Решение № 14559 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2009 г.

Решение № 14559 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Брикел" ЕАД - гр. София, чрез пълномощника адв. В. Терзиева, против решение от 4.04.2009 г., постановено по адм. дело № 2399 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 220 от 28.11.2002 г., издаден от ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 534 от 20.03.2003 г. на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 71 609, 40 лв. по четири броя фактури, издадени от "Ел Метал 2000" ЕООД за м. 01.2002 г. С решението съдът е осъдил "Брикел" ЕАД да заплати на ДОУИ - гр. София, разноски по делото в размер на 11 173, 75 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че изводите на съда са неправилни и необосновани, тъй като не съответстват на доказателствата по делото. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ДРА. Ответната ДОУИ - София, изразява становище, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ДРА, тъй като не е доказано фактическото извършване на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на СГС при повторното разглеждане на делото след отмяната му от Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на "Брикел" ЕАД - гр. София, против данъчен ревизионен акт № 220 от 28.11.2002 г., издаден от ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 534 от 20.03.2003 г. на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 71 609, 40 лв. по четири броя фактури, издадени от "Ел Метал 2000" ЕООД за м. 01.2002 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ДРА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Брикел" ЕАД по 4 броя фактури, издадени от "Ел Метал 2000", с предмет на сделката "лагери". От приложените към протокола за извършена насрещна проверка дневници за покупки е видно, че предходен доставчик по тези фактури е бил "Оником" ЕООД. При извършената ревизия са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) на двамата доставчици, като е било установено, че доставчикът "Оником" ЕООД не е издал на "Ел Метал 2000" фактурите с предмет на доставка "лагери", а такива са били издадени от ЕТ "Шибил Кривошиев", въпреки че в дневниците за покупки на "Ел Метал 2000" ЕООД тези фактури съществуват като издадени от "Оником" ЕООД. Съдът е посочил, че издадените от "Оником" ЕООД фактури на "Ел Метал 2000" ЕООД са били анулирани, но на тяхно място не са били издавани нови. Съдът е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, а е налице само фиктивно префактуриране и правилно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 64 ЗДДС вр. с чл. 6 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Изложените в решението съображения във връзка с изискването за наличие на реално осъществена доставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит съответстват на приложимите правни норми и се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е условие за признаване на право на данъчен кредит, чието изпълнение следва да бъде проверено от органите по приходите при извършване на ревизията и съответно от съда - при обжалването на ревизионния акт. В конкретния случай е установено при извършената насрещна проверка на "Оником" ЕООД, че посочените като издадени на "Ел Метал 2000" ЕООД фактури за продажба на лагери са анулирани и на тяхно място не са били издадени нови. В дневника за покупки на прекия доставчик пък липсват описани фактури като издадени от ЕТ "Шибил Кривошиев". Предвид това правилно съдът е стигнал да извода, че се касае до фиктивно префактуриране на стоки по веригата "Брикел" ЕАД, "Ел Метал 2000" ЕООД, "Оником" ЕООД и ЕТ "Шибил Кривошиев". Съдът е обсъдил и заключението на съдебно-икономическата експертиза, като е направил извода, че с него също не се доказва реалността на доставките, доколкото и на вещото лице не са представени други доказателства освен обсъжданите фактури. Без значение е обстоятелството, че доставчикът е начислили ДДС по процесните фактури, след като не е доказано извършването на реална доставка, за да се приеме, че са налице кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит. По изложените съображения се налага изводът, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит с издадения ДРА и като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е издал правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,