Решение № 1951 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 128/2025 г.
ВАСПърво отделение26.02.2025 г.докладчик т Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1416/31.10.2024 г. на Административен съд Видин по адм.д. 226 по описа за 2024 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Видин.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Местни данъци и такси при община Видин срещу решение 1416/31.10.2024 г. на Административен съд Видин по адм.д. 226 по описа за 2024 г., с което е отменен акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗ5504001197-1/13.12.2023 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция Местни данъци и такси при община Видин и е разпоредено връщане на преписката на ответника с указания по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според касационния жалбоподател фактическите и правни основания за издаване на АУЗ са допълнени в решението, постановено при оспорването на акта по административен ред. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУЗ (формулирано като искане за потвърждаване на акта). Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Иренор ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Адм. съд Видин АУЗ са установени в тежест на Иренор ООД допълнителни публични задължения за данък върху недвижимите имоти, за туристически данък и за такса за битови отпадъци за отчетни периоди 2022 г. и 2023 г. в общ размер 57 445.42 лева з лихви за забава общо 3 400.32 лева. За да отмени акта, съдът е приел, че не съдържа фактически и правни основания за издаването му, което препятства проверката на основата и начина за определяне на публичните задължения. Решението е неправилно. За оспорването на АУЗ е приложимо универсалното производство на дял III ДОПК (вж. чл. 144, ал. 1 ДОПК). Обжалването на индивидуалния административен акт по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебното му оспорване (вж. чл. 156, ал. 2 ДОПК). При оспорването на АУЗ по административен ред решаващ орган е директорът на териториалната дирекция (вж. чл. 107, ал. 4 ДОПК), а когато актът е за установяване на задължения за местни данъци и такси правомощията на териториален директор се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи (така чл. 4, ал. 5 и чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ). В случая при оспорването на АУЗ пред ръководителя на звеното за местни приходи е постановено решение МД-02-469-1/04.04.2024 г., което съдържа констатации по видове публични задължения и обекти на облагане, данъчната основа и основата за ТБО, приложимите ставки и начина на определяне на размерите на задълженията. Фикцията на чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК имплементира мотивите от това решение към мотивите на административния акт и така се постига съответствие с изискването за форма по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Изводът на съда за отсъствие на форма е неправилен. В противоречие с процесуалния закон е адресираното от съда връщане на преписката на ответника (решаващия орган), вместо на компетентния орган по приходите чл. 160, ал. 3 ДОПК. Административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а я е ограничил до обсъждане на формата на АУЗ. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение