Решение № 1742 от 16.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на МБ и Ко ООД в ликвидация, [ЕИК], гр. Мездра, [адрес], представлявано от ликвидатора К. Иванов, срещу Решение 177/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 20/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 727/06.12.2021 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в Община Мездра, потвърден с Решение 5/30.12.2021 г. на ръководителя на отдел Местни приходи в същата община, с който в тежест на търговеца са установени задължения такса битови отпадъци /ТБО/ за периодите 01.01.2016 г. 31.12.2021 г. в размер на 12 678,80 лв. и лихва 3432,79 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд Враца да изясни относимите към спора факти реализирани ли са в действителност услугите по чл. 62 ЗМДТ. Според касатора събраните по инициатива на ответника доказателства обуславят извод за намерение, но не и за действително тяхно извършване. Поддържа се, че в разрез със задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните по делото и не е събрал относимите към спора доказателства. Искането до съда е за отмяна на решението и за цялостна отмяна на оспорения административен акт с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба ръководителят на отдел Местни приходи в Община Мездра, чрез адв. Стоев, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация 727/06.12.2021 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в Община Мездра, потвърден с Решение 5/30.12.2021 г. на ръководителя на отдел Местни приходи в същата община, с който в тежест на МБ и Ко ООД в ликвидация са установени задължения за ТБО за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ за периодите 01.01.2016 г. 31.12.2021 г. в размер на 12 678,80 лв. и лихва 3432,79 лв. по отношение на собствения на дружеството, деклариран през 2010 г. недвижим имот с партиден М40090526, намиращ се в с. Моравица, м. Боганица , община Мездра, представляващ земя с отчетна стойност 5500 лв. и сграда с отчетна стойност 605255 лв., разположен извън строителните граници на населеното място. Според Административен съд Враца АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Спорът е концентриран върху дължимостта на ТБО за периодите 2016 г. 2021 г. за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, както и дали същите са предоставяни през посочените периоди. Въз основа на договор У-13/06.02.2019 г., сключен между Община Враца, Община Мездра и Екопроект ООД с предмет предоставяне на услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци, генерирани на територията на двете общини, съдът е приел, че на територията на Община Враца има регионално депо за неопасни отпадъци, а цитираното дружество е поело задължението да извършва всички дейности, свързани със съхранението на битови отпадъци, генерирани на територията на РДНО Враца, в т. ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор за извършване на услуги, свързани с постъпилите битови отпадъци и обслужване на обект разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци в п.и. 12259.153.4, м. Орешака , гр. Враца. Договор с предмет извършване на всички дейности, свързани със съхраняване на битови отпадъци, генерирани на териториите на Община Мездра и Община Враца в РДНО, п.и. 12259.788.1 м. Шумака , землище гр. Враца е сключен и на 27.01.2014 г. С оглед доказателствата за наличие на функциониращо депо на територията на общината, в която се намира облагаемият обект, съдът е приел, че таксата за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ е дължима без оглед на обстоятелството дали имотът се ползва и/или генерира отпадъци. За да мотивира извода си, че същата е предоставяна през спорния период, се е основал на заключението на ССчЕ, в което са разгледани съпътстващите изброените договори фактури за извършени плащания по тях. По отношение на ТБО, определена за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване , съдът е ценил отчетите за дейността на ОП Чистота Мездра, в частност за с. Моравица за периода 2016 г. 2021 г., фактурите за извършени плащания, анализирани в заключението по ССчЕ. Приел е, че услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ се предоставя от общината, за да гарантира приети от обществото стандарти за поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия, включваща поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Решението е правилно. Дължимостта на таксата битови отпадъци не се поражда единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Правилно е приетото от съда, че касаторът като собственик на декларирания от него по чл. 14 ЗМДТ недвижим имот е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция за всички спорни периоди /вж. § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е разглежданият случай, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според т. 2 и т. 3 на чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. От ответника по касационната жалба са посочени доказателства, че общината ползва депо за битови отпадъци и депонира такива в регионално депо в землището на гр. Враца по силата на сключените между нея, Община Враца и Екопроект ООД договори от 27.01.2014 г. и 06.02.2019 г. Представени са и доказателства за това, че през всички спорни периоди общината е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение размера на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване: