Решение № 13591 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2014 г.

Решение № 13591 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Кондов Иванов против решение № 6179 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 6886/2014 г. на Административен съд София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против уведомление рег. № Я-40318/18.06.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в частта, в която е отказан достъп до информацията, поискана с т. 3 и т. 6 от заявление вх. № ЗДОИ-1/04.06.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона, тъй като исканата информация е обществена по своя характер и следва да бъде предоставена на заявителя. Моли решението в оспорената част да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество в тази част, с който отказът на административния орган да предостави исканата информация да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в оспорената част е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на директора на СДВР да предостави на жалбоподателя Иванов информацията, поискана с т. 3 и т. 6 от заявление вх. № ЗДОИ-1/04.06.2014 г., а именно поименен списък на длъжностните лица, на които е било възложено със заповед осъществяването на 01.05.2014 г. и на 02.05.2014 г. на пътен контрол на територията на 05 Районно управление "Полиция" (РУП)- СДВР и справка за броя на патрулите за контрол на пътното движение с посочен поименен състав и длъжности, получили наряд на 01.05.2014 г. и на 02.05.2014 г. на 05 РУП- СДВР, е постановен от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение и при спазване изискванията на ЗДОИ. Правилно е преценено, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - исканите сведения не са свързани с обществения живот в Република България и не могат да формират мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поименният списък на длъжностните лица и справката за поименния състав и длъжности на патрулите от 05 РУП - СДВР на конкретно посочени дата не съдържат данни, свързани с начина на организация на работата в районното управление и начина на осъществяване на възложената на задължения субект дейност, поради което исканите сведения не са с обществен характер и не попадат в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от закона. Информацията относно имената и длъжности на служителите, осъществявали пътен контрол на точно определени дата на територията на 05 РУП по никакъв начин не може да послужи за съставянето на мнение относно дейността на задължения субект, тъй като персоналният състав на нарядите не определя изпълнението на функциите по контрол на пътното движение в района на 05 РУП- СДВР. Ето защо като приема, че исканата информация не е обществена и постановеният по т. 3 и т. 6 от заявлението отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт, който в тази част кореспондира със закона. Възражението на жалбоподателя, че исканите сведения не съдържат лични данни, тъй като само имената не са достатъчни да идентифицират лицата, е неоснователно. В случая имената на служителите са съчетани с данни относно длъжността и мястото на работа, поради което са достатъчни да идентифицира тези лица по специфични признаци по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Ето защо исканите в т. 3 и т. 6 от заявлението сведения правилно са приети от административния съд за лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град в оспорената част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт в обжалваната част следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,