Решение № 15917 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2017 г.

Решение № 15917 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - В., подадена чрез ст. юрк. И. А., срещу решение № 692/21.04.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 216/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-235135/21.12.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение Ответникът - "Ж. К. В." ООД моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от адв. П. Г.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № 16-235135/21.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на "Ж. К. В." ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - офис, находящ се в гр. В., ж. к. Младост, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и забрана за достъп до него за срок от 15 календарни дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписана от закона форма, но в нарушение на материалния закон и целите за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Във връзка с извършена проверка, възложена с резолюция за извършване на проверка /РИП/ № П-03000316157933-0РП-001 от 12.09.2016 г. и приключила с протокол № П-03000316157933 от 1.12.2016 г. е установено, че на 2.11.2015 г. дружеството е сключило договор за СМР на тераси на жилищна кооперация в гр. В., ул. "Стара планина" № 33, като е получило в брой аванс, но не е издало фискален касов бон от ЕКАФП, тъй като в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Издадени са разходни касови ордери, удостоверяващи получения аванс и окончателното доплащане. При тези фактически констатации, органите по приходите са приели, че "Ж. К. В." ООД не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва в обекта ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство - нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № F281864/17.11.2016 г. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че между страните няма спор по обстоятелството, че за получените суми от жилищна кооперация в гр. В., ул. "Стара планина" № 33 касов бон от ЕКАФП не е издаван, във връзка с което за дружеството е възниквало задължение по чл. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. - да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта. Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните по делото е дали дружеството е извършвало продажба на услуги в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и налице ли са основания за налагане на принудителна административна мярка. АС - В. е приел, че към момента на издаване на административния акт обектът, спрямо който се прилага мярката, безспорно следва да бъде определен като обект, от който се извършва продажба на стоки и услуги от търговеца - нарушител, за което обаче не са събрани достатъчно данни и доказателства от органите по приходите. На това основание е формиран извод, че не е установено от органа по приходите от фактическа страна договарянето и продажбата на услугата да е извършена от седалището и адреса на управление на "Ж. К. В." ООД, находящ се в гр. В., ж. к. Младост, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС (в приложимата по време редакция) принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006) предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Спорът пред настоящата инстанция е упражнявана ли е търговска дейност от ответника по касацията в обекта, чието запечатване е разпоредено. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е наложена в нарушение на това изискване. Оспорената заповед не съдържа конкретни фактически основания, които да обосновават извод, че обектът по отношение на който е издадена, е такъв по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В тази връзка законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, основани на легалната дефиниция на понятието "търговски обект" по смисъла на ЗДДС - като всяко място във или от което се извършват продажби на стоки или услуги. Обстоятелството, че посоченият в акта имот е адрес на управление на дружеството, не води пряко до извод, че е търговски обект, спрямо който следва да се наложи принудителна мярка "запечатване" по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. П. съдът е приел, че за да бъде обоснована процесната заповед е следвало да бъдат събрани и посочени данни и доказателства къде е извършено договарянето и разплащанията и съответно къде е извършена продажбата, или доказателства, че имотът се ползва изцяло или частично за търговски обект именно от това дружество. Нарушението на чл. 186, ал. 3 ЗДДС е съществено, тъй като препятства възможността за преценка на материалноправните основания за налагане на принудителната административна и спазването на целите по чл. 22 ЗАНН. По изложените съображения, решението, с което оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ответникът по касация, но предвид липсата на искане и доказателства за направени разходи, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,