Решение № 559 от 18.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Н. Георгиева против Решение 1118 от 23.02.2021 г., постановено по адм. д. 7432/2019 г. по описа на Административен съд София град в отхвърлителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част и иска отмяната му, като моли ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищцовото дружество. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуалния й представител юрк. Лефтерова. Вторият касатор твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение в тази част касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, той - и ответник по втората касационна жалба, Електроразпределение Север АД гр. Варна (предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД), редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба на КЕВР като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й касационна жалба. По същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителнителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на доверителя си, в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР и устно в хода по същество. Вторият касатор, той - и ответник по първата касационна жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Дуевски, който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на насрещната страна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно правилност на същото в отхвърлителния диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговора на касационната жалба на Електроразпределение СеверАД-гр. Варна и устно в хода по същество. Прави възражение за прекомерност на платеното в полза на Енергоразпределение СеверАД адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на КЕВР и за неоснователност на касационната жалба на Електроразпределение Север АД. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които решенията в атакуваните от всеки един от касаторите части са неблагоприятни и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Електроразпределение Север АД- гр. Варна и тази на КЕВР са частично основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение СеверАД сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, както и сумата от 396 (триста деветдесет и шест) лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление НП-432 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 544 (петстотин четиридесет и четири) лева, съдебни разноски, като е отхвърлил иска за присъждане на разноски пред касационна инстанция по КНАХД 134/2016 г. на Административен съд Габрово за разликата до пълния предявен размер 1356 лева, както и искането за разноски за разликата до пълния предявен размер 842 лева. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела по реда на ЗОДОВ е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление НП-432/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на Енерго-Про мрежи АД- гр. Варна (сега Електроразпределение Север АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение 22 от 19.01.2016 г., постановено по НАХД 525/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение 1538 от 30.05.2016 г. постановено по КНАХД 134/2016 г. на Административен съд-Габрово, първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни в производството по НАХД 525/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево. АССГ е приел, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 23 и л. 35), по силата на които Енерго-Про мрежи АД (сега Електроразпределение Север АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество Вeличков, Желязков и партньори да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП 432/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на 1356 лв. пред РС Севлиево и в размер на 396 лв. пред АС Габрово, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС и 396 лв. с ДДС съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендираната сума от 1356 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени за обжалване на наказателно постановление 432/17.12.2014 г. пред касационна инстанция по КНАХД 134/2016 г. на Административен съд-Габрово, съдът е приел, че същите са в размер на 396 лв., с оглед на представения на (л. 35) договор за правна защита и съдействие 15820/10.06.2019 г. В тази връзка, съдът е направил извод, че разноските пред касационната инстанция са доказани в размер на 396 лв., като до пълния размер от 1356 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По горните съображения АССГ е уважил частично предявения от Електроразпределение Север АД- гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1752 лв., от които пълният размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на НП пред РС-Севлиево - 1356 лв. и само част от претендираното такова за административно-наказателното производство в касационната му фаза 396 лв., като е отхвърлил исковата претенция за сумата над присъдените общо 1752 лв. до общия претендиран размер от 2712 лв. Съдът е отхвърлил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и, с оглед уважената част от иска, му е присъдил разноски в размер на 544 лв., като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна. Съдебното решение е частично неправилно. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес,не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производството пред РС Севлиево и пред АС-Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). Видно от доказателствата по делото е, че в исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие 7710/09.03.2019 г. (л. 23 от присъединеното адм. дело 7433/2019 г. по описа на АССГ), от който се установява и доказва, че ищцовото дружество е заплатило сума в размер на 1356 лв. в производството пред АС Габрово, с оглед на представените фактура, платежно нареждане и отчет по сметка (л. 24-26). Въпреки това, настоящият състав намира за основателен довода на касатора КЕВР за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция по отмяна на НП, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено. С ТР 1 от 15 март 2017 г. по т.д. 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този текст от закона - справедлив и обоснован. Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба на КЕВР доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е обоснован и справедлив, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на делото се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждeнието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Решение 9273 от 27.07.2016 г. по адм.д. 3002/2015 г., потвърдено с решение 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на по-високия по степен нормативен акт съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева. По изложените по-горе съображения частично основателна е и предявената от Електроразпределение Север АД - гр. Варна касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта му, в която исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД 134/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово е отхвърлена за сумата над 396 лв. до 500 лв. и, вместо него, следва да бъде постановено решение по същество, с което в полза на Енергоразпределение СеверАД- гр. Варна да бъдат присъдени още 104 лв. обезщетение. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД гр. Варна (предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД) обезщетение за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП-432/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД 525/2015 г. на РС Севлиево, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Електроразпределение Север АД - гр. Варна срещу КЕВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на същото НП по КНАХД 134/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово за сумата над 396 (триста деветдесет и шест) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи и в тази му част. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество Електроразпределение СеверАД- гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до сумата от 155.77 лева. С оглед изходът на спора пред касационната инстанция на касатора Електроразпределение СеверАД - гр. Варна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 146.52 лева съразмерно на уважената част от иска. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,