Решение № 10138 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 928 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. 640/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали (АС - Кърджали). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите е изложил в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Н. Ф. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 928 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. 640/2024 г. по описа на АС - Кърджали е отменено по жалба на Н. Ф. Д. Уведомително писмо (УП) изх. 02-090-6500/696 от 24.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020, а Кампания 2022 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което отказано финансово подпомагане в общ размер на 10 376,01 лв. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство и е наложена санкция за бъдещ период по същото направление в размер на 10 376,01 лв., съгласно чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014), и административната преписка е върната за ново произнасяне по заявлението на Н. Ф. Д. УИН: 09/020622/81233 от 09.05.2022 г. в едномесечен срок, съобразно дадените указания в мотивите към решението относно тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорено уведомителното писмо е незаконосъобразен акт като издадено при допуснато нарушение на изискването за форма и съдържание (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че УП в оспорената част е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения по чл. 146, т. 2 АПК, съставляващи основание за отмяна на процесния административен акт. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че процесното уведомително писмо отговаря на изискванията за форма на административния акт. Правилно е приел административния съд, че в процесния акт липсват правни и фактически установявания, от които да е ясно поради какви причини административния орган е приел всички заявени 27 бр. животни за недопустими за подпомагане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство от Мярка 10 Агроекология и климат за Кампания 2022. От пояснителните бележки под Таблица Оторизирани суми (в лева) по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , по отношение на колони 4 и 5 за установени животни е записано 0 бр./0 ЖЕ, като е посочено, че тези колони дават информация за броя на животните, съответно ЖЕ, след извършени проверки на място и/или административни и спрямо условията за допустимост за участие по мярката и съгласно чл. 52, ал. 2 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на Мярка 10 от Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Правилно решаващият съд е приел, че това посочване е общо, без да е налице конкретизиране на кои точно условия за допустимост не отговарят заявените животни, съответно без да е налице посочване на конкретна правна разпоредба. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, както правилно е приел и решаващият съд. Неоснователни се явяват и доводите на касатора относно наложените санкции за бъдещ период. Налагането на административни санкции във връзка с декларирани животни по схемите за помощи или мерките за подпомагане за животни по реда на чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е в пряка причинно-следствена връзка с констатираните несъответствия по заявлението на земеделския производител от административния орган. Тъй като липсват правни и фактически установявания в административния акт относно волята на органа защо е приел заявените 27 бр. животни за недопустими за подпомагане се налага извод, че и определената санкция на земеделския производител, подлежаща на прихващане в бъдещ период, е незаконосъобразно наложена. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът Н. Д. е направил разноски в размер на 1 200 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора като с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не са налице основания за неговото намаляване, а своевременно направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение