Решение № 1029 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2016 г.

Решение № 1029 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. Д. Б.. Жалбата е срещу решение № 26 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 162/2015 г. от Административен съд Я.. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново, по съществото на спора, с което да бъде потвърдено уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6465 от 21.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С жалбата е направено и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът - М. С. Т., с представена по делото писмена защита от упълномощения по делото адв. К. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Я. е прогласил нищожността на уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6465 от 21.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (УП), в частта, с която е одобрено финансово подпомагане на заявителя - ЕТ "С.-К. Н." в размер на 12100 лв. за кампания 2013 г., и е отменил същото УП в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума, отразена в Таблица № 2, за покриване на част от санкциите за бъдещ период, наложени за кампания 2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че в частта, с която административният орган е одобрил финансово подпомагане в размер на 12100 лв. по заявление на ЕТ "С.-К. Н." за кампания 2013 г., процесното УП е издадено при наличието на абсолютната процесуална пречка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като в тази част имало влязъл в сила административен акт. В отменената част от УП съдът е приел, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, изразяващо се в липса на адресат на акта. Приел е, че формално като адресат на акта бил посочен ЕТ "С.-К. Н.". Но според представения препис-извлечение от акт за смърт, физическото лице К. Н. било починало преди издаването на акта. Затова се налагал изводът, че издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо имало за адресат несъществуващ правен субект. Обжалваното решение е правилно. По делото безспорно е било установено, че ЕТ "С.-К. Н." е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В това си качество едноличният търговец е подал заявление за финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2013 г. с УИН № 26/070513/13561. С уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6465 от 27.06.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на заявителя е одобрено финансово подпомагане в размер на 12100 лв. Тази сума обаче не е изплатена, поради извършено прихващане с наложени санкции за бъдещ период. Това уведомително писмо е било обжалвано само в частта му, с която цялата оторизирана сума е била прихваната. С решение № 103 от 03.12.2014 г. по образуваното пред него адм. дело № 189/2014 г. Административен съд Я. е отменил уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6465 от 27.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната част. Това решение е оставено в сила с окончателното решение № 7336 от 18.06.2015 г. по адм. дело № 1404/2015 г. на Върховния административен съд. С обжалваното пред административния съд уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6465 от 21.08.2015 г., изпълнителният директор на ДФЗ е оторизирал сума в размер на общо 12100 лв. по две схеми за подпомагане, отразени в Таблица № 1 на УП. В Таблица № 2 на същото УП е записано, че изплатената сума е 0,00 лв. В обстоятелствената част към Таблица № 2 е отбелязано, че на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП и НР2 в общ размер на 59333,53 лв., която сума се удържа от полагащите се субсидии за подпомагане в следващите 3 години, поради което оторизираната сума за кампания 2013 г. в размер на 12100 лв. е прихваната за покриване на част от санкциите за бъдещ период, наложени за кампания 2012 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за нищожност на уведомителното писмо в частта му, с която е оторизирана сума в размер на 12100 лв. Такова произнасяне вече е имало с предходното уведомително писмо, което като необжалвано в тази част е влязло в сила. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. В случая административният орган не е съобразил, че по отношение на оторизираната за подпомагане на земеделския стопанин сума вече е налице произнасяне със стабилен административен акт, който не може да бъде преразгледан. С влизането в сила на административния акт компетентността на административния орган се изчерпва. Затова и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК този орган не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да го отмени или да го измени, освен в изрично предвидените от закона случаи. А именно -при наличието на някоя от изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК предпоставки за възобновяване на административното производство. Съдържащите се в касационната жалба доводи, че всъщност не е налице повторно произнасяне, а посочване на оторизираната сума, което се налагало от начина на структуриране и мотивиране на УП, не е основание за оторизиране на суми, което е направено с процесното УП. Не се твърди и на са налице и хипотезите по чл. 99 от АПК за възобновяване на административното производство. Затова доводите в касационната жалба не могат да се приемат за основателни. Новото произнасяне по влязъл в сила административен акт е порок, водещ до нищожност на повторно издадения акт. Правилно съдът е приел също, че процесното уведомително писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Видно от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, К. С. Н. е починал на 09.04.2015 г. Уведомителното писмо е издадено на 21.08.2015 г., което означава, че към момента на издаването му, актът е нямал адресат. Мотивите на административния съд относно фигурата на едноличния търговец напълно се възприемат от настоящия съдебен състав. Едноличният търговец е физическото лице, което придобива качеството търговец, но не придобива самостоятелна правосубектност. Действително предприятието на търговеца може да се наследи, но за целта следва да бъдат предприети действия от наследниците. По силата на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, а според ал. 4 на същия законов текст прехвърлянето се вписва в търговския регистър. В случая в Търговския регистър такова прехвърляне не е отбелязано. Т. е. не е предприето изрично действие от страна на наследниците на К. Н., за да се приеме, че предприятието на едноличния търговец е прието от тях. По изложените съображения доводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо се явяват правилни. По изложените съображения решението на Административен съд Я. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати на М. С. Т. направените и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лв. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението й, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,