Решение № 2808 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2012 г.

Решение № 2808 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") моли да бъде отменено решение № 147/12.04.2012 г. по адм. д. № 385/2011 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт 151003436/24.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден по административен ред с Решение № 170/28.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в частта му, с която на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 527 955,58 лв. по 11 броя фактури, с доставчици "Агрария сървиз" ЕООД и "Винпром Свищов" АД. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Совата - 2004" ЕООД гр. Свищов, представлявано от адв. Димитров, моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Представя и писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай по отношение на доставката от "Винпром Свищов" АД дружеството жалбоподател е получило земята чрез замяна с държавата, но лозовите масиви върху нея са били собственост на "Винпром - Свищов" АД, поради което не е споделил изводите в РА, че същите са собственост на жалбоподателя и неправомерно е издадена данъчната фактура. Обсъдил е подробно договора за продажба на лозовите насаждения от "Винпром - Свищов" АД към жалбоподателя и е приел, че тъй като в него е предвидено поетапното предаване на активите, то с процесната фактура от 01.07.2009 г. е приключила процедурата, поради което правилно е фактурирана покупко-продажбата на лозовите насаждания от доставчика към жалбоподателя. Счел е за доказан факта, че доставчикът е бил собственик на лозовите насаждания, за да ги прехвърли на жалбоподателя, поради което неправилно ревизиращите са приели, че липсва данъчно събитие. Стигнал е до извода, че фактурираната доставка на лозови масиви е реално извършена между страните, по силата на договора от 10.04.2008 г., при редовно водени счетоводства и от двете дружества /за което сочи изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза/, следователно са налице основанията признаването на правото на жалбоподателя да приспадне данъчен кредит по процесната фактура. По отношение правото на данъчен кредит по фактура № 70/30.04.2010 г. на стойност 1 084 947,90 лв. и ДДС в размер на 216 989,58 лв. и по фактура № 82/17.05.2010 г. на стойност 1 084 947,90 лв. и ДДС в размер на 216 989,58 лв., издадени от "Агрария сървиз" ЕООД и с предмет на доставката посадъчен материал първоинстанционният съд е приел, че подлежи на анализ въпросът само относно реалната доставка на стоките от прекия доставчик /"Агрария сървиз" ЕООД/ към жалбоподателя и в тази връзка ирелевантни за спора са изводите в потвърдителното решение на ДД "ОДОП" относно неустановен произход на стоките. Приел е за установено, въз основа на допуснатите съдебно-агрономическа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, рамков договор, приемо - предавателни протоколи, свидетелски показания, договор за наем, които подробно е обсъдил, че лозовите насаждения от жалбоподателя отговарят на фактурирания посадъчен материал и използвания при засаждането по брой и асортимент. Съобразно изложеното съдът е извел извода, че правото на данъчен кредит по фактура № 70/30.04.2010 г. на стойност 216 989,58 лв. и по фактура № 82/17.05.2010 г. на стойност 216 989,58 лв. е отказано незаконосъобразно на жалбоподателя и в тази си част РА следва да бъде отменен. По отношение отказано право на приспадане на данъчен кредит по 8 броя фактури с доставчик "Агрария сървиз" ЕООД първоинстанционният съд е счел, че оспорването на представените приемо - предавателни протоколи е неоснователно, а по същество от събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства се налага извод за реалното предаване на извършени услуги от доставчика на жалбоподателя. За да обоснове този извод е взел предвид, че всички фактурирани мероприятия са били необходими за създаването на ново лозе, какъвто е изводът на изслушаната по делото съдебно-агрономическа експертиза, както и че експертът е посочил, че лозето от 1 284,6 дка. в местност Совата съществува реално и неговото отлично състояние по отношение на развитието на лозите и тяхното опазване от вредители и плевели е очевидно. Обосновал е подробно извода си, че услугите са реално извършени, тъй като са налице достатъчно доказателства, които да обосноват съпоставимостта между приходите и разходите на доставчика, във връзка с извършването им /използването на собствени и наети работници и техника като разходи от една страна и полученото възнаграждение за услугите от друга/, поради което органите по приходите неправилно са отказали на жалбоподателя право на данъчен кредит по издадените от този доставчик 8 броя фактури. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението на Административен съд Велико Търново, в частта, в която е отменен РА № 151003436/24.01.2011 г. за определени задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по ф-ра № 8000001101/01.07.2009 г. с издател "Винпром Свищов" АД. Твърдението на касатора е, че РА не е обжалван в своята цялост по административен ред, който е задължителен по см. на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Действително в обстоятелствената част на жалба с вх. № 4867/09.02.2011 г. при ТД на НАП - В. Търново, подадена от "Совата - 2004" ЕООД в четири точни подробно са изложени съображения за неправилност на части от РА, от което се създава впечатление, че същият не е обжалван в своята цялост, но на л. 4, редове 28-29 от жалбата е формулирано изрично искане за отмяна на РА № 151003436/24.01.2011 г. Същото е отчетено от административният съд и правилно е проверен коментираният РА в цялост, а възраженията в тази насока са неоснователни. Фактическата обстановка е установена правилно и Административен съд В. Търново е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на реални доставки на стоки и услуги по фактурираните доставки, предмет на оспорения РА. Наличието на реално осъществена услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 12 от ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка да възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да се приеме наличието на реална сделка, законът изисква издаване на фактура, платено ДДС, прехвърляне на облагаемата доставка, реално плащане, кадрови и технически ресурс за доставката и последваща реализация. Именно последното е било установено от първоинстанционният съд. Позовавайки се на приети като обективни и неоспорени съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-агрономическа експертиза, който съдът обсъдил във връзка с приемо-предавателни протоколи за извършена дейност по извършена услуга, фактурирани стоки и услуги и рамков договор съдът е направил извод, че действително са извършени реални доставки на стоки и услуги, а правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 8000001101/01.07.2009 г. издадена от доставчик "Винпром-Свищов" АД и по фактури с № 70/30.04.2010 г. № 82/17.05.2010 г., № 89/01.06.2010 г. № 96/16.06.2010 г. № 97/16.06.2010 г. № 98/16.06.2010 г. № 100/21.06.2010 г. № 101/23.06.2010 г. № 102/25.06.2010 г. № 103/28.06.2010 г. издадени от "Агрария сървиз" ЕООД е незаконосъобразно отказано. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора за липса на изрично определение по производството по оспорване на приемо-предавателните протоколи за извършената дейност по извършените услуги. Относно тези производства и на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съдът е следвало да вземе становище с отделно определение, или с решението по делото, дали признава оспорените документи за истински, респ. за неистински. Действително, липсва отделно определение с което да се произнесе по успешността на оспорването, но съдът е взел отношение по оспорването и е изпълнил задължението си да анализира тези доказателства и да изложи мотиви, защо ги кредитира. Оспорването на истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК не означава произнасяне в диспозитива на решението дали документа е истински, а излагане на съображения относно доказване или недоказване на оспорването на документа. Целта на производството по чл. 194 от ГПК е във висящия процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство и това има значение за определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Определението е от значение за доказването. Ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението. От друга страна оспорените приемо-предавателните протоколи са частни документи и не обвързват съда, а тяхната доказателствена сила се преценява с оглед всички доказателства по делото. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неавтентичен, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. Спор по автентичността на протоколите обаче не е имало. Неистински по своето съдържание (вярност) може да е само официалният свидетелстващ документ, който на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда да приеме, че удостоверените от длъжностното лице факти са се осъществили именно така, както е посочено в документа. Частният документ по правило не се ползва с материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т. е. съответствието на материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193 от ГПК. В тази връзка следва да бъде посочено още, че е неоснователно възражението на касатора за недопустимост на свидетелските показания по отношение установяването на обстоятелствата, обективирани в приемо-предавателните протоколи. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК не допуска свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. В случая обаче не стои въпроса за опровергаване съдържанието на приемо-предавателните протоколи, а за тяхното потвърждаване, което правилно е установено от първоинстанционният съд в съпоставка с изложението на съдебните експерти и събраните гласни доказателства. Все в тази връзка следва да бъде посочено, че е неоснователно позоваването на касатора на липсата на трудови договори, регистрирани в ТД на НАП между св. Антоанет Иванов и "Совата" ЕООД и/или "Агрария сървиз" ЕООД. Липсата на трудов договор, още повече обявен такъв в ТД на НАП представлява нарушение на трудовото законодателство, но не означава, че лицето не е в трудовоправни отношения с работодателя, който може да бъдат обявени и по реда на чл. 405а от КТ. Касационният състав изцяло споделя извода на съда, че липсата на някои от изискваните счетоводни документи не означава, че е налице нереалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и е че не е налице реално прехвърляне на собствеността, за да настъпи данъчно събитие и се начисли данъка. Възражение в този смисъл е инвокирано от касатора, но е неоснователно. При анализа на доказателства (частните документи, счетоводните записвания) правилно съдът е приел, че липсата на изготвени транспортни документи от доставчика - пътни листи, товарителници и др., на която се основават ревизиращите органи, не може да обоснове липсата на реална доставка между контрагентите. Правилно е и становището на съда, че произходът на стоката е ирелевантен по отношение на спорните фактури, доколкото предметът на проверката се ограничава само до пряката доставка. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката. Следователно, АС В. Търново е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото и е постановил обоснован и правилен съдебен акт, без да е извършил нарушение на процесуалните правила. При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, поради което същата следва да бъде уважена до размера на доказаните разходи, а именно 12650,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,