Решение № 8907 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2019 г.

Решение № 8907 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група "Миграция" към ОД на МВР Русе против решение № 13/25.02.2019 г., по адм. дело № 515/2018 г. на Административен съд – Русе, с което е отменена по жалба на О. Укаегбу заповед № УРИ 5373 ПАМ – 13/28.05.2018 г., с която е наложена ПАМ – "отнемане право на пребиваване в Р. България" спрямо чужденеца. В касационната жалба е сочат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че на чужденецът е издадена виза за дългосрочно пребиваване именно поради факта, че е приет за студент в РУ "Ангел Кънчев" и след като не е заплатил семестриалната такса и не се е записал в университета е издадена и процесната заповед, поради наличието на предпоставките на чл. 41, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Сочи се, че неправилно Административен съд Русе се е позовал на нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е съобразил, че след издаване на административния акт, чужденецът е придобил статут на студент във Великотърновския университет за учебната 2018/2019 г., тъй като визата му е издадена поради желанието му да учи в РУ "Ангел Кънчев" и след като не е записан там, то той е следвало да се снабди с нова виза, поради различното основание за издаване на първата. Моли съда да отмени решението и да отхвърли жалбата на чужденеца. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - О. Укаегбу, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор от 2.04.2019 г., оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна. Твърди, че решението на съда е правилно и съобразено с нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Сочи се, че по отношение на чужденецът не са налице предпоставките за издаване на процесната ПАМ, тъй като той е записан за редовен студент във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", сключил е задължителната застраховка "злополука" и има договор за наем в студентското общежитие и е заплатил съответната семестриална такса. Твърди се, че довода на касатора по отношение издадената виза е неоснователен, тъй като закона не поставя ограничение визата за дългосрочно пребиваване да е издадена и валидна само за обучение в университета който е посочен при подаване на документи за нейното издаване. Моли съда да потвърди решението на Административен съд Русе. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд Русе е правилно, постановено при спазване процесуалните правила и точното приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС – Русе е отменил по жалба на О. Укаегбу заповед № УРИ 5373 ПАМ – 13/28.05.2018 г., , с която е наложена ПАМ – "отнемане право на пребиваване в Р. България" спрямо чужденеца. Установено е от фактическа страна, че чужденецът О. Укаегбу е [населено място] и, че пребивава на територията на Р. България на основание издадена виза "D" с валидност от 10.04.2018 г. до 07.10.2018 г., на основание чл. 15, ал. 1 вр. чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ, като студент в РУ "Ангел Кънчев". За да издаде обжалвания акт органа е установил, е чужденецът не е заплатил семестриалната такса и не е записан в университета. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 44, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. За да издаде обжалваното решение, съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и са спазени административнопроцесуалните правила, но заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми във връзка с приложение нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Решаващия съд е съобразил, че след постановяване на административния акт са представени доказателства, че чужденецът е записан като редовен студент във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" за учебната 2018/2019 г., заплатил е семестриалната си такса и е сключил задължителна застраховка "злополука". В съдебния акт е прието, че са налице новонастъпили факти и следва да се съобразят, предвид нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Издадената на чужденеца виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ е за дългосрочно пребиваване и в посочения във визата срок той е изпълнил предпоставките на чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Именно с оглед придобитият впоследствие статут от чужденеца, към момента на произнасянето на съда, е отпаднала и материално-правната предпоставка на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ – "отнемане правото на пребиваване на чужденеца", което е мотивирало съда да отмени обжалваната заповед. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като са налице предпоставките на чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и е следвало чужденеца да поиска издаване на нова виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: По силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ /в относимата си редакция, доп. ДВ бр. 24/2018 г., в сила от 23.05.2018 г. / се отнема право на пребиваване на чужденец в Р. България когато са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, чл. 24н, 24о, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25б, 25в, 25г, 33а, 33г, 33к и 33л, 33п и 33т, както и когато вложението, за което чужденецът е получил постоянно пребиваване, бъде прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на определения от закона срок, независимо от основанията за прекратяването или прехвърлянето. В конкретния случай органа издал обжалваната заповед се е позовал, че са отпаднали основанията предвидени в чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ т. е., че спрямо чужденеца е отпаднало разрешението за продължително пребиваване до една година, тъй като към датата на издаване на заповедта не е студент в РУ "Ангел Кънчев", и това е предпоставка за издаване на заповед за принудителна административна мярка. По тези факти няма спор т. е. съдът също е приел, че чужденеца въпреки, получаването на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ е във връзка с приемането на чужденецът за студент в РУ "Ангел Кънчев", то към датата на издаване на процесната заповед, той не е записан за студент, тъй като не е заплатил семестриалната такса. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ дава възможност на чужденец да получи право на продължително пребиваване в Р. България, ако освен притежаването на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ е и приет за студен редовна форма на обучение във висше учебно заведение. Този факт е налице – от доказателствата по делото се установява безспорно, че чужденецът е записан за редовна форма на обучение като студент във Великотърновския университет и притежава виза издадена по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. Неоснователен се явява довода в касационната жалба, че издадената виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ касае приемането на чужденеца за студент в РУ "Ангел Кънчев", и при липсата на такъв прием, а наличие на прием в друг университет, той е следвало да се снабди с нова виза. В чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ е залегнало правилото, че виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон. Едно от основанията е чужденецът да е приет за студент редовна форма на обучение във висше учебно заведение, като нормата не поставя ограничения, че виза за дългосрочно пребиваване, следва да се издаде за точно определен университет и нито следва да се тълкува нормата стеснително, че ако чужденецът смени висшето учебно заведение следва задължително да се снабди с нова виза. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ тълкувана във връзка с чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ посочва предпоставките за продължително пребиваване на чужденец на територията на Р. България и те са наличие на виза за дългосрочно пребиваване и наличие на статут на студент редовна форма на обучение. Не намира опора посочения по-горе довод на касатора и в нормите на чл. 19, т. 2 от Наредбата за реда и условията за издаване на визи и определяне на визовия режим, нито в нормата на чл. 30, ал. 1 от ППЗЧРБ. В първата норма е посочено, че при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът представя документите по чл. 13, ал. 1 от наредбата и техни копия, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България и на правилника за прилагането му, и за притежаваните финансови средства за издръжка и подслон. В чл. 30, ал. 1, т. 1 от ППЗЧРБ се сочи, че за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в от ЗЧРБ чужденецът, приет за редовно обучение във висше училище, освен прилагането на виза, следва да представи и удостоверение за приемането му за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът ще се обучава през съответната година. Такова удостоверение е представено по делото и за чужденеца са налице предпоставките за дългосрочно пребиваване на територията на Р. България – издадена виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и доказателство, че е приет и записан за редовна форма на обучение като студент във висше учебно заведение, както правилно е приел решаващият съд. Факта, че лицето при подаване на документи за издаване на виза е посочил, че ще се обучава в едно учебно заведение, но впоследствие е записан за обучение в друго такова, не води до извод за нарушение на материално-правните предпоставки на чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Правилни са изводите на Административен съд Русе, че по отношение на чужденецът не са налице предпоставките за издаване на процесния ПАМ, тъй като основанието за налагане на такъв вид принудителна мярка е свързан с отпадане на предпоставките визирани в чл. 24в от ЗЧРБ, а последните както се установи, са налице. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,