Решение № 16037 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2017 г.

Решение № 16037 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. П. против решение № 228 от 1.12.2016 г. по адм. дело № 123/2016 г. на адм. Съд - Х.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 01-6500/3500 от 2.03.2016 г. в частта му, съдържаща отказ за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2012 г. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна С. Д. К. чрез процесуалния си представител - адвокат Е. К. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на първоинстанционния съд относно неправилно разрешено застъпване в БЗС 570-7 за площта, попадаща в кадастрален имот 047-007. Правилно съдът се е позовал на писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г. и е приложил принципа на справедливост, уреден в чл. 6 АПК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Д. К. против уведомителни писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2012 г. С него е отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ СЕПП, плащанията за природни ограничения в планинските райони (НР1), а по плащанията за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) са му определени 2738.12 лева. Извършени са намаления с 35409.01 по СЕПП, 20114.82 по НР1 и 295.72 по НР2. Направени са възражения за липса на мотиви в уведомителното писмо; нарушено право на участие на кандидата за подпомагане в развилото се административно производство и неправилно прилагане на материалния закон при разрешаване на констатираното застъпване.

Съдът е приложил в цялост административната преписка и въз основа на нея е изложил всички приети за установени факти. За изясняване на спора е допуснал по задачи, поставени от двете страни съдебно-техническа експертиза, която изцяло е възприел. Констатирал е, че основната причина за отказа от субсидиране е застъпването в кадастрален имот 047-007 между жалбоподателя и кандидата за подпомагане Е. А. Г.. В изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 1 - 3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в приложимата й редакция, двамата са представили доказателства за ползване. Жалбоподателят е представил пред фонда заповед № РД-РР-8 от 22.03.2012 г. на дирекция "Национален парк Р." към МОСВ, с която му е разрешено да пусне на паша в националния парк, НУ "Б." едър рогат добитък за периода от 1.05.2012 г. до 31.10.2102 г. Определената местност е Белмекен, отдели 83038, 83039 и 83036. Представил е и издаденото въз основа на заповедта разрешително за паша № 000079 от 21.07.2012 г. Другият участник в застъпването е представил заповед № РД-РР-83 от 3.05.2012 г. за пускане в същата местност, отдели 83038, 83039 и 83040 овце за същия период. Въз основа на заповедта му е издадено разрешително за паша 000082 от 3.09.2012 г. Установено е, че имотите по разрешителното за паша съответстват на номера 047007, 047009 и 047010 по КВС на землището на с. С., община Б., област П.

По подаден сигнал от друг кандидат за подпомагане, през 2013-2014 г. са извършени проверки за нередности, в това число и във връзка с издадени разрешителни за паша на няколко кандидати, между които и Е. А. Г.. Събрана е внушителна кореспонденция между различните институции, включително и прокуратурата, както и между отделните дирекции на фонда. По преписката неколкократно е приложено писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013, издадено от директора на националния парк до изпълнителния директор на ДФЗ с копие до кандидатите за подпомагане: Н. А. В., жалбоподателя и Л. А. С. въз основа на подадени от тях молби за анулиране на разрешителни за паша на М. О. К., Е. А. Г. и А. К. В.. В писмото е отразено първо, че лицата са подвели администрацията на парка, че са собственици на животните, пашували на неговата територия, за която са им издадени разрешителни за паша и са заплатили такса. Посочено е на второ място, че следва разрешителните, издадени на бенефициентите по схемата за единно плащане на площ и мярка 214, които не са собственици на животновъден обект, вписан във ВетЕС, в които се отглеждат животни от видовете: едър рогат добитък, овце и коне да се считат за невалидни при получаване на субсидии по двете мерки за 2012 г.

Изпълнителният директор на ДФЗ е решил в полза на жалбоподателя 32.3 ха въз основа на разрешителното му за паша. Е. А. Г. е санкциониран за цялата застъпена площ от 60.63 ха.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел за неоснователни твърденията по жалбата за липса на мотиви към уведомителното писмо. Счел е обаче, че административният акт противоречи на материалния закон досежно разрешаване на въпроса със застъпването в БЗС 570-7 за площта, попадаща в КИ 047-007. Позовал се е на три обстоятелства: Първото е представени от двамата кандидати разрешителни за паша, признати за доказателства за право на ползване в разпоредбата на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от наредбата. Второто е липса на установени нередности в заявлението на жалбоподателя. Третото е наличие на нередности по отношение на Е. Г., отразени в писмото от 17.07.2013 г. на директора на НП "Р." и съдържащото се в него изявление - издадените разрешителни за паша на трите лица, между които и Гичмен да се считат за невалидни. Това му е дало основание да счете, че след като жалбоподателят е доказал ползването на заявените площи, а другият участник в застъпването не е направил това по категоричен начин, е следвало застъпването цялостно да се реши в полза на С. К.. Този свой извод е подкрепил и с позоваване на принципа на справедливост, уреден в чл. 6, ал. 1 АПК. Посочил е още, че незаконосъобразното разрешаване на застъпването във вреда на жалбоподателя пряко рефлектира върху процента на наддекларирани площи и от там върху пълния отказ за субсидиране на заявлението по двете мерки - СЕПП и НР1. Отменил го е в тези му части и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно.

Безспорни са данните по делото за установеното застъпване между двамата кандидати и извършената от ДФЗ задължителна процедура по разрешаване на застъпване по чл. 17 от наредбата в относимата й редакция. Безспорно е, че през 2012 г. и двамата са представили еднакви по характер и правна стойност документи, установяващи правото им на ползване на застъпените площи - заповеди на директора на НП "Р.", разрешаващи им в едни и същи територии в местността Белмекен да пасат - единият - едър рогат добитък, а другият - овце. Въз основа на заповедите са им издадени по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии разрешителни за паша за конкретни номера по картата на възстановената собственост. От представянето на разрешителните до издаване на оспореното уведомително писмо наистина са извършени много проверки, включително и от прокуратурата, разменена е много кореспонденция, обособена в том III от делото пред административния съд. Безспорно е обаче, че издаденото разрешително за паша на Е. Г. не е отменено, обявено за невалидно или анулирано.

Отделно от това административният съд неправилно е взел предвид единствено писмото от директора на НП "Р." до заинтересованите бенефициенти и фонда от17.07.2013 г., без по никакъв начин да съобрази останалите писмените доказателства за извършените вътрешни проверки от администрацията на фонда в хода на провеждащото се административно производство. Данните са следните:

1. На 14.02.2013 г. заместник-министърът на МОСВ е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ по подадения сигнал от кандидат за подпомагане, че първоначално на Е. Г. не е издадено разрешително за паша, но впоследствие е издадено такова след доклад на началника на сектор "КО-ЮГ" от 28.08.2012 г. Той е приложен към писмото.

2. През юни на 2013 г. директорът на дирекция "Директни плащания" към фонда е изпратил докладна записка до директора на дирекция "Противодействие на измамите" за информация и проверка във връзка с констатирани застъпвания. Те са представени в табличен вид по номера на имотите, данни за заявилите ги кандидати и данни за представените от всеки от тях документи. Между тях фигурират Калайджиев и Гичмен.

3. На 17.07.2013 г. директорът на НП "Р." е издал писмото с изявление за считане на издадените разрешения за невалидни при получаване на субсидии по СЕПП и мярка 214 за 2012 г. на трите лица, между които и Гичмен - (писмото, на което изцяло е базирано решението на административния съд).

4. На 2.08.2013 г. директорът на "ПИ" е поискал от директора на ОД "Земеделие" - Б. копия от документите, доказващи право на ползване на Гичмен.

5. На 9.08.2013 г. е поискана информация и от ОС "Земеделие" - град Б..

6. Информацията с копие от документите е предоставена на 28.08.2013 г.

7. На 13.09.2013 г. директорът на дирекция "ПИ" е изпратил на изпълнителния директор на фонда докладна записка за извършената проверка. В нея по отношение на Гичмен са повторени само данните, съдържащи се в писмото от 14.02.2013 г. от заместник министъра на МОСВ.

8. В докладна записка от 7.01.2014 г. до директора на дирекция "Правна" при ДФЗ е посочено, че по отношение на Е. А. Г. е образувана преписка в ОП - П., приключила с отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 248а НК. Цитирано е писмото от 17.07.2013 г. от директора на НП "Р." и е поискано становище за извънредно редактиране в частта на валидиране на предоставените от кандидатите документи за подпомагане, като на разрешителните в графата Валиден" се постави думата "НЕ". Приложена е цялата преписка до този момент.

9. Поисканото становище е предоставено от дирекция "Правна" с писмо от 6.02.2014 г. В него подробно е описан редът за издаване на разрешителни за паша. Преценен е характерът им на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и наличието на специален ред за отмяната или изменението на влезли в сила такива. По изложените съображения е указана необходимостта да се поиска информация от НП "Р." за влезли в сила административни актове за оттегляне или отмяна на разрешителните за паша.

10. Такава информация е поискана с писмо от 11.02.2014 г. едновременно от директора на парка и от министъра на МОСВ.

11. На 19.02.2014 г. директорът на НП "Р." е уведомил фонда, че не е издавал и няма влязъл в сила административен акт за оттегляне или отмяна на разрешителните за паша, между които и това на Е. Г..

12. Приложено е писмо още от 9.07.2013 г. от директора на НП "Р." до изпълнителния директор на ДФЗ с копие до кандидатите, поискали информация, в това число и жалбоподателят, че няма документи за анулиране на разрешителните за паша. То е издадено въз основа на молба вх. № 94-00-885 от 26.06.2013 г. от С. Д. К. (стр. 751 от том III по делото).

Цялата така изброена кореспонденция в хронологичен порядък доказва, че преди издаване на уведомителното писмо на 2.03.2016 г. и двамата кандидати са представили документи за ползване, касаещи застъпените имоти. Нито един от тези документи, в частност разрешителното за паша, издадено на Е. А. Г. не е било оттеглено или анулирано. Писмото от 17.07.2013 г. от директора на националния парк за считане за невалидни разрешенията за паша не поражда правни последици, тъй като не е последвано от процедура за отмяна на индивидуални административни актове, уредена в АПК. Ето защо ДФЗ е бил задължен да приложи правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредбата и да наложи и на двамата кандидати санкция. Разпоредбата има императивен характер. При наличието на предпоставките в нея: установено застъпване и представяне от участниците в него на документи по чл. 2а, ал. 2 от наредбата, доказващи право на ползване, административният орган е длъжен да наложи санкции. Наистина принципът на справедливост, въведен в нормата на чл. 6, ал. 1, на който се е позовал първоинстанционният съд, изисква от административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В настоящото административно производство той е спазен, доколкото администрацията на ДФЗ е положила всички усилия и е използвала всички възможни източници на информация, за да установи действителните факти, имащи значение за правилното решаване на възникналия спор. Анулирането на представен от кандидат документ за ползване обаче не е от нейната компетентност, поради което не следва да й се вменява неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 АПК. В същото време издателят на акта е спазил, както принципа на законност по чл. 4, така и принципа на истинност по чл. 7 от АПК. Уведомителното писмо е основано на действителните факти от значение за случая и след внимателната им преценка в тяхната свързаност и последователност. Всичко това показва, че при издаването му не е допуснато нарушение, нито на процесуалните правила, нито на материалния закон. Не се установява наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК и жалбата срещу него е неоснователна. Като не е съобразил тези обстоятелства, административният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени, а подадената жалба подлежи на отхвърляне, като неоснователна.

В касационното производство е представена заповед № РД-12 от 16.01.2017 г. на директора на НП "Р.. В нея е наредено да се считат за невалидни разрешителни за паша на три лица, между които и Е. А. Г.. В раздел II от нея е указано правото на адресатите й да я обжалват. В тази връзка касационният жалбоподател не е посочил никакви данни и не е представил доказателства дали заповедта е влязла в сила и е породила правното си действие. Без наличието на такива данни, касационната инстанция няма процесуалното право да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК и да приеме за установен факта на обявяване за невалидно разрешителното за паша на Гичмен, водещо до различни правни изводи.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, кандидатът за подпомагане следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение, поискано в пренията по същество пред първата инстанция и в касационната жалба - общо в размер на 200 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение