Решение № 14159 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2020 г.

Решение № 14159 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 593/26.11.2019 г. на Административен съд (АС) – Монтана постановено по адм. дело № 493/2019 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 16.08.2019 г. издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е прекратен ангажимент по заявление УИН 12.23.0407/01288. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като липсвали подробни фактически основания по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2008 г.) и при нарушение на чл. 35 АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството. Излага съображения, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Твърди, че с писмо от 23.05.2013 г. земеделският стопанин е уведомен за образуваното административно производство по прекратяване на многогодишния ангажимент и е имал възможност за подаде възражения и доказателства за противното, което не е сторил. Сочи, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на процедурата, то не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на земеделския производител. Оспорва и изводите относно твърдяната преклудирана възможност за издаване на оспорения акт, поради изтичане на давността. Моли решението да бъде отменено и делото да се реши по същество. Представя писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Йорданова. Ответникът по касация – Ж. Живов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли касационната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стойнов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Монтана е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 16.08.2019 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с който на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2015 г. и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., е прекратен поетия през кампания 2007 г. петгодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" по заявление с УИН 12.23.0407/01288, което е подадено от Ж. Живов. По делото от фактическа страна е установено, че Ж. Живов е подал общо заявление за плащане на площ по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. Издаден е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 27.06.2013 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ. С Решение № 468/23.01.2017 г. по адм. дело № 8769/2016 г. по описа на АССГ актът е прогласен за нищожен. Издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 21.11.2017 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Този акт е отменен с Решение № 4613/28.03.2019 г. по адм. дело № 13961/2018 г. по описа на ВАС. С оглед изложените фактически установявания, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, в кръга на неговата материална компетентност. За да направи този извод се е позовал на Заповед № 03-РД-2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че оспореният административен акт е издаден в писмена форма, но не съдържа мотиви, които да дават яснота при какви факти и обстоятелства се е стигнало до издаването му, като по този начин е нарушено правото на защита на оспорващия. В тази връзка е посочил, че предходния Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 21.11.2017 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ е отменен с Решение № 4613/28.03.2019 г. по адм. дело № 13961/2018 г. на ВАС. Основание за отмяната му е липса на мотиви и конкретизация по отношение на основанията в административния акт. Процесният административен акт възпроизвежда като съдържание предходно отменения административен акт, като в него липсва каквато и да е конкретизация по отношение на фактическите установявания, който да мотивират издаването му. Посочил е, че липсват подробни фактически основания по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., което е съществен порок, който е лишил оспорващия и съдебния състав от установяване на основанията, който са формирали волята на издателя на административния акт. Приел е, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресата на административния акт не е уведомен за започване на производството и не е имал възможност да участва в производството по издаването му. Административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. За основателно е прието възражението на жалбоподателя (сега ответник по касация), че в случая за административния орган е била преклудирана възможността за издаване на административния акт. Посочил е, че крайният срок за подаване на заявления по директни плащания и/или за промени за тях за кампания 2011 г. е 10.06.2011 г. Към тази дата следва да се приеме, че оспорващият е извършил нередовност, която следва да се установи в съответствие с Регламент (ЕО) 2988/95 относно защита на финансовите интереси на общността, респективно по реда на Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2015 г. След анализ на разпоредбата на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2988/95 регламентираща давностните срокове за процедурите по установяване на нередовности е приел, че и в двете предвидени хипотези е преклудирана възможността за издаване на оспорения административен акт, с който е прекратен финансовия ангажимент, като крайният срок на издаване в едната хипотеза е изтекъл на 10.06.2015, а в другата хипотеза на 10.06.2019 г. За неоснователно е прието възражението на оспорващия, че в по отношение на давността е приложим реда на ДОПК, тъй като оспорвания административен акт няма характер на акт за установяване на публично държавно вземане, с който да се установява размер на дължимо публично задължение. Не бил приложим реда на ДОПК, а реда на Регламент (ЕО) 2988/95 г., тъй като с административния акт оспорващият, който е земеделски стопанин е изключен от подпомагане, но по отношение на него не е определена сума подлежаща на възстановяване, която би имала характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по които факти страните не спорят. Безспорно по делото са установява, че Ж. Живов не е подал заявление за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" за кампания 2011 г. Първото заявление за участие в тази мярка земеделският стопанин е подал през 2007 г. – Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2007 г. с УИН 1223040701288 и е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 205864 в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК). Видно от отбелязаното в секция Е Декларации Живов е декларирал, че ще извършва земеделска дейност върху площите в необлагодетелствани райони за поне пет години след първото плащане. При правилно установени факти, съдът е направил погрешни правни изводи. Съгласно чл. 37, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) плащанията се отпускат на земеделски производители, които приемат да упражняват своята селскостопанска дейност в определените райони съгласно член 50, параграфи 2 и 3 най-малко за пет години от първото плащане. На това основание следва да се приеме, че при поемането на многогодишния ангажимент през 2007 г., е действала правна норма, която предвижда задължение на земеделските стопани да упражняват своята стопанска дейност в период най – малко за пет години. Неоснователно ответникът по касация твърди, че липсва нормативно основание за твърдения от фонда поет петгодишен ангажимент. Отделно от това първото компенсаторно плащане е извършено на 26.06.2008 г. Към тази дата Наредба № 11/2008 г. е действащият нормативен акт, издаден на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗПЗП. Съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 от ДР от Наредбата "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд правилно е установил, че първото компенсаторно плащане по заявлението на жалбоподателя за кампания 2007 г. е определено и реално извършено на 27.06.2008 г. След тази дата за жалбоподателя е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. Неправилно решаващият съд е приел, че административният акт не е мотивиран и преповтаря като съдържание предходно отменения административен акт. Обратното процесния Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е в достатъчна степен мотивиран, в изпълнение на отменителното решение на ВАС, като са посочени правните и фактическите основания за издаването му, което позволява на адресата му да разбере защо е издаден акта и да организира защитата си. Фактическото основание за издаване на писмото е неподаването на заявление за участие в мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", при поет пет годишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в необлагодетелствания район. Същото е подведено под съответстващата му правна норма – чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. и правилото на чл. 21 от Регламент ЕС № 65/2011 действащи към датата на издаване на процесния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2008 г., кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. В случая това задължение не е изпълнено. Правилно административния орган, позовавайки се на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. е прекратил многогодишния ангажимент. При изпълнение на правомощията си по чл. 14, ал. 1 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде акт като процесния при установяване, че не е подадено заявление за подпомагане. Неправилно е прието от решаващия съд, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в неуведомяване на Живов за започналото административно производство. От доказателствата по делото се установява, че земеделският производител е бил уведомен с писмо изх. № 02-120-6500/469 от 19.04.2013 г. за започналото административно производство, което е приключило с издадения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 27.06.2013 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Несъгласие с направената констатация за неподаване на заявление за подпомагане за кампания 2011 г. не е изразено. От страна на Живов не е депозирано възражение. Доказателства за причините, поради които не е подадено заявление за кампания 2011 г. не са представени и в хода на проведените съдебни производства. Неоснователно касаторът се позовава на писмото от 19.04.2013 г. (в касационната жалба се сочи като дата на писмото 23.05.2013 г., като това е датата на получаване на писмото от съпругата на Живов), за да докаже, че е спазил изискването на чл. 26 АПК. Уведомление за започване на административното производство приключило с издаване на процесното писмо не е изпращано, но това нарушение не следва да се приема за съществено, тъй като недопускането му не би довело до друга фактическа обстановка и съответно издаване на акт с друго съдържание. В хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция от земеделския производител не са ангажирани доказателства за причините за неподаване на заявление за кампания 2011 г. (за да се преценява дали е налице хипотезата на чл. 15 от Наредба № 11/2008 г.) или че такова е подадено. Неправилно съдът е приел, че в случая за административния орган е била преклудирана възможността за издаване на оспорения административен акт, поради изтичане на давностните срокове регламентирани в чл. 3, параграф първи от Регламент (ЕО) № 2988/95. В Регламента е предвидено, че в случай на многогодишна програма, каквато е ПРСР 2007-2013 г. срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. По делото не са ангажирани доказателства, че ПРСР 2007-2013 г. е прекратена. Освен това в член 3, параграф 3 е предвидено, че държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно. С оспорения акт не се изисква възстановяване на изплатените на Ж. Живов суми по поетия от него многогодишен ангажимент по мярка 211, а този ангажимент само е прекратен, т. е. земеделският стопанин е изключен от подпомагане. Не се установява нередност по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95 г. и не се налага финансова корекция, за да се възстановят неправомерно получени суми. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество. Оспорения акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-120-6500/553 от 16.08.2019 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е прекратен ангажимент по заявление УИН 12.23.0407/01288, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. С оглед на това жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Ж. Живов да заплати на ДФЗ – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. за всяка съдебна инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение