Решение № 13246 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2019 г.

Решение № 13246 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Уан Нетуърк Сървисес" ЕООД, подадена чрез адв. Ангелова, против Решение № 1168 от 25.02.2019 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5246 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № P-22221017002826-091-001/23.01.2018 г., в частта, потвърдена с решение № 510/16.04.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения по чл. 73 ЗДДС в общ размер на 28 752, 96 лв. за периодите от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. неправилно съдът приел, че е налице основание по чл. 73, ал. 1 от ЗДДС без да съобрази, че отпускането на заеми има инцидентен характер и то на свързани лице, поради което се твърди, че приходите от лихви не следва да се разглеждат като възнаграждение от изпълнени освободени доставки; 2 липсвали мотиви, поради които съдът приел, че жалбоподателят извършва както облагаеми така и необлагаеми доставки, както и липсвали правни основания, по силата на които процесните доставки са квалифицирани като доставки с право на частичен данъчен кредит, при липса на доказателства че са използвани за последващи необлагаеми доставки; 3 оспорват се и изводите на съда относно размера на частичния данъчен кредит с доводи, че в оборота за 2016 г. следва да се включи и фактура, издадена през м. март 2017 г., така както е сторило вещото лице по приетата ССчЕ. В заключение се претендира отмяна на решението и отмяна на издадения РА, в потвърдената му част, както и присаждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

За да отхвърли жалбата против РА първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, след надлежно възложена ревизия, в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити.

Приел е, че фактическите констатации на приходните органи са безспорни и въз основа на тях законосъобразно са установени процесните задължения по чл. 73 ЗДДС в общ размер на 28 752, 96 лв. за периодите от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г. в резултат на признато право на частичен данъчен кредит, вместо упражненото от ревизираното лице право на пълен данъчен кредит. Ограничаването на правото на данъчен кредит е обвързано с установяване на извършени от ревизираното лице облагаеми доставки, за което са издавани фактури и отчети за продажби, както и на дейности, за които не е начисляван данък – договарянето и отпускането на кредити по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел за правилен извода на органите по приходите, че за втората категория дейности, ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит, поради което и за получените през ревизирания период доставки на стоки и услуги, свързани с този предмет /канцеларски материали, консумативи, телекомуникационно услуги, юридически услуги, услуги по превод, куриерски услуги, покупка на офис техника и др. / по фактури от доставчици подробно описани в табличен вид /стр. 18-23 от РД/, по аргумент на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС се следва частичен данъчен кредит в размера по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС. Приел е за правилно определен в хода на ревизията и коефицента на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. С оглед което е приел за правилно, че с разликата до пълния размер са коригирани декларираните резултати са ревизираните данъчни периоди.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, съобразно разпоредбата на ал. 2 от същия текст, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Разпоредбата на ал. 4 определя какво включва оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, и по-специално - т. 4. предвижда включване в оборота на стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето, каквато и самият касатор твърди, че е дейността по отпускане на заеми.

1. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно приел наличие на основание по чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, без да съобрази, че отпускането на заеми има инцидентен характер и то на свързани лице, поради което счита, че приходите от лихви не следва да се разглеждат като възнаграждение от изпълнени освободени доставки.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска. Правилно съдът е приел, че при реализирането на приходи от лихви от заеми е налице освободена доставка. В случая, данъчната основа на освободената доставка е лихвата. По преписката е приложена оборотна ведомост за 2016 г., съгласно която ревизираното дружество е отчело приходи от лихви в размер на 683 273, 56 лева, които не са отразени като освободени доставки в отчетните регистри. Правилно съдът е приел, че за тази категория освободени доставки, ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит, като е без значение дали освободените доставки се извършват със свързани лица, инцидентно или не. От значение е факта на извършени освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които ревизираното лице е следвало да отрази като такива.

1. Неоснователно е касационното оплакване, че липсвали мотиви, поради които съдът приема, че жалбоподателят извършва както облагаеми така и необлагаеми доставки, както и липсвали правни основания, по силата на които процесните доставки са квалифицирани като доставки с право на частичен данъчен кредит, при липса на доказателства че са използвани за последващи необлагаеми доставки.

В случая съдът правилно е посочил, че извършените от ревизираното лице облагаеми и необлагаеми доставки са подробно описани от органа по приходите и потвърдени със заключението по назначената ССчЕ. Мотивите, че част от доставките са освободени са изложени, както от органа по приходите, така и от съда – извършени освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Посочено е и правното основание за признато право на частичен данъчен кредит, вместо упражненото от ревизираното лице право на пълен данъчен кредит и това е разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС.

1. Неоснователни са и доводите за неправилно определен размера на частичния данъчен кредит.

Правилно съдът е приел, че неправилно вещото лице е определило общия размер на реализираните приходи за 2016 г. въз основа на оборотните ведомости вместо въз основа на подадените от ревизираното дружество като приложения към справките декларации по ЗДДС дневници за продажби, в които са посочени издадените фактури по аргумент от ал. 3 и 4 от чл. 73 от ЗДДС, поради което и неправилно вещото лице е включена фактурата, издадена на 01.03.2017 г. за административно обслужване през 2016 г.

Правилно е прието от съда и органа по приходите, че съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата календарна година.

За м. 12. 2016 г. следва да се изчисли коефициентът, получен на базата на показателите по ал. 3 и ал. 4 за текущата календарна година. За останалите данъчни периоди от м. 01. 2017 г. до м. 05. 2017 г. се ползва същият коефициент по аргумент на чл. 73, ал. 5 от ЗДДС.

Правилно е прието от съда, че за 2016 г. ревизираното лице е формирало оборот по ал. 3 в общ размер на 2 110 147, 88 лв. /издадени ф-ра № 116/01.03.2016 г. с ДО 131 781, 52 лв. и ф-ра № 8-7/28.09.2016 г. с ДО 1 955 830, 00 лв., ф-ра № 8-5/01.03.2016 г. с ДО 348, 25 лв. и продажби на физически лица без фактури с ДО 22 188, 11 лв.

За 2016 г. ревизираното лице е формирал оборот по ал. 4 в общ размер на 2 793 421, 44 лв. /оборот по ал. 3 и извършените освободени доставки в размер на 683 273, 56 лв.

В резултат на така проведените изчисления коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС правилно е определен в размер на 0, 76, поради което и правилно са установени процесните задължения по чл. 73 ЗДДС в общ размер на 28 752, 96 лв. за периодите от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г.

Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1392 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение