Решение № 14192 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2017 г.

Решение № 14192 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие"/ОПРР/ и главен директор на Главна дирекция "Г. и регионалното развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ срещу решение № 2842/26.04.2017 г., постановено по административно дело № 1365 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че оспореният акт е валиден, тъй като е издаден при делегирани правомощия. Ответникът - Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е обявил нищожност на акт за налагане на финансова корекция изх. № 99-00-6-8489/9/ от 26.02.2016 г. на зам. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при МРРБ. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспореното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт . Съдът е приел още, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е и нищожен. Изложени са съображения, че компетентността за издаване на актове, с които се налагат финансови корекции принадлежи на ръководителят на УО. Решението е допустимо, валидно и правилно. Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" и главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при МРРБ. Със заповед № РД-02-36-107 от 8.02.2016 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на УО на ОП "РР" 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП "РР" 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва искания за авансово, междинно и окончателно плащане. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. По силата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице. Видно от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП "РР", разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-36-107 от 8.02.2016 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил главния директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал определени правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена. Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, на съда е служебно известно, че към датата на издаване на оспорения акт, е действала заповед № РД-02-14-1090 от 17.11.2014 г. (отменена със заповед № РД-02-14-361 от 11.05.2016 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., което лице е различно от издателя на акта. Изложеното по-горе води до извод, че главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник на ръководителя на УО на ОПРР би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Липсва изрична заповед за заместване, както и доказателства, че към датата на издаване на оспореното писмо ръководителят на УО е бил възпрепятстван да упражнява правомощията си /заповед за отпуск, командироване, болничен лист или др./ Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът е постановил своя акт при правилно приложение на материалния закон. Изложеното по-горе води до извод, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение