Решение № 2947 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2012 г.

Решение № 2947 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Тодор Иванов Ангелов, като процесуален представител на Областния управител на Област София, срещу решение № 1764 от 02.04.2012 г. по адм. д. № 6144/2010 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Димитър Христов Николов, чрез процесуалния си представител адвокат Виолета Граматикова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и затова следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е определена стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи, съгласно влязло в сила решение № 4480/29.12.2010 г. по адм. д. № 6144/2010 г. на Административен съд София - град в размер на 78 600 лева при дял изцяло за Димитър Христов Николов на основание чл. 6, ал. 6 изр. последно от ЗОСОИ. По делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани в тяхната съвкупност и с оглед заетите от страните становища. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е взел предвид, че с влязло в сила съдебно решение, в първата фаза по ЗОСОИ, е отменен мълчаливия отказ на Областния управител на област София да се произнесе по заявление рег. № 94 ДД/40/ от 11.06.2010 г., вместо което е признато правото на обезщетение с жилищни компенсаторни записи на Димитър Христов Николов за възстановения по реда на ЗВСОНИ на бившите собственици с влязло в сила решение по гр. д. № 1267/2007 г. на СГС недвижим имот, представляващ държавен апартамент, състоящ се от една стая, кухненски бокс и обслужващи помещения със застроена площ от 64.04 кв. м., находящ се в гр. София, ул. "Бенковски" № 33 ет. 1 ап. 1, заедно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата. За да определи стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване, съдът е приел заключения на единична и тройна техническа експертиза, при анализа на които е взел предвид, че следва да се кредитира тройната, която се основава на резултатите от единичната, като я допълва с оценка на вещните права върху земята, посочени в документите за собственост и вещото лице, формирало заключението от единичната експертиза, е подписало тройната без особено мнение. В тази връзка доводите за нарушение на материални закон са неоснователни. Оценката е извършена от лицензирани оценители по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от ЗОСОИ, с която стойността на дължимото обезщетение е приведена към действителната пазарна цена на обекта при включване на общата площ и на припадащите се съответни идеални части от общите части на сградата, които като такива са част от правото, подлежащо на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Въз основа на пълното и компетентно заключение на тройната техническа експертиза, правилно е определена стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване на Димитър Христов Николов. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременно направеното и надлежно документирано искане на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на сумата 600.00 лева по договор за правна защита и съдействие е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение