Решение № 172 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г.

Решение № 172 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., II г. о., ГК, докладчик Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено от Софийски градски съд, II"г" отд., на 5.01.2009 г., по гр. д. № 976/2008 г. Молбата е подадена от Н. С. Д. Ответникът по молбата е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на молбата. Съдът, като взе предвид представените с молбата доказателства и доводите на страните в производството, приема за установено следното: Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителката твърди, че е налице ново писмено доказателство, което не е могло да бъде известно към момента на решаването на спора и е от значение за неговото правилно решаване. С решението на Софийски градски съд, II"г" отд., постановено на 5.01.2009 г. по гр. д. № 976/2008 г., съдът е приел, че по силата на предварителен договор от 1954 г. и на влязло в сила съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, задругата "П. - п." при СГНС е придобила собствеността на партерния и първи надпартерен етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица], като е приел за установено, че в предвидения законов двуседмичен срок от влизане на решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е платена цената на имота. Съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имотите с представения по делото договор за доброволна делба от 1955 г., тъй като е формирал правни изводи относно нищожност на клаузата, с която наследодателите на ищцата са признати за собственици на имотите, поради наличието на субективна симулация и противоречие със закона - чл. 8 от ЗРПВПВННИ (отм.). Приел е, че партерния и първия надпартерен етаж не са били предмет на отнемане от страна на държавата, тъй като наследодателите на ищцата не са били собственици на имотите, а същите са били собственост на СГНС, респ. [община], въз основа на съдебното решение, постановено в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Представеното с молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение ново писмено доказателство - писмо от Обща архива до Председателя на Софийски градски съд. С представеното ново доказателство се установява обстоятелството, че гр. д. № 5040/1956 г., е със страни "П. - п." [населено място] и С. Х. и др. и е облигационно. Делото е решено на 18.11.1963 г., като през 1964 г. е върнато от ВКС и е образувано под нов номер - 3778/1964 г. Удостоверено е, че делото е унищожено, поради изтичането на срока за неговото съхранение. Твърденията на молителя в отменителното производство са, че с това удостоверение /както и други по делото доказателства/ се установява обстоятелството, че гр. д. № 5040/1956 г., със страни "П. - п." [населено място] и С. Х. и др. не е по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като в представеното удостоверение е отразено, че делото е "облигационно". Въз основа на този свой извод, молителката твърди, че това писмено обстоятелство е от значение за правилното решаване на спора по делото, като не е могло да й бъде известно при постановяването на решението, чиято отмяна се иска - основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Безспорно е и в правната теория и в съдебната практика, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, доколкото правото на ищеца по този иск, да иска обявяването на предварителен договор за окончателен, произтича от сключения между страните предварителен договор, е облигационен по своя характер. Горното се налага и от обстоятелството, че съдебното решение, постановено по иска с това правно основание, замества окончателния договор, като правата и задълженията, които възникват по него са по силата на сключения между страните предварителен договор. Фактът, че с влизането в сила на решение, с което се обявява предварителен договор за окончателен, по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се проявява вещно правен ефект - прехвърля се право на собственост, не променя характера на спора от облигационен във вещен. Предвид изложеното, с представеното ново доказателство, дори и да бе приобщено към доказателствения материал по делото, не би се променил крайния извод на съда по спора, доколкото представеното доказателство не изключва извода на съда относно възможността предмета на спора по гр. д. № 5040/1956 г. да е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД със страните, посочени в удостоверението. Предвид изложеното, съдът счита, че представеното доказателство не е от съществено значение за делото, което е една от предпоставките за основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и само на това основание същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия