Решение № 2724 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2013 г.

Решение № 2724 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33, чрез процесуалния представител юрисконсулт Васил Пеловски против решение № 1559 от 07.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3899/2012 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 39 състав. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че Столична община /СО/ не следва да отговаря по иска, тъй като претендираните неимуществени вреди са резултат от отменено решение на Столичен общински съвет /СОС/, а той е самостоятелен колективен орган, който в своите правомощия приема решения. Твърди се също, че по делото няма приложени доказателства, които да установяват претендираните неимуществени вреди. В съдебно заседание, касаторът поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответникът - Иван Митов Петров от гр. София, бул. "Стоян Михайловски" № 30, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че като няма приложена медицинска документация по делото, не е установена претенцията за претърпени неимуществени вреди. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е осъдил Столична община да заплати на Иван Петров, обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в причиненото му безпокойство, състояние на тревожност и силен стрес в резултат на решение № 720 на СОбС от 19.11.2009 г., обявено за нищожно с влязло в сила на 23.02.2010 г. съдебно решение по адм. дело № 8389/2009 г. на АССГ, 28 състав, като отхвърлил иска до пълния размер на сумата от 6300 лв. Постановил е и да бъдат заплатени направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от иска. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 720, взето по протокол № 51, точка 29 от дневния ред на заседанието на СОбС, проведено на 19.11.2009 г. е наложена ограничителна мярка на Иван Петров - забрана за достъп в сградата на СО, находяща се на ул. "Московска" № 33. С решение № 18 от 03.02.2010 г., постановено по адм. дело № 8389/2009 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 28 състав е обявена нищожността на решението на ОбС. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е постановил оспореното решение, като е приел, че са налице претендираните неимуществени увреждания, като пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт. Като е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е присъдил и обезщетението. Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспореното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Претендират се неимуществени вреди от прогласен за нищожен индивидуален административен акт. Съдът, кредитирайки свидетелските показания, правилно е приел, че като пряка и непосредствена последица от процесния административен акт на СОбС, ищецът е бил възмутен, унижен, огорчен и обезсърчен, тъй като, след като му е бил ограничен достъпът до сградата на общината, е бил поставен в невъзможност да води своите предавания по телевизията, в която работел и отразявал дейността на СОбС. За установяването на тези увреждания не е необходимо да бъдат събирани в конкретния случай каквито и да е било други писмени доказателства, каквито възражения прави касаторът. Правилно съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно който искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което възражението на касатора, че СОбС е самостоятелен орган и претенцията следва да бъде насочена към него е неоснователно. Спазвайки принципа на справедливостта, съдът е определил размера на обезщетението. По изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,