Решение № 1444 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 950/2015 г.

Решение № 1444 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 950/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", гр. София и на Добромир Василев Добрев против заповед № 8121з-932/02.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на максималните размери, базата за изчисляване и условията на изплащане на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност за втори отчетен период на 2014 г. Жалбоподателите поддържат, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Молят да бъде отменена, като им се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбите. Моли да бъдат отхвърлени, като на Министерство на вътрешните работи се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Сдружението - жалбоподател е юридическо лице с нестопанска цел, учредено да отстоява и защитава основните социално - икономически и трудови интереси и права на членовете си в сферата на труда, трудовата заетост, служебните отношения, социалното и здравно осигуряване, да осъществява синдикална защита и да подпомага професионална реализация на своите членове с цел осигуряване на високо жизнено равнище и др. (удостоверение от 24.09.2014 г. по ф. дело № 120/2009 г. на Софийски градски съд). Жалбоподателят Добрев е служител в Министерство на вътрешните работи (обстоятелство неоспорено от страните). Оспорената заповед е постановена на основание чл. 178, ал. 1, т. 5, чл. 179, ал. 2 и чл. 180, ал. 5 (изм.) от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)във връзка с чл. 40, ал. 1 от Наредба рег. № Iз-2209/29.10.2012 г. за условията и реда за формиране на допълнителните възнаграждения за резултати в служебната дейност (отм.). Цитираните текстове овластяват министъра на вътрешните работи да определи размерите, условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в служебната дейност за държавните служители и за лицата, работещи по трудовоправоотношение в МВР (чл. 180, ал. 5 от ЗМВР (изм.) в ред. до ДВ бр. 14/2015 г.). Заповедта не е обнародвана в Държавен вестник и при постановяването й не са спазени изискванията на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във връзка с чл. 80 от АПК (изявление на пълномощника на ответника в съдебно заседание на 23.11.2015 г.). При тези данни съдът стигна до следните изводи: Жалбите са допустими, тъй като са депозирани съответно от сдружение с нестопанска цел - организация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на АПК и от физическо лице - служител в МВР, които имат правен интерес от оспорването съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК. Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" е съсловна организация, учредена с цел да защитава трудовите, служебни и социални права на полицейските служители, чиито интереси са засегнати пряко от оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, с която са определени максималните размери, базата за изчисляване и условията за изплащане на допълнителни възнаграждения за резултати в служебната дейност. Като служител във ведомството жалбоподателят Добрев също е засегнат пряко и непосредствено от акта, поради което и за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Независимо от наименованието си оспорената заповед представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Същата съдържа административноправни норми - определя максималния размер и условията за изплащане на допълнително възнаграждение, отнася се за неопределен брой адресати (адресатите не са персонално определени и са неограничени), има многократно правно действие и е постановена по прилагане на закон и подзаконов нормативен акт от по - висока степен. С оглед изложеното относно характера на акта, настоящият състав приема, че оспорената заповед е нищожна. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА нормативните актове се обнародват в Държавен вестник. Изпълнението на това изискване е условие за превръщане на акта в част от действащото право. Обнародването е завършващият елемент от фактическия състав по издаване на акта, тъй като не само довежда акта до всеобщо знание, но е условие за влизането му сила и произвеждането на правно действие. Обратно - необнародването на акта е пречка същият да породи правни последици. В случая оспорената заповед не е обнародвана в Държавен вестник. Този процесуален пропуск е изключително съществен по изложените по- горе съображения и опорочава заповедта до степен на нищожност (както се посочи като необнародван актът не може да породи правен ефект). Поради това оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна. Допълнително следва да се посочи, че заповедта е издадена и при други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА проектът на заповедта не е обявен на интернет страницата на ведомството, липсват мотиви и доклад към него, не е предоставен срок за становище на заинетресованите лица и актът е приет без да са обсъдени евентуалните страновища, предложения и възражения. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на взетото от органа решение, поради което са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се обсъждат доводите на жалбоподателите за противоречие с нормативен акт по - висока степен. Поради всичко изложено съдът приема, че оспорената заповед е нищожна. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда с настоящото решение. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя "Синдикална федерация на служителите в МВР" сумата 630 лв. разноски по делото, включващи адвокатски хонорар 600.00 лв. и 30.00 лв. платени такси, а на жалбоподателя Добрев сумата 110.00 лв. разноски по делото, от които 100.00 лв. възнаграждение за адвокат и 10.00 лв. държавна такса. Сумите за адвокатското възнаграждение следва да бъдат заплатени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, още повече, че възнаграждението, платено от жалбоподателя Добрев е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът приема, че заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за присъждане на разноски в по- нисък размер, а евентуалното възражения на ответника по жалбата в този смисъл е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,