Решение № 6905 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Цито Медика ООД ( АГППМП Цито Медика ООД), ЕИК 115605878 с настоящи седалище и адрес на управление гр. София, [жк] , [адрес], представлявано от управителя М. Али, чрез адв. Мянева, срещу Решение 1924/08.11.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. д. 2477/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001619002695-091-001/13.04.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 355/23.07.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2012 г. 6 915,89 лв. и лихви 4 939,82 лв.; за 2013 г. - 13 364,56 лв. и лихви 8 191,71 лв; за 2014 г. 26 348,33 лв. и лихви 13 472, 58 лв.; за 2015 г. 23 760,41 лв. и лихви 9 729,99 лв.; за 2016 г. 22 945,94 лв. и лихви 7 069,19 лв. и за 2017 г. в размер на 16 987,10 лв. и лихви 3 510,95 лв.;

С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на АС Пловдив, заявява искане за отмяната му, за постановяване на ново решение, с което да бъде обявена нищожността на оспорения РА, при условията на евентуалност за отмяната му или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При евентуално уважаване на жалбата се иска присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Рашева, я оспорва като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. Мянева.

Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Административен съд Пловдив е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Отхвърлил е заявеното от дружеството оспорване на валидността на електронните подписи на органите по приходите, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

1.Правилно е приел АС Пловдив, че съвкупният анализ на доказателствата по делото обуславя извод за съответствие на електронните подписи на органите, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с изискванията на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Нормата определя, че "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съгласно т. 55 от Решение по дело С-362/21 на СЕС при оспорване на такъв подпис в рамките на съдебно производство националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента. Според разрешенията, дадени от СЕС, чл. 3, т. 12 от регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис:

Първо, електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26.

Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента.

Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към Регламента.

Не е спорно обстоятелството, че електронните подписи са създадени от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис. Противоречивите позиции на страните по делото са за съществуването на останалите две изисквания: усъвършенстван електронен подпис, който да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламента, изразяваща се в липсата на ЕГН и на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което да отговаря на изискванията по приложение I от регламента, изразяващо се в липсата на квалифицирано валидиране. Наличието на усъвършенстван електронен подпис е необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Изискванията към усъвършенстваните електронни подписи дадени в чл. 26 от регламента: усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания:

а) свързан е по уникален начин с титуляра на подписа;

б) може да идентифицира титуляра на подписа;

в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и

г) свързан е с данните, които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открит. Отсъствието на тази предпоставка касаторът обосновава с липсата на ЕГН, каквото изискване член 26 от Регламента не съдържа.

Неоснователен е касационният довод, че присъстващият в удостоверението набор от данни име на титуляра на квалифицирания електронен подпис и неговия електронен адрес, както и наименованието на лицето, с което е обвързан TD na NAP Plovdiv BULSTAT 1310631880291 е недостатъчен за идентификацията на титулярите на подписите. Отделно от това, други лични данни се съдържат в заявленията към доставчика на удостоверителни услуги и уникалността на серийния номер на удостоверението е обвързана с всички лични данни на лицето, първоначално, при създаването на неговия подпис. Както правилно е приел първостепенният съд, не съществува изискване за посочване на ЕГН - в този смисъл в приложение 1, б. в) от регламента е прието като достатъчно условие за идентификация да бъде името на титуляра или псевдоним, като ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. При съобразяване на съдържащите се в квалифицираните удостоверения за електронен подпис данни за титулярите им уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението, e-mail адресите на титулярите на квалифицираните електрони подписи, имената и ЕИК на учреждението, от чието име действат, са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на квалифицираните електронни подписи, като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от регламента, отговарящи на изискванията на приложение I, б. в) към чл. 3, т. 15 от регламента. Изложеното обуславя извод за наличие на усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията по чл. 26 от регламента, а с това е установена първата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от регламента. Налице е и третата предпоставка за валидността на квалифициран електонен подпис, а именно усъвършенстваният електронен подпис се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Липсата на това изискване касаторът аргументира с отсъствието на квалифицирано валидиране на електронните подписи. Доводът не е съобразен с чл. 3, т. 12, във връзка с чл. чл. 3, т. 15 от регламента, предвиждащ, че квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1. Съобразно посоченото приложение, квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат:

а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис,

б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице името на лицето,

в) най-малко името на титуляра или псевдоним,

г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис,

д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението,

е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги,

ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги,

з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно,

и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение.

Действително, съществено изискване по б. г) е наличието на данни за валидиране на електронния подпис. Това валидиране е по смисъла на чл. 3, т. 41 от регламента и означава процес на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис или печат, като съобразно чл. 3, т. 40 от регламента данни за валидиране означава данни, които се използват за валидиране на електронен подпис или електронен печат, като изискванията към валидирането на квалифицираните електронни подписи, и следва да се отличава от услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи по чл. 33 от регламента. Съобразно посочения текст, услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който

а) извършва валидиране в съответствие с чл. 32, параграф 1 и

б) дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране. В тази връзка квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение 1. Чрез квалифицираното валидиране се извършва проверка на вече подписан документ, а не преди да се подпише или към момента на подписването. Действително, съобразно решение на СЕС по дело С-362/2021 чл. 3, т. 12 от регламент 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. В разглеждания случай обаче е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в приложение 1.

Неоснователен е и касационният довод, че при подписването на посочените електронни документи липсва квалифициран електронен времеви печат и датата и часът на полагане на електронните подписи са от локалната работна станция. Както правилно е приел първостепенният съд, от заключенията на съдебни експертизи несъмнено се установява обстоятелството, че промяна в съдържанието на електронните документи не е била извършвана след подписването им. Неправилна е тезата на касатора, че тъй като датата и часа на полагане на електронни подписи са от локалната работна станция, то липсвал квалифициран електронен времеви печат, което било в нарушение на б. ж), предложение второ от приложение 1 към регламента. Съобразно посочения текст, квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Следва да бъде направено разграничение между понятията електронен печат и електронен времеви печат. Съобразно чл. 3, т. 26 от регламента, усъвършенстван електронен печат означава електронен печат, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 36. Съгласно чл. 3, т. 33 от регламента, електронен времеви печат означава данни в електронна форма, които свързват други данни в електронна форма с конкретен момент във времето и представляват доказателство, че последните данни са съществували в съответния момент. Член 3, т. 34 от регламента определя квалифицирания електронен времеви печат като електронен времеви печат, който отговаря на изискванията, предвидени в чл. 42. (реш. по адм. д. 2378/2023 г. на ВАС).

По тези съображения се налага извод, че по делото е установено свързването с конкретния служител от ТД на НАП Пловдив и положените подписи в оспорените електронни документи с издадените удостоверения чрез посочените в тях данни имена, електронен адрес и месторабота. Това означава, че са спазени изискванията по чл. 26, букви а) и б) от Регламента, т. е. подписите са свързани по уникален начин с титулярите им и последните могат да бъдат идентифицирани. Всеки от подписите притежава и сериен номер, който по съществото си също е уникален идентификатор, свързващ подписа с лицето, на което е издаден.

След като актовете по възлагане, движение и приключване на ревизионното производство са подписани с валидни КЕП на органите по приходите, възражението за нищожност на РА е неоснователно.

1. Първостепенният съд е изложил съображения за съответствието на акта с материалния закон в частта по приложението на ЗКПО:

2.1 Увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по реда на чл. 78 ЗКПО съответно в размер на 3 630,74 лв., 4 981,19 лв., 7 597,37 лв., 11 060,08 лв. и 7 863,58 лв. при липсата на спор, че от ревизирания са предоставени парични заеми (в брой или по банков път), описани в РД по заематели, договори, дати, суми и договорен лихвен процент (между 1 % и 2 %), за които текущо не са отчетени приходи от лихви.

Разпоредбата на чл. 78 ЗКПО предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Наведеното касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отклоняване на искането за допускане на СИЕ за определяне размера на пазарната лихва не се подкрепя от обстоятелството, че приходните органи не са дефинирали приложимост на чл. 16 ЗКПО. Информация за паричните заеми за ревизираните периоди се съдържа в РД, а лихвите са изчислени на база договорения лихвен процент и съразмерно на дните от предоставяне и връщане на заема.

Не съответства на счетоводния принцип за текущо начисляване (приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят) възражението на касатора, че заемателите не са платили дължимите по договорите лихви. След като договорената от страните лихва може да бъде изчислена надеждно, приходите от нея следва да се признаят текущо, за всеки отчетен период, пропорционално на времевата база за срока на погасяване на заема, като се отчита ефективният доход от актива (лихва), съгласно т. 8.1 и т. 8.2 а) на СС 18, независимо от начина на договаряне на падежа от лихвите. При безспорно установяване на ползване на предоставените парични средства, приходът от лихва следва да се начислява своевременно и текущо от момента на предоставяне на заемите до датата на връщането им, тъй като през това време се отчита ефективният доход от актива. Според т. 8.2, б. а) вр. т. 8.1 от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, се признава текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Разпоредбата на приложение В към СС 18 Лихви, лицензионни такси и дивиденти , според която лицензионни такси и проценти от приходи, получени от използването на активи на предприятието, се признават в съответствие с клаузите на споразумението, не дерогира основната такава на т. 8.1, б. а). Съдът правилно е съобразил, че изчисленията зависят от условията на договора във връзка с размера на лихвата, времевата база, на която е определена тя, схемата за погасяване на задълженията (респ. главница и лихва), срок за тяхното окончателно погасяване, наличието или отсъствието на междинно погасяване на част от главницата.

2.2 Увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 26 т. 1 и 2 ЗКПО, съответно в размер на 15 353,19лв., 6 679,38 лв. и 14 434,26 лв. с отчетени командировъчни разходи.

Правилно е приел АС Пловдив, че нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за данъчната регулация по реда на чл. 26 т. 1 и т. 2 от ЗКПО като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

В обхвата на чл. 26 т. 1 ЗКПО са разходите, които не са присъщи за стопанската дейност или потенциално не биха създали приход от занятието на данъчно задълженото лице - за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или негови близки. За да се признае счетоводен разход за данъчни цели, извършването му следва да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на ревизирания и да е налице съпоставимост на приходи и разходи. В негова тежест е да установи, че осчетоводените разходи по спорните фактури, издадени от Марбро турс ООД, Астрал Холидейс АД, Емералд травел България ООД с предмет авансово плащане за бизнес пътуване в чужбина , доплащане за бизнес пътуване в чужбина , хотелско настаняване и туристическа услуга се отнасят за извършваната от него стопанска дейност.

Съгласно чл. 33 ал. 1 т. 1 ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и лицата са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице. Другото условие за данъчното признаване на разходите за пътуване и престой (пътни, дневни и квартирни пари) за целите на корпоративния закон е регламентираното с чл. 10 - изискване за документална обоснованост.

Правилно е приел АС Пловдив, че за доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, възложените и извършените дейности, характера на положения труд, отчет за пътуването, времетраене на присъствието, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, превозни документи. Командировката в чужбина в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е дефинирана като изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. Действително, от ревизирания са представени заповеди за командировка на лекари до Дубай, ОАЕ за участие в международно изложение и конгрес Arab health и лаконични отчети, в които не са описани извършените разходи. Касаторът не е опровергал тезата на ревизиращите, че предоставените по преписката документи препятстват обосноваване на извод, че спорните разходи са свързани с дейността, тъй като освен заповеди и отчети, които не са попълнени точно и изчерпателно, не са представени други съпътстващи документи. Освен това осчетоводяването не е във връзка с получени от служителите документи за командировки, а по фактури от доставчици на туристически услуги до Дубай и Анталия. Правилно съдът се е позовал и на липсата на съществени данни в заповедите за командировка непосочване на конкретни разходи за пътни, дневни, квартирни, вътрешен транспорт; не са включени суми на предплатения пакет за пътуване със самолет, включващ самолетни билети, хотелско настаняване и храна.

2.3 Увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 26 т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10 и чл. 16 ЗКПО съответно в размер на 50 175,00 лв., 121 985,00 лв., 240 660,00 лв., 225 812,00 лв., 272 293,00 лв. и 169 121,00 лв. с отчетени разходи за материали и услуги по сметка 601 и сметка 602 (СМР, автосервизни услуги, сервизно обслужване, абонамент, реклама, консултантски услуги, маркетинг, представителство, финансови и счетоводни услуги, рекламни услуги, дезинфектанти, кушетки, шкаф, носилки, медицински консумативи, превързочни, почистващи, канцеларски, рекламни материали, проучване на пазара за почистващи материали, поддръжка и текущ ремонт на медицинска апаратура, на офис техника, нает транспорт и др.) по фактури, издадени от Сити Капитал Консулт ЕООД, Технологис ЕООД, Месита 2014 ЕООД, Ивали 40 ЕООД, Б. 1 ЕООД, Магра 2007 ЕООД, Александров ЕООД, Кимот 3457 ЕООД, Д. 75 ЕООД, ЕТ БМД Д. Георгиева , Д. ДС ЕООД, Гардънс Транс 71 ЕООД.

Съгласно чл. 26 т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 ал. 1 ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специалните такива по ЗКПО - ал. 1 - 5 на чл. 10 от същия закон.

В съответствие с постоянната практика на ВАС първостепенният съд е приел, че наличието само на фактури с недостатъчна съпътстваща документация и при съобразяване спецификата на услугите, не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено.

Касаторът не оспорва, че представените при ревизията складови разписки не са подписани, а фактурите са с общо наименование на стоките (медицински консумативи; канцеларски материали; почистващи материали; еднократни медицински консумативи; дезинфекционни материали; консумативи за офис техника; рекламни материали; дезинфектанти; почистващи материали) без да препращат към складова разписка. Правилно е приел АС Пловдив, че свидетелските показания не допринасят за установяване на фактическото приемо-предаване на множеството стоки, тъй като дори при извод, че е изяснен механизмът на доставките, изнесените от свидетелите данни са с ниско убеждаващо въздействие и дори частично си противоречат относно подписване на складови разписки и пътни листове, както и съставяне на последните. Назоваването на част от доставчиците и част от наименованията на стоките и твърдението, че същите са приети от складове в София, не са достатъчни за обосноваване действителността на документираните доставки.

Плащането по фактурите, на което се позовава касаторът, не е сред предпоставките за възникване и упражняване право на данъчен кредит, респ. за документална обоснованост на разходите по тях, още повече, че фактури, платени в брой, не са придружени от фискална касова бележка по Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., а са от устройство, което не е регистрирано или от което не са отчетени обороти от ЕКАПФ в съответните периоди, която констатация предпоставя и извод за неспазване на разпоредбата на чл. 10 ал. 4 от ЗКПО.

Споделят се от касационният състав и изводите на АС Пловдив по отношение на доставките на услуги. Част от тях касаят неконкретизирана по вид, способ на осъществяване и резултат реклама, а друга - маркетинг, представителство, финансови и счетоводни услуги, консултантските услуги без индивидуализирана област. Услугите, вкл. финансовите и счетоводните, се изразяват в предоставяне на експертно становище, мнение, съвет и заключение по въпроси от определена област, по която лицето, осъществяващо услугата притежава необходимата компетентност. Липсва и конкретизация относно параметрите на възложените услуги. Не са представени приемо-предавателни документи или отчетни материали за извършени, остойностени конкретни услуги, приети от получателя. В тази аспект приложими са разрешенията, дадени от СЕС и ВАС по прилаганвето на ЗДДС и Директива 112/2006: Чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 и т. 8 от Директива 2006/112, регламентира формални изисквания по отношение съдържанието на фактурата и те са за наличието на данни относно обхвата и естеството на предоставените услуги, количество и вид на стоката, единична цена без ДДС. Целта на тези изисквания е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 ). Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 (в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция), при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.) и чл. 6, ал. 5 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г.)

Тъй като липсата на достатъчно информация във фактурата и съпътстващите я документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.

Съдът обосновано е заключил, че договорената услуга, дори без писмен акт, следва да е конкретна и да е определен способът за предоставянето й на възложителя. Не са представени приемо-предавателни документи или отчетни материали за извършена, остойностена конкретна услуга, приета от получателя. Счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи.

2.4. Корекция в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 54 ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 58 и чл. 59 ЗКПО, съответно в размер на 791,66 лв., 750,00 лв., 750,00 лв. и 750,00 лв.

През 2014 г. ревизираният е придобил Ауди модел Q7, джип Вранглер и Порше Кайен, заведени като ДМА по сч см 205 Транспортни средства. По преписката и по делото не са представени доказателства за извършени разходи (гориво, ремонт, поддръжка, застраховки) за експлоатацията им във връзка с дейността на дружеството.

Правилно е приел АС Пловдив, че съгласно т. 2 от СС 4 Отчитане на амортизациите амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. По аргумент на противното, описаните активи /МПС/ не са амортизируеми по смисъла на т. 2 от СС 4, поради което за тях не следва да бъдат признавани данъчни амортизации. В случая за два от автомобилите е констатирано, че не са били годни за употреба и не са въведени за използване, а за всички три няма направени разходи във връзка с експлоатацията им, т.е. липсват в счетоводството доказателства, че автомобилите се използва във връзка с дейността на дружеството, няма данни да са отчитани служебни пътувания и командировки на работници и служители със същите, както и не са определени и внесени данъци върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Изложеното обуславя извод, че от ревизирания е съставен данъчен амортизационен план за проверяваните отчетни периоди в нарушение на чл. 50, чл. 52, чл. 58 и чл. 59 ЗКПО, включващ активи, който не съответстват на счетоводните изисквания за амортизируем актив, респ. и за данъчен дълготраен актив.

Решението е правилно и в частта, отхвърляща възражението на касатора, че при повторната ревизия в негова тежест са установени задължения, надвишаващи като величина тези от отменения с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК акт. Правилото по чл. 155, ал. 8 ДОПК се прилага само в рамките на едно производство, при обжалване на един ревизионен акт, но не и в случаите, при които РА е отменен по административен ред и преписката е върната за извършване на нова ревизия, тъй като в този случай е издаден нов акт, който подлежи на самостоятелно оспорване.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд Пловдив с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 10 939,45 лв., съответстващо на обема и качеството на осъществената от юрк. Рашева процесуална защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение