Решение № 5676 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2018 г.

Решение № 5676 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен секретар на Министерство на културата, чрез процесуален представител, против решение № 2952 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 2537/2018 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на главен секретар на Министерство на културата да се произнесе по заявление вх. № 97-00-85/29.12.2017 г. за предоставяне достъп до обществена информация, подадено от СНЦ "Музикаутор", и преписката е изпратена на административния орган с указание за предоставяне на поисканата обществена информация. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът, чрез юрисконсулт Мишева, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че с процесното заявление е поискано предоставяне на обществена информация, подробно описана в шест пункта, която съответства на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът е счел, че в този случай мълчаливият отказ за произнасяне по заявление, подадено по реда на ЗДОИ е недопустим. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода да на съда, че органа е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление. Съобразно приетото законодателно разрешение, а именно че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение /чл. 28, ал. 2 ЗДОИ/, както и че в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване /чл. 38 ЗДОИ/, се налага извода, че задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне включително и при отказ. След като в конкретния случай липсва изричен акт на органа по заявлението, правилно съдът е отменил мълчаливия отказа на касатора да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от СНЦ "Музикаутор" информация е обществена. В процесния случай са налице кумулативно дадените изисквания в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, дефиниращи понятието "обществена информация" - информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, свързани са с дейността на министерство на културата и същите ще дадат възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект за сторени обществено значими разходи- в случая на бюджетни средства, разходвани за заплащане на съдебни разноски по административни дела и техния брой за посочените периоди. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва Министерство на културата да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение