Решение № 13043 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Родригес, гражданка на Доминиканската република, подадена чрез назначения служебен защитник адвокат М. Недков, против решение 3211 от 15.05.2023 г., постановено от Административен съд - София град, I отделение, 6 състав, по адм. дело 8375/2022 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу решение 12704 от 10.08.2022 г., издадено от заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изложените в обжалваното решение мотиви се базират само на част от обстоятелствата по делото и на фрагментирана преценка на правни норми и положения, заложени във вътрешното право и международни нормативни актове, поради което са изведени погрешни заключения. Счита, че са налице данни за осъществявано срещу лицето преследване от недържавен субект, което е достатъчно чуждата гражданка да се позове на страх от преследване на основание принадлежност към определена социална група. Излага съображения във връзка с прилагането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и дефинираните в Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище в ЕС, форми на насилие и дискриминация. Според касационния жалбоподател преценката за липса или наличие на безогледно насилие в хипотеза на въоръжен конфликт в държавата на произход на молителя се преценява единствено във връзка с приложимостта на 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ не се влияят от това дали страната на молителя се намира в състояние на въоръжен конфликт или не. Претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне от ВАС по същество, при което да бъде отменено оспореното решение на заместник председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. Георгиева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че в хода на административното производство, пред първата инстанция, а и в проведеното пред касационната инстанция заседание не са наведени доводи, че в държавата си по произход чуждата гражданка е била преследвана по един от признаците, посочени в чл. 8 от Закона за убежището и бежанците или по отношение на нея да са налице заплахи или тежко преследване по смисъла на чл. 9 от същия закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото в съответствие с изискванията на чл.75, ал. 1 ЗУБ административният орган и съдът са преценили всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Според участващия по делото прокурор, в мотивите на съдебното решение е даден отговор на всички възражения и доводи на жалбоподателката, като с оглед данните от интервюто и факта на притежаване на неистински испански документи за пребиваване, е правилна преценката, че причината за напускане на страната по произход е извън значимите за придобиване на статут на бежанец. Поддържа, че не са установени релевантни за предоставянето на хуманитарен статут обстоятелства, тъй като кандидатът за статут е жертва на криминално деяние, но не е потърсила закрила в страната по произход, каквато властите не са отказали и са били в състояние да предоставят. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3211 от 15.05.2023 г. е отхвърлена жалбата на Д. Родригес, гражданка на Доминиканската република /Доминикана/ срещу решение 12704 от 10.08.2022 г. на заместник - председател на ДАБ при МС, с което поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон. Преценил е като правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. Констатирано е, че от изявленията на жалбоподателката е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателката не е посочила като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в цитираната разпоредба, а във връзка с твърдените заплахи отправени срещу нея от недържавен субект, не е потърсила помощ от местните власти за осигуряване на закрила. Съдът е разгледал подробно констатираните съществени противоречия в разказа на кандидата за международна закрила, като е приел, че реалната ѝ цел е да достигне до Испания, понеже там живее съпругът ѝ. Съдът е споделил становището на административния орган, включително подкрепено от справка относно общото положение и състоянието на сигурността в Доминиканската република, че не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като не е налице ситуация на безогледно насилие в държавата по произход на молителката. Преценил е, че Д. Родригес правилно е определена като мигрант , съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците /Наръчника на ВКБООН, Наръчника/. Съдът е изложил подробни съображения относно липсата на релевантно преследване по смисъла на § 65, тъй като Доминиканската република си сътрудничи с Комитета за премахване на дискриминацията срещу жени, който отчита, че в страната са въведени мерки в отговор на наличието на основано на пола насилие над жени, включително увеличени услуги за подкрепа на жертвите, като временни убежища, медицинско лечение и психологическа и правна помощ. Едновременно с това е приел, че по делото няма данни жалбоподателката да е сезирала държавни органи, които да са ѝ отказали ефективна защита и поради това случаят не попада в хипотезата на § 65 от Наръчника. Акцентирано е на незаинтересоваността на жалбоподателката от производството по предоставяне на закрила в отделните му фази. Оттук е изведено заключение, че процесното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, поради което първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от заместник-председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителката, с актуалната обстановка в държавата ѝ по произход и положението на жените в тази страна и в частност възможностите за получаване на закрила от властите и/или от неправителствените организации в случай на домашно насилие, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява Д. Родригес да е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателката е гражданка на Доминиканската република, родена в г. в Котуи, Доминикана, с религия - [заличен текст], средно образование и професия маникюристка, омъжена, владееща испански език и без документи за самоличност. Самоличността ѝ е била установена от административния орган въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в хода на производството кандидатката е предоставила копия на удостоверение за раждане и удостоверение за сключен брак, издадени от Доминиканска република. Сама заявява, че е напуснала страната си по произход на 21 или 22 август 2021 г. и се е отправила със самолет към Турция, където е пристигнала легално с туристическа виза. Първоначално отседнала в хотел в град Аксарай, защото била сама, но след това се запознала с жена, която й осигурила работа като чистачка и в чиято къща била настанена. Според разказаното в хода на проведеното интервю в Турция е останала около три месеца и впоследствие се запознала с турски гражданин, който организирал придвижването ѝ към България заедно с още четирима доминиканци и след като стигнали до границата с България, турският гражданин им дал указания как да продължат и ги оставил. На територията на България чужденците спрели случайно такси, тъй като никой не ги чакал, то ги закарало до най-близкия хотел, в който отседнали две нощи, след което пристигнала полиция и иззела неистинските испански документи за пребиваване, издадени на нейно име. Чуждата гражданка е разказала още, че има едно дете на 4 години /момиче/, което оставила на грижите на майка си в С. Доминго, с бащата на детето не са сключвали граждански брак и са се разделили, когато детето било на 1 годинка, а към настоящия момент той живеел в Испания и имал разрешение за пребиваване. Посочила е, че сега има сключен брак с лице на име Е. Рамирес, който също живеел в Испания и имал испанско гражданство, а контактите които поддържала с него били при посещенията му в С. Доминго. Изрично е отбелязала, че желанието ѝ е да отиде при съпруга си в Испания. Сочените от Д. Родригес причини да напусне страната си по произход са, че във Фантино, което по нейни думи е провинциално селище в близост до С. Рамирес, много властен наркотрафикант бил обсебен от нея, [заличен текст]. Според разкараното в проведеното интервю, с помощта на служител от имението успяла да избяга, след което се наложило бързо да напусне страната, тъй като по нейни думи в селото, в което живеела полицията била манипулирана от подобни хора като наркотрафиканта/ и не предприемала никакви действия. Чувствала се уплашена не само за себе си, но и за майка си и дъщеря си, тъй като след като напуснала Доминикана разбрала, че наркотрафикантът е ходел няколко пъти пред дома на майка й и стрелял във въздуха, на което полицията не е реагирала, а впоследствие е преустановил тези посещения, след като се информирал, че Д. Родригес вече не е в страната. От всичко изложено е видно, че чуждата гражданка не е посочила нито една основателна причина, поради която не би могла да се завърне в Доминиканската република, независимо от твърдението ѝ, че спрямо нея е осъществено преследване от недържавен субект. Правилно е преценено, че проблемите с наркотрафиканта в селището, в което живее не са от такова естество, че да се възприеме наличието на хипотезата на чл. 8 ЗУБ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че след като чуждата гражданка е изпитвала опасения от преследване от страна на недържавен субект, то това е достатъчно основание да се позове на страх от преследване на основание принадлежност към определена социална група, включително защото попада в подгрупа от жени, които се третират по определен по-неблагоприятен начин. Принципно е вярно, че установяване на принадлежност на лицето търсещо закрила, към определена социална група е необходимо условие за квалифицирането му като значим за производството риск от преследване или от заплаха за неговия живот, здраве или друг вид посегателство и увреждане, които да мотивират необходимостта от предоставяне на закрила. Принадлежността към определена социална група обаче не следва никога да се разглежда изолирано и може да послужи като основание за предоставяне на статут на бежанец само ако кумулативно са налице и основателни опасения от преследване, при условие, че е установена връзка между опасенията и причините за тях. В конкретния случай, дори и да се приемат за достоверни твърденията на Д. Родригес за преследване от наркотрафикант, живеещ във Фантино и [заличен текст], същата не е предприела никакви действия да уведоми компетентните органи на реда за тези действия. По делото не са представени доказателства, че в Доминканската републила не съществува законов или друг вид национален механизъм за защита от такъв вид посегателство. Тъкмо обратното според представената справка с вх. 01-582/12.05.2023 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ полицията и съответните служби си сътрудничат за предотвратяване на насилието. Ето защо заявените от молителката мотиви за търсене на международна закрила, а именно осъществено спрямо нея криминално деяние не са достатъчно убедителни за предоставяне на бежански статут. Следва да бъдат споделени изводите на административния съд, че след като Д. Родригес не е потърсила закрилата на властите в страната ѝ на произход, то се явява неприложима насоката, дадена в § 65 от Наръчника на ВКБООН. В нея е посочено, че обикновено преследването се свързва с действия на властите в дадена страна. То може да произлиза също и от слоеве от населението, които не зачитат стандартите, установени в законите на съответната страна. Пример в тази насока е водещата до преследване религиозна нетърпимост в държава, която иначе е светска, но където значителна част от населението не зачита религиозните вярвания на съседите си. Там, където се извършват сериозни дискриминационни или други престъпления от страна на местното население, същите могат да се считат за преследване, ако умишлено се толерират от властите, или ако властите откажат или не са в състояние да предоставят ефективна закрила. В случая не се установява компетентните органи в Доминикана да са отказали защита във връзка с конкретното криминално деяние. Обратният извод не се налага включително от разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г., която впрочем не съдържа т. 6 в член 1, на която касаторът се позовава. Според нейния член 1, за целите на настоящата Конвенция понятието "дискриминация по отношение на жените" означава всяко различие, изключение или ограничение по признака на пола, което е насочено към отслабване или намаляване до минимум на признанието, използването или осъществяването от жените, независимо от тяхното семейно положение, въз основа на равноправието на мъжете и жените на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Цитираната разпоредба е неотносима към конкретните касационни оплаквания. Установяване на принадлежност на лицето търсещо закрила, към определена социална група е необходимо условие за квалифицирането му като значим за производството риск от преследване или от заплаха за неговия живот, здраве или друг вид посегателство и увреждане, които да мотивират необходимостта от предоставяне на закрила. От друга страна, принадлежността към определена социална група не следва никога да се разглежда изолирано и може да послужи като основание за предоставяне на статут на бежанец само ако кумулативно са налице и основателни опасения от преследване, при условие че е установена връзка между опасенията и причините за тях. Преценката, отчитаща член 60 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие би била несъмнено дължима, но само при наличието на установени по делото данни, че търсещото закрила лице е било жертва на домашно насилие в държавата си на произход, какъвто не е разглежданият случай. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Д. Родригес, включително установените от първостепенния съд противоречия в тях, налагат извод, че единствената причина да напусне страната си по произход е да достигне до съпруга си в Испания, което е и лично заявено от нея в хода на проведеното интервю. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в държавата по произход Доминиканка република не е налице опасност за живота и здравето на молителката, която опасност да бъде в резултат от въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие. Безспорно е3 установено, че Д. Родригес не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезания, унизително или нечовешко отношение на недържавен субект, срещу когото държавата не може или не желае да предостави закрила. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че не са били преценени основанията за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В оспореното решение са обсъдени всички изложени от молителката факти и обстоятелства, свързани с личната ѝ история и е взета предвид актуална справка с вх. 01-582/12.05.2023 г. относно положението в държавата по произход. Представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. ЦУ-1799/22.11.2023 г. не сочи на промяна в мерките, които са въведени в Доминикана в отговор на основание на пола насилие срещу жени /така в т. 3, абзац последен от справката/. След като не са събрани доказателства, че при присъствието си на територията на държавата си по произход, жалбоподателката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха по смисъла на чл. 9 ал. 1, т. 1- 3 ЗУБ, изложените лични мотиви обосновано не са взети предвид като значими за предоставяне на търсената закрила от компетентния да се произнесе по молбата на лицето административен орган. При тези данни, са верни правните заключения на първостепенния съд, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният административен съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,