Решение № 8345 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Т. П., подадена чрез пълномощник адвокат Р. Овчарова, срещу решение 53/03.01.2025 г., постановено по адм. дело 1521/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. С него е отхвърлена жалба на Н. Т. П. против решение на директора на ТП на НОИ гр.Бургас по пенсионна преписка [номер] с изх. 1012-02-166#1/07.08.2024 г., с което е оставено в сила разпореждане 2113-02-3005#11/21.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира за направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Директор на ТП на НОИ гр.Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Т. П. от гр.Бургас против решение на директора на ТП на НОИ гр.Бургас по пенсионна преписка [номер] с изх. 1012-02-166#1/07.08.2024 г., с което е оставено в сила разпореждане 2113-02-3005#11/21.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО и чл.68а от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката. Възражението е за незаконосъобразност на административните актове с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел същата за неоснователна. Приел е че основният спор е относно осигурителния стаж за времето от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г., който не бил удостоверен в представената трудова книжка по предвидения в закона ред. Установил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, в съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Като фактически съображения за издаването на административните актове е посочено, че поради противоречие между името на осигурителя с който Н. П. е била в трудово правоотношение, а именно Колоездачен клуб-Бургас-Василка и осигурителя, чийто печат удостоверява стажа е извършена контролна проверка, с допълнително основание наличието на заверка, касаеща продължителността на осигурителния стаж, която не е била изискуема към 1999 г., а е въведена като изискване от 2003 г., както и липсата на информация в регистъра на осигурените лица след 31.12.1996 г., въпреки задължението на осигурителя на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С оглед резултатите от проверката административният орган е счел, че наличие на вписване в книжката по отношение на продължителността на стажа съществуващо от 2003 г., липсата на правоприемство между ЮЛНЦ - работодателя и това приключило с печат стажа на лицето, както и полагането на стажа по време когато осигурителя не е създаден е обосновало извод, че осигурителния стаж за времето от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. не следва да бъде взет предвид. Поради недостиг на необходимия стаж е отказано отпускане на ПОСВ. По отношение на материалната законосъобразност, съдът е съобразил разпоредбите на чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.68а от КСО, чл.347 от КТ, чл.6 от Наредбата за трудовия стаж, в приложимата редакция ДВ бр.102/03.12.1993 г. , както и чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съдът е изслушал свидетели, но предвид ограниченията за установяване на трудов стаж със свидетелски показания не ги е ценил при установяване на фактите по делото. Мотивирал, се е че административния акт е издаде в съответствие със закона и правилно с обжалваното решение и оставеното с него в сила разпореждане е отказано да се зачете периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. като осигурителен стаж. При изложените съображения от правна страна съдът е постановил решението си. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. При постановяване на решението съдът след подробно обсъждане на представените по делото доказателства е извел правен извод, който не съответства на приложимата материалната уредба. По делото безспорно е установено, че сдружение с първоначално наименование Колоездачен клуб Бургас Василка , а в последствие с наименование Колоездачен клуб Бургас е вписано в Регистъра на сдруженията с идеална цел с решение от 12.08.1991 г. по ф.д. 5008/1991 г. на БОС. Видно от самото решение това сдружение е учредено на 12.06.1991 г. и е правоприемник по закон на бившия Колоездачен съюз гр.Бургас. При създаването на сдружението се представлява от президент на управителния съвет Ю. Алексов и двама вицепрезиденти Б. Пушев и С. Вълчев. Съгласно чл.61 ал.1 от КТ (в относимата редакция) трудовият договор се сключва между работника и предприятието. Съгласно § 1 от ДР на КТ - (редакция ДВ, бр. 27 от 1986 г.) предприятие е всяко предприятие, учреждение или организация, включително и производствена кооперация, както и техните поделения, които самостоятелно приемат лица на работа по трудово правоотношение. Работник е всяко лице, което работи по трудово правоотношение. С изменението на Кодекса на труда , публикувано в ДВ, бр. 100/92 г., е дадено обяснение и на понятието работодател - всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Следователно за да възникне трудовото правоотношение между Колоездачен клуб Бургас Василка и Н. П. на 01.07.1991 г. не е било необходимо сдружението да е било вписано в Регистъра на сдруженията с идеална цел съгласно чл. 134 от Закона за лицата и семействата, тъй като от този момент сдружението придобива качество на юридическо лице, но това качество не е необходимо за да бъде работодател. (В този смисъл е и Решение 361 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. 119/2009 г., III г. о., ГК) За да има качество на работодател е достатъчно да е организационно обособено, а тази цел се постига с учредяването на сдружението. В тази връзка приложение по аналогия съгласно чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове следва да намери разпоредбата на чл.69 ал.2 от Търговския закон, съгласно която когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице преди вписването на дружеството, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество. В тази връзка като е приел, че 01.07.1991 г. до 12.08.1991 г. не е съществувало сдружение Колоездачен клуб Бургас Василка , първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт. Неправилно това обстоятелство е разгледано и от административния орган като основание за недостоверност на вписването в трудовата книжка. Според справка от фирменото досие на Колоездачен клуб Бургас с Булстат: 812035209, това сдружение е прекратено с решение от 21.10.1996 г. по ф.д. 5008/1991 г. на БОС. В същата справка е посочено, че управляващ е Т. Г. Х. и адрес по седалище гр. Бургас, [улица]. От събраната по делото информация и конкретно докладна записка изх. 1007-02-230 от 11.06.2024 г. става ясно, че Сдружение Колоездачен клуб Бургас с Булстат 102236153 е вписано с Решение 1 от 09.11.1998 г. по ф.д. 3262 /1998 г. на Бургаски окръжен съд, партиден номер 83, peг. 5 , том 3 , стр. 84, като първия известен управител отново е Т. Г. Х. и адрес по седалище гр. Бургас, [улица]. Чрез това дружество има подадено и уведомление по чл.62 от КТ за регистриране на сключен трудов договор с П. на 01.05.1999 г., прекратен на 26.01.2006 г. Според отразеното в докладната записка през 2003 г. Сдружение Колоездачен Клуб Бургас" с Булстат 102236153 е било обект на проверка, като същата е установила неправомерно отнесени осигурителни вноски за УПФ по Булстат 812035209 вместо по Булстат 102236153. При тези данни, както административния орган, така и първоинстанционния съд, необосновано са приели, че между двете сдружения с нестопанска цел липсва връзка. Такава несъмнено се установява от косвените доказателства като един и същи управител и седалище, както и водене на счетоводство, в което е посочен Булстат на сдружението регистрирано през 1991 г. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които не разграничават различни сдружения по колоездене. Този въпрос не е изяснен в достатъчна степен от административния орган, който се е задоволил да посочи, че между двете сдружения липсва правоприемство. По същество въпросът за връзка и правоприемство между двете сдружения е от съществено значение за преценка на процесния стаж отразен в представената по делото трудова книжка. Административният орган и първоинстанционния съд приемат, че приложената по делото трудова книжка 128, издадена на 30.10.1980 г. не е оформена по изискуемия от закона ред (чл. 6, ал. 1 НТКТС) относно стажа от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. Тези изводите са направени поради разликата в наименованията на работодателите, датите на регистрация и прекратяване на същите, както и отбелязването, че трудовия стаж е равен на осигурителния, когато не е имало такова изискване. Действително от представените по делото писмени доказателства е видно, че Колоездачен клуб Бургас с Булстат: 812035209, е имал кръгъл печат с надпис Колоездачен клуб Бургас и в средата с надпис Бургас Василка към 16.02.1992 г. видно от представената трудова книжка на св.Т. А.. Този печат към 18.08.1993 г. е бил с надпис Колоездачен клуб Бургас и в средата с надпис Бургас видно от представеното заявление до ТДУ ДБ-4 Приморие Бургас. Процесният стаж от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. е отразен в представената трудова книжка от Сдружение Колоездачен клуб Бургас , като е подпечатан с кръгъл печат с надпис Колоездачен клуб Бургас и в средата с надпис Сдружение , но като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено преназначен . В тази връзка, както административния орган, така и първоинстанционния съд не са ценили отбелязванията в продължението на трудова книжка 128 (л.90-92 от делото на БАдмС), където е отразен трудовия стаж на касатора в Сдружение Колоездачен клуб Бургас за периода от 01.05.1999 г. до 18.01.2006 г., за който по делото няма спор, че са подадени данни по чл.5 ал.4 КСО от за жалбоподателката от Сдружение Колоездачен клуб Бургас с Булстат 102236153. Този стаж е удостоверен в продължението на трудовата книжка със същите печати, като процесния стаж за периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. В този смисъл е необосновна изводът, че липсват данни за връзка между двете сдружения. На следващо място по административната преписка и делото е установено, че Сдружение Колоездачен клуб Бургас с Булстат 102236153 е вписано от 09.11.1998 г. В същото време липсват данни от коя дата това сдружение е било учредено, респективно е било организационно и финансово обособено и е могло да бъде работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ. В този смисъл дори да се приеме, че между това сдружение и Колоездачен клуб Бургас с Булстат: 812035209 липсва връзка, доколкото от първото сдружение с Булстат 102236153 спрямо касатора е удостоверен стаж преди 01.05.1999 г., то без основание този стаж не е зачетен от административния орган и съда за периода от учредяването на това юридическо лице до 01.05.1999 г. Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се преценяват от административния орган, а в случая е игнорирана материалната доказателствена сила на представения документ, с който се установява трудов стаж, съгласно чл.40 ал.1 от НПОС. С оглед на горните съображения касационната инстанция счита, че неправилно длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ Бургас е приело, че между Колоездачен клуб Бургас с Булстат: 812035209 и Сдружение Колоездачен клуб Бургас с Булстат 102236153 липсва връзка, доколкото този въпрос не е изяснен в достатъчна степен в административното производство. Не са изяснени въпросите във връзка с учредяването на сдружението с Булстат 102236153 и дали то е правоприемник на съществувалото преди това сдружение със същото наименование, представляващ и адрес. По административната преписка са налице данни и за други лица имащи отношение към посочените ЮЛ, които е следвало да бъдат издирени от административния орган с оглед изясняване на случая съобразно изискванията на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, в резултат на което необосновано не е зачел спорния период от време на жалбоподателя, през които има данни, че е полагал труд. Не са положени в достатъчна степен и усилия за издирване на счетоводната документация на тези сдружения, за последното от които липсват данни да е прекратено. Възприемайки тези фактически изводи, директорът на ТП на НОИ Бургас, е постановил материално незаконосъобразен административен акт, който е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Като е отхвърлил жалбата на П. против Решение 1012-02-166#1/07.08.2024 г., Административен съд Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, тъй като са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който Решение 1012-02-166#1/07.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане 2113-02-3005#11/21.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, да се отменят. Делото следва да се върне като преписка на административния орган, който да се произнесе по заявлението на касатора за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в качеството му на длъжностно лице по чл. 98 от КСО в териториалното поделение на Националния осигурителен институт Бургас, съобразно мотивите на настоящото решение. По разноските: С оглед изхода на спора и на чл. 143 от АПК на жалбоподателя се дължат сторените, доказани и поискани съдебни разноски за двете съдебни инстанции по делото. Пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.. Пред първата инстанция са представени доказателства за извършени разходи в размер на 1000 лв. договорена и заплатена сума съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 05.09.2024 г.. Следователно на касатора се дължат разноски за разглеждане на делото пред първата и касационна инстанции в размер на 1630 лв., които следва да се възложат в тежест на Националния осигурителен институт. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,