Решение № 6727 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2019 г.

Решение № 6727 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. чрез пълномощника й – адвокат С. Бузгьова против решение № 787 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 1007/2018 г. на Административен съд – Благоевград. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № III-ФСО-356 от 22.11.2018 г. на кмета на община Петрич. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – кмет на община Петрич дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Такова се поддържа и от заинтересованата страна – "ГН РИК Инвест" ООД със седалище в с. Драганово, община Петрич. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че тръжната комисия не е овластена да решава сама в колко членен състав да проведе търга при отсъствие на някой от членовете й. Процедурата е строго формална и не се предвиждат отклонения и изключения. Сочи още, че сградата, предмет на търга, не съществува, тъй като изградената тереса няма функционална пригодност за сграда за търговия. Поради това обектът не представлява сграда. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Г. против заповед № III-ФСО-356 от 22.11.2018 г. на кмета на община Петрич. С нея участникът "ГН РИК Инвест" ООД с предложена сума от 42000 лева е определен за спечелил търг с явно наддаване за покупка на имот – частна общинска собственост с построената в него едноетажна масивна сграда с предназначение "сграда за търговия", надлежно идентифицирани в заповедта. Жалбоподателката е обявена за класирана на второ място с предложена покупна цена от 40000 лева. Възразила е, че търгът е с невъзможен предмет, тъй като след провеждането му е отишла повторно в имота и е установила, че площта му е по-малка от посочената в документацията и заповедта. Най-общо е посочила, че не са спазени нормативните и предварително обявените условия за провеждане на търга, както и че определеното за спечелило дружество, не отговаря на поставените изисквания. Допълнително в хода на съдебните прения е посочила, като нарушения, провеждането на търга след изтичане валидността на извършената оценка; неизпълнение на едно от изискванията за публичност при разгласяване на процедурата, както и самоволна промяна на състава на комисията при самото провеждане на търга. Тя е довела до заместване на председателя и на юриста с назначения резервен юрист. Съдът е събрал цялата тръжна преписка. Във връзка с изявленията на процесуалния представител на жалбоподателката, че част от сградата е била отнесена от реката още през 1998 г., което прави оспорената заповед нищожна, е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. Изложил е приетите за установени факти, преценил ги е въз основа на правилата, уредени в общинската наредба, които подробно е описал и въз основа на тях е направил правните си изводи. Установил е изпълнение на изискванията досежно обявяване на търга. На второ място е приел, че комисията е определена по състав от общинския съвет, а кметът е назначил членовете й – председател, юрист, редовни членове, един резервен член и един резервен юрист. Последният е замествал неявилите се на предварително оповестената дата председател и юрист от основния състав на помощния орган. На тази база е счел за неоснователно възражението за незаконен състав. Игнорирайки правилото на чл. 76, ал. 3 от наредбата, е разсъждавал върху факта дали и доколко провеждане на търга от комисия в намален състав, което според него съставлява нарушение, оказва влияние върху процедурата. Посочил е, че то не е порок, автоматично водещ до незаконосъобразност на заповедта и не е съществен, тъй като не е довел до ограничаване или засягане на правата на участниците. Макар и бланкетно, е отчел, като неоснователно и възражението за невъзможен предмет на търга, тъй като на участниците е обезпечено реално правото да извършат оглед на имота и построената в него сграда. Що се касае до определената начална тръжна цена, е посочил, че тя е базирана на пазарна оценка. По тези съображения е определил заповедта, като законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното определение е правилно с частична корекция и допълване на мотивите. В касационната жалба се повтарят под формата на касационни доводи три от възраженията, направени в хода на първоинстанционното производство. На първо място се твърди незаконосъобразен състав на комисията и допуснато нарушение още при определяне на нейния състав, от кмета на общината, а не от общинския съвет. Доводите са неоснователни. На подзаконово местно ниво въпросите, свързани с определяне на тръжната комисия, като основен помощен орган по провеждане на търга, са уредени в две разпоредби, касаещи компетентността на два различни органа. Те са функционално свързани с участието, както на органа на местното самоуправление, така и на този на местната изпълнителна власт при организирането и провеждането на процедурата по разпореждане с недвижими имоти – частна общинска собственост. Видно от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 с нейните седем точки от наредбата, общинският съвет определя същностните елементи и рамките, в които ще се проведе процедурата. А съгласно чл. 72, ал. 2 определената с решението на съвета в изпълнение на правомощието му по ал. 1, т. 7 комисия, се назначава със заповед на кмета на общината. Нормативните изисквания към състава са предмет на регулация в ал. 3 на нормата – от три до седем члена, между които председател, правоспособен юрист, служители на съответната дирекция на общинската администрация и общински съветник, който е и неин председател. В решение № 835, взето на заседание на 22.03.2018 г., обективирано в протокол № 30, общинският съвет е определил състав на комисията чрез поименно посочване на председателя и първия член – общински съветници, юриста и двамата резервни членове. Останалите двама членове от петчленната комисия не са определени поименно, а като статут – един член на общинската администрация и кметът на населеното място – т. е. кметът на община Петрич. С последващо решение № 968 от заседание, проведено на 31.07.2018 г., обективирано в протокол № 35, съставът на помощния орган е променен, като за трети негов член вместо кмета на населеното място е избран служител на общинската администрация. Промяната е напълно обоснована, предвид факта, че съгласно чл. 86, ал. 1 от наредбата именно кметът на общината е компетентният административен орган, който да издаде окончателната заповед, приключваща процедурата. Негово правомощие по чл. 72, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт е да назначи комисията. Това е направено със заповедта му от 30.10.2018 г. за откриване на търга. В нея, като втори и трети членове на комисията са назначени поименно двама експерти от общинската администрация. Анализът на правомощията на общинския съвет да определи състава на комисията и на кмета – поименно да я назначи, съпоставени с данните по преписката, показва неоснователността на касационното твърдение, че единствената функция на кмета е да назначи тази комисия, която поименно е следвало задължително да се конституира от съвета. Неоснователно е и второто възражение за дейността на помощния орган във връзка с извършените замествания. Поддържаната теза от касационния жалбоподател на базата на развитите мотиви от първоинстанционния съд е за допуснато нарушение, поради факта, че търгът е проведен при отсъствие на председателя на комисията и правоспособния юрист, което намалява броя на помощния орган на четирима членове, вместо първоначално определените петима. Обсъждането му налага преглед на нормативната уредба, тръжните условия и фактите по преписката. Заместването е уредено в чл. 76, ал. 2 от наредбата, като разписаното общо правило е, че отсъстващ член на комисията или правоспособен юрист се заместват от резервните такива. Същите правила са повторени и в утвърдената конкурсна документация – Глава втора, т. 3 "Указания за провеждане на публичен търг". Един от отсъстващите в настоящия случай е правоспособният юрист, който е заместен от резервния юрист. Така той е изпълнявал функциите на първоначално назначения юрист, доколкото страните не спорят, че и двамата са правоспособни. Едновременно с това е отсъствал и председателят на комисията, който в случая е бил заместен от резервния юрист, встъпил на мястото на първоначално назначения юрист. Това е довело до заседаване на комисията в намален състав от четирима души. Въпросът, който се поставя е дали провеждането на търга в намален състав съставлява нарушение на подзаконовите и тръжните правила? Даденият от административния съд отговор, че е налице нарушение, не кореспондира, нито с наредбата, нито с документацията. На първо място минималният състав на помощния орган е трима членове – чл. 72, ал. 3. Конкретната комисия е провела търга с четирима членове и като такава го надвишава. На второ място, нормата на чл. 76, ал. 3 от наредбата предвижда отлагане на търга за нова дата по причина, свързана с комисията само в един случай – когато отсъстват правоспособните юристи – употребеното множествено число, тълкувано съобразно съдържанието на предходната ал. 2 на чл. 76 показва, че се има предвид отсъствие, както на първоначално определения, така и на резервния юристи в комисията. Само в този случай – цялостна липса на юрист - търгът се отлага. Тази хипотеза не е налице понастоящем, тъй като назначеният резервен юрист се е явил и е заместил, както първоначално определения такъв, така и при изпълнение на правилото на чл. 76, ал. 2 назначения председател. Ето защо комисията не е имала право да отлага търга за нова дата. Като го е провела, тя е спазила нормата на чл. 76, ал. 3 от наредбата, съответно не е налице допуснато нарушение и тази група касационни възражения е неоснователна. Следващата група възражения в касационната жалба касае предмета на търга. Направените по отношение на него изводи от административния съд, че той е определен в тръжната документация и всеки участник е разполагал с осигурената възможност да огледа имота /която е реализирана от жалбоподателката/ е обоснован. Към него следва да се добавят още следните разсъждения: Тезата на касационната жалбоподателка е, че предмет на търга е сграда с пристойка, заснета в кадастралния план от 2010 г., която още през 1995 г. е била разрушена и е предоставено на фирмата, тогавашен наемател, изграждането на подпорна стена и възстановяване на разрушената от наводнението част на сградата. Писмените доказателства за тези обстоятелства са представени в съдебното заседание на 25.02.2019 г. Вместо разрушената пристройка е изградена тераса, което дава основание на страната да констатира разлика между отразяването на сградата в кадастралната карта от 2010 г. и предмета на търга. За целта жалбоподателката се позовава и на заключението на съдебно-техническата експертиза. Доказателствата не са от значение за тръжната процедура. Видно от решението на общинския съвет от 22.03.2018 г. и заповедта за откриване на търга от 30.10.2018 г., негов предмет е застроен поземлен имот с идентификатор, по КККР, одобрена със заповед от 14.12.2010 г. /първоначално изписаната 2018 г е поправена впоследствие с решение № 7 от 14.03.2019 г. на кмета на общината/, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 145 кв. м. Предназначението й е "сграда за търговия". Поземленият имот със сградата – фурна с ниско застрояване, са актувани, като частна общинска собственост последно с акт № 4230 от 26.01.2018 г. и то без изобщо да се коментира пристройка към нея. Ето защо е без значение заснемането й през 1987 г., сато сграда с пристройка с размери 3. 44/4. 70 м и състоянието й през 1995-1998 г. Въпросът е как е оценявана при изготвянето на пазарната оценка, като подготвително действие към пристъпване на разпоредителната сделка с нея. В представената по делото експертна оценка, обектът е описан, като застроен поземлен имот с площ от 579 кв. м. с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построената в него сграда – "Фурна" със ЗП от 145 кв. м. В т. 2.2.2 "Сграда" е описана аналогично сграда на един етаж "Фурна" със застроена площ 145 кв. м, построена през 1962 г. в приемливо общо състояние. От съдебно-техническата експертиза на свой ред е установено изграждането на тераса с размери 2. 15 м/5. 40 м/4. 38 м, разположена върху колони с височина от 3. 80 м. В констативната част на заключението вещото лице изрично е дало определение на понятието "Граници на сграда", като такива, определени от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Към границата на сградата се изобразяват тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1. 20 м. от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата. Това дава основание на съда да приеме, че изградената тераса е елемент от сградата и се включва в нейната квадратура. Поради това възражението на жалбоподателката, че е констатирала по-малка площ от тази, обявена при търга, не само че е неоснователно, но и се опровергава от експертизата. В т. 3 от заключението е отразено, че след измерване на място на построената тераса, застроената площ на съществуващата сграда е 148 кв. м. При тези категорично установени по делото данни за налична сграда на един етаж с площ от 148 кв. в. не следва да се коментира изобщо изразеното становище на прокурора в това производство, че сградата, предмет на търга, не съществува, тъй като изградената тераса няма функционална пригодност за сграда за търговия. Анализът на всички материали по преписката и допълнително събраните от съда опровергава всички твърдения на касационната жалбоподателка за невъзможен предмет на търга. Неоснователно е твърдението, че процедурата е проведена при неактуална експертна оценка. Безспорно е установено, че тя е изготвена на 26.02.2018 г. и важи още шест месеца след тази дата. Самата процедура, по начина по който е уредена в наредбата, съставлява сложен фактически състав, в който участват два органа, постановяващи отделни административни актове – общинският съвет с решението по чл. 72 от наредбата и кметът със заповедта си за отриване на търга и окончателната такава по чл. 86, ал. 1 за определяне на спечелилия участник, класирания участник на второ място, цената, всички плащания и условията на плащане. Правомощие на общинския съвет по чл. 72, ал. 1, т. 3 е да определи началната тръжна цена, изготвена по реда на наредбата. То е упражнено с т. 3 на решение № 835, взето на 22.03.2018 г., с което е стартирана цялата процедура. Поради това е несериозно да се твърди, че продажбата е направена по неактуална оценка. Извършеният анализ показва неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила, като се имат предвид и настоящите мотиви. Разноски в полза на ответния административен орган и на заинтересованата страна не се присъждат, тъй като не са пискани, нито има данни да са направени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение