените РС за III-то и IV-то тримесечия на 2008 г., в общ размер от 2539,48 лв., съответстващ на установяванията във финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми. За да направи проверката на фактическите установявания в административното производство съдът е назначил съдебно-икономическа (счетоводна) експертиза. Прието е основно експертно заключение, което съдът обосновано не е кредитирал, тъй като то не е основано на всички съществуващи източници на данни относно изпълнението на РС и в частност - справките, изготвени в СЗОК относно превишението на РС, които обобщават подадената от лечебното заведение информация за реално изпълнените МДД (електронните отчети на ИМП). След освобождаването на експерта по основната експертиза, е назначено друго вещо лице, извършило допълнителни експертни изследвания. В окончателния вариант на заключението, депозирано на 28.09.2011 г. и неоспорено по същество от страните, е опровергана констатацията за съществуващо превишение на определените РС за релевантните периоди. Обоснован е изводът за недостиг на РС съответно от 94 лв. за III-то тримесечие и от 632 лв. за IV-то тримесечие на 2008 г., изведен от съпоставката между определените на лечебното заведение РС за процесите тримесечия на 2008 г. и представените от СЗОК направления бл. МЗ-НЗОК № 4, които са издадени от лечебното заведение с попълнен отрязък за "извършващ лекар". Експертизата е отчела и допустимите превишения и компенсации по чл. 43, ал. 1 и 2 от договора с НЗОК. Проверяваният съдебен акт не страда от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза е опровергала констатациите на контролния орган на СЗОК досежно допуснатите превишения и техния размер. Експертизата не е оспорена от повереника на касатора, последният е разполагал с процесуални възможности, произтичащи от тежестта на доказване, да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, чрез поставяне на допълнителната задача на вещото лице или нова експертиза на основание чл. 201 от ГПК. Административен съд София-град правилно е ценил като компетентно изготвено допълнителното заключение на приетата експертиза, съобразявайки го с останалите доказателства по делото. Вещото лице е опровергало констатацията за съществуващо превишение на определените РС за релевантните периоди, а напротив, даже експертизата е установила недостиг на РС през процесните периоди. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при фактическия извод за отсъствието на надвишение на РС от лечебното заведение за III-то и IV-то тримесечия на 2008 г. произтичащо от съпоставката между определените стандарти и действително издадените, изпълнени и заплатени медицински направления, писмената покана е засегната от отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. В случая неправилното фактическо установяване за превишение на РС е опорочило материалната законосъобразност на акта, тъй като не е осъществена предпоставката по чл. 233, ал. 1, пораждаща правомощието да се издаде акт по чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. за възстановяване на средствата. С оглед гореизложеното вярно е становището на съдът по същество, че след като изплатените на ИМП суми не надхвърлят РС, те не могат да се квалифицират и като неоснователно получени, т.е. без правно основание, и съответно не е възникнало задължението по чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор за тяхното плащане. Предвид изложеното, тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба поради основателност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 22.11.2012 г., възлизат на сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,