Решение № 2155 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2015 г.

Решение № 2155 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1923/20.10.2015 г. постановено по адм. дело № 1713/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № 161105976/21.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 475/4.05.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Ф. 2" ЕООД срещу издадения РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "Ф. 2" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (PA) № 161105976/21.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 475/4.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - П. при ЦУ на НАП, с който на "Ф. 2" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 41 055,88 лева, ведно с лихви за забава в размер на 3 882,98 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. 58 И." ЕООД, "Б. 70 И." ЕООД и "Т. БГ" ООД с предмет на доставките - птиче и свинско месо. Мотивът за отказ по всички процесни фактури е констатирана липса на реалност на доставките, обоснована с факта, че доставчиците не са разполагали със фактурираните стоки, както и с възможност за съхранението и транспортирането им до получателя, а от страна на ревизираното лице също не са представени доказателства за начина на транспортиране на стоките. За да отмени изцяло издадения РА, АС - П. е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество на спора, съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на "Ф. 2" ЕООД по фактури, издадени от "Б. 58 И." ЕООД, "Б. 70 И." ЕООД и "Т. БГ" ООД с предмет на доставките - птиче и свинско месо, тъй като реалността на доставките на стоки е доказана с множеството представени по делото документи. В тази насока, съдът е приел, че представените складови разписки и приемо - предавателни протоколи, преценени в съвкупност с доказателствата за плащане на цената по доставките и последващата реализация на стоките от получателя доказват, че процесните доставки са реално извършени. По отношение на доставчика "Т. БГ" ООД, съдът е приел, че освен предаването на стоките е доказана и материална и техническа възможност за извършване на доставките с оглед представените множество доказателства за предходни и последващи доставки и наличието на хладилен склад за съхранение на процесните стоки. В заключение, съдът е цитирал редица решения на СЕС, които сочат, че при наличие на действително извършени облагаеми доставки и липса на твърдения от приходната администрация за данъчна измама, не може да се откаже право на данъчен кредит. Решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Оспореното решение е постановено, след отменително решение № 8082/13.06.2014 г. по адм. дело № 14469/2013 г. на ВАС, с което са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Съгласно указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, първоинстанционния съд е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да установи фактическа обстановка, за всяка от процесните доставки, въз основа на която да приложи относимите материалноправни разпоредби. При тълкуване на относимите материалноправни разпоредби съдът е следвало да съобрази указанията, че липсата на доказателства за транспорт не може да бъде самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на ВАС и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, също не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит съгласно решения на СЕС по дело С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13. Настоящата инстанция счита, че макар първоинстанционния съд да не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с дадените указания в отменителното решение на ВАС е обосновал законосъобразни правни изводи за доказана реалност на фактурираните доставки. От фактическа страна, по делото е безспорно установено, че при извършени насрещни проверки на доставчиците "Б. 58 И." ЕООД, "Б. 70 И." ЕООД, същите не са открити, поради което и не са представили поисканите от приходната администрация документи. В същото време, от страна на ревизираното лице са представени към всяка от процесните фактури - двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, в които стоката е индивидуализирана по вид и количество, а в стоковите разписки и по цена, както и търговски документи, съдържащи данни за вида, произхода и партидата на стоките. Тези документи, представени още в хода на ревизионното производство, не са били оспорени относно тяхната автентичност и дата, поради което макар и частни документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, в съпоставка с останалите събрани по делото доказателства установяват фактическо предаване на стоките от преките доставчици на получателя. Като косвени доказателства, че фактурираните стоки са реално доставени, правилно първоинстанционния съд е ценил доказателствата за плащане на цената на стоките по банков път, както и последващата реализация на стоките, установена със заключение по назначена ССчЕ. От друга страна основните доводи в касационната жалба са свързани с факта, твърдян в хода на ревизионното и съдебно производство, че липсват доказателства за транспорт и доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, за да се приеме реалност на фактурираните доставки. Тези доводи са неоснователни. Липсата на доказателства за транспорт и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11, С-18/13. В този смисъл са били и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени на първоинстанционния съд по настоящото дело с отменителното решение на ВАС. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че фактура № 125/29.04.2011 г., по която ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит е издадена от "Б. 58 И." ЕООД на друго лице - получател, а първоинстанционния съд изобщо не обсъдил тази фактура. В случая е безспорно установено, че доставчика "Б. 58 И." ЕООД е издал на ревизираното лице само две фактури за ревизираните периоди и това са фактури с № 32/29.11.2010 г. и № 45/8.12.2010 г., като само по тези две фактури от този доставчик ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит. Безспорно също така е установено, че фактура № 125/29.04.2011 г. е издадена от доставчика "Б. 70 И." ЕООД. По тази фактура ревизираното лице също е упражнило право на данъчен кредит и в хода на ревизионното производство е представило доказателства за реалност на фактурираната доставка. По делото няма друга фактури с № 125 от 29.04.2011 г., която да е издадена от доставчика "Б. 58 И." ЕООД и да има друг получател, а не на ревизираното лице, поради което доводите в касационната жалба за неправилност на решението в тази му част са неоснователни. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Т. БГ" ООД, в хода на ревизията са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, в които стоката е индивидуализирана по вид и количество, в стоковите разписки и по цена, както и търговски документи, съдържащи данни за вида, произхода и партидата на стоките. Наред с това, в случая е установена и материалната обезпеченост на доставчика "Т. БГ" ООД за извършване на процесните доставки с оглед представените хронологични счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости и хронологична ведомост на счетоводна сметка Клиенти, данни за счетоводното отразяване на получени суми в брой и фактури за предходни доставки. Безспорно установено по делото е със заключение по допълнителна ССЕ, че цената на стоките е заплатена от получателя по банков път, а закупените материали от доставчиците по процесните фактури са реализирани от получателя по фактурите. При тези факти, настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд за доказани реални доставки на стоки по процесните фактури. И по отношение на тези доставки, основния аргумент в касационната жалба е липсата на доказателства за транспортиране на стоките. Както се посочи по-горе, само по себе си липсата на доказателства за транспорт не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. Наред с това, правилно съдът е посочил, че в случая не са установени обстоятелства за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, а и такива не са твърдени от органа по приходите. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му към доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В случая е безспорно установено, че предмета на фактурираните доставки на стоки е налице при получателя, представени са убедителни доказателства за предаване на стоките от посочените във фактурите доставчици на получателя по тях, а по отношение на доставчика "Т. БГ" ООД е установена и материална обезпеченост за предаване на фактурираното количество стоки, поради което правилно АС - П. е приел за необоснован извода на приходната администрация, че стоките не са получени от сочените доставчици. По изложените съображения касационната инстанция намира, че АС - П. правилно е приел, че с РА неправомерно е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице, поради което го отменил. Настоящата инстанция счита, че оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски на касатора директор на Дирекция "ОДОП" - С. е неоснователна. А предвид изричната претенция на ответника по касация - "Ф. 02" ЕООД за присъждане на разноски по делото, такива следва да му се присъдят в размер на доказаните такива за касационната инстанция в общ размер на 2 145 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,