Решение № 8418 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2015 г.

ВАСV отделение08.07.2015 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1410 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 6050/2014 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Българска агенция за безопасност на храните, гр. София, 1606, бул. "Пенчо Славейков" № 15А да заплати на Соня Георгиева Карадимова от гр. София, ж. к. "Младост" 1А сторените от нея съдебни разноски в производството пред Върховния административен съд в размер на 360 (триста и шестдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8418 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2015 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), срещу решение № 1410 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 6050/2014 г. на Административен съд София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че всички установени нарушения доказват, че не са извършвани качествени и ефективни проверки с изискваната честота в обектите за търговия на едро с храни, контролирани от Соня Карадимова, в качеството и на гл. инспектор "КОТЕ", което е довело до множество констатирани нарушения в тези обекти. Излага, че съгласно нормативните изисквания честотата на текущите проверки в обектите за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход е: минимум 1 проверка седмично в обектите с висок риск (от 33 до 63 точки); минимум 1 проверка на две седмици в обектите със среден риск (от 22 до 32 точки); минимум 1 проверка на месец в обектите с нисък риск (до 21 точки). В тази връзка посочва, че неосъществяването на необходимия и достатъчен контрол от Карадимова в обектите за търговия на едро с храни е довело до установяването на множество нарушения, които са подробно описани в Междинния доклад. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - Соня Георгиева Карадимова, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Соня Георгиева Карадимова, срещу Заповед № НК-12/14.05.2014 г. и Заповед № ОСОС - 56/14. 05.2014 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение като главен инспектор в сектор "Контрол на обекти за търговия на едро", отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните-София-град, с ранг IV старши, длъжностно ниво по КДА: 9, наименование на длъжностното ниво по КДА експертно. С обжалваното решение съдът е отменил процесните заповеди. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е мотивирана. Посочил е, че същата не съдържа конкретно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и служебните задължения, които са нарушени, съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Установил е, че в нея не се сочи, каква следвало да е необходимата организация на работата и съответно необходимия контрол за да не се извършват нарушения, като само посочването, че не е създадена необходимата организация, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение на служебните задължения. В случая е приел, че дисциплинарно наказващия орган е следвало изрично да посочи каква следва да бъде необходимата организация, от къде произтича това задължение и след това да се приеме, че при неизпълнението й е налице нарушение на служебните задължения. Съдът е изследвал приетата, като доказателство по делото Инструкция относно прилагането на многогодишен национален план за контрол на суровини и храни, добавки в храните и материали в контакт с храните от 2011 г., одобрена от изпълнителния директор на БАБХ съгласно която, честотата на контрол в обектите се извършва съобразно приетата оценка на риска за всеки обект. Видно от представените формуляри за оценка на риска на 5-те предприятия, които са били обект на проверка (стр. 446. 448. 450. 452 и 454 от първоинстанционното дело) съдът е посочил, че проверката е следвало да се извършва един път месечно. По делото е установил, че е представен и извадка от плана за извършване на проверки от страна на д-р Карадимова (стр. 441-442 от първоинстанционното дело), като от него не личи да са извършвани по-малко проверки от предвидените, тъй като цифрите от предвидения план за извършване на проверки, съответстват на цифрите на изпълнението. Установил е, че в заповедта се сочат нарушения от страна на търговците, но е приел, че същите едва ли биха могли да бъдат избегнати, освен ако не е налице денонощно наблюдение от страна на официалния ветеринарен лекар, тъй като констатираните нарушения са инцидентни и могат да бъдат открити само при проверка извършена в конкретния момент. В тази връзка е посочил, че нарушенията свързани със съхранение на продукти извън хладилника (кашкавал и моцарела), както и такива при занижена температура (кайма) или без етикети, не сочат някакво постоянно извършвано нарушение от страна на търговеца, което не е установено при предходни проверки от страна на Карадимова, а само за инцидентни нарушения, които се установяват на момента. В хода на дисциплинарното производство е установил също, че не е констатирано такива нарушения от страна на търговците да са извършвани системно и в същото време да не са установени от страна на проверяващите органи и конкретно от Карадимова, за да е налице нарушение на служебната дисциплина от нейна страна. Според първоинстанционния съд, видно от от доклад № 4104 от 27.02.2014 г. приложен на стр. 157-167 от делото, по повод проверки от външни експерти, включително и извършилият междинната проверка на 17.03.2014 г. главен експерт Галя Викьова, само две седмици по-рано комисията не е констатирала съществени нарушения при същите търговци. Другите посочени нарушения от страна на търговците, за липсата на адекватна система за самоконтрол, достатъчно данни и др. е приел, че не са конкретизирани, за да може да се приеме, че е налице действително нарушение. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд в обстоятелствената и мотивната част на обжалваното решение, като същото не следва да се преповтаря. В допълнение следва да се отбележи, че съобразно установеното в чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител следва да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и Устройствения правилник на съответната администрация. С оглед точното (адекватно по обем и качество) изпълнение на служебните задължения, в ал. 2 от същата разпоредба е уточнено, че конкретните задължения на служителя се определят в неговата длъжностна характеристика. На базата на тези детайлизирани с длъжностната характеристика задължения, следва да преценява доколко определено поведение на служителя съставлява виновно неизпълнение на служебни задължения или неспазване кръга на възложените му правомощия, респективно доколко това поведение може и следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Данните по делото не позволяват да се приеме, че Соня Карадимова виновно не е изпълнила служебните си задължения. Касационната инстанция споделя правните изводи на АССГ, че оспорената заповед е издадена при неспазване на императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 91 от ЗДСл, поради липса на описание на извършеното нарушение и конкретните обстоятелства, както и доказателствата, които ги потвърждават, а също така не са посочени служебните задължения, нарушени виновно от служителя и липсата на описание по какъв начин е определено конкретното наказание на държавния служител, съобразено ли е с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или гражданите, обстоятелствата при които е извършено същото, както и цялостното служебно поведение на служителя. Видно от Формуляра за оценка изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (л. 220-223 ), годишната оценка на изпълнението на служителя за последните две години- 2012 и 2013 г. на оценяващия ръководител е, че изпълнението надвишава изискванията на заеманата длъжност, че жалбоподателката през цитирания период от време е планирала и изпълнявала текущата си работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат като познава и прилага много добре законодателството на областта на безопасността на храните. Обсъдени са в цялост доказателствата - писмени и гласни, доводите и възраженията на страните, изяснени са фактите по спора. Приетото от съда за фактически установено е в съответствие с доказателствения материал. Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" са основание по чл. 146, т. 3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба отменителни основания. В писмения отговор на ответника от 15.04.2015 г. се претендират сторените от нея разноски в касационното производство. С оглед резултата по касационното оспорване и представените по делото писмени доказателства-Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Анекс към договора за правна помощ и Фактура № 2000000439/1.06.2015 г., искането за разноски е основателно в предявения от нея размер от 360 лв., който следва да й бъде присъден. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2