Решение № 5404 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 266/2011 г.

Решение № 5404 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 266/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов против решение № 1 от 18.06.2010 г. по адм. дело № 1/2009 г. на Сливенския окръжен съд. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата им против мълчалив отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаването върху бивш парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на града от 1957 г.; осъдени са да заплатят деловодни разноски, възнаграждение за вещо лице и 100 лева допълнителна държавна такса. Правят доводи за нищожност на решението - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК; за недопустимост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е и по молба, имаща характер на частна жалба срещу протоколно определение от 9.02.2010 г., с което на основание чл. 65, ал. 1 от ГПК двамата са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размер на 100 лева. Образувано е и по частна жалба срещу разпореждане от 13.09.2010 г. на съдията-докладчик за изпращане на съобщени до жалбоподателите за отстраняване на нередовности по жалбата. Ответната страна не изразява становище, нито по касационната, нито по частните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба срещу разпореждането на окръжния съд. Позовава се на актовете, постановени от Върховния административен съд по адм. дело № 8298/2009 г. на III отделение; адм. дело № 13007/2009 г. на петчленен състав и по адм. дело № 13091/2009 г. на четвърто отделение. Счита, че правилно съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза и се е съобразил с даденото заключение, което не е оспорено от жалбоподателите. Намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като делото е изпратено за разглеждане във Върховния административен съд и за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на акта за отстраняване на констатирани недостатъци. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна досежно твърденията на страните за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Двете частни жалби са процесуално недопустими. По касационната жалба: Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и при условията на повторно разглеждане. Образувано е по жалба вх. № 219 от 6.06.1992 г., подадена от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов против мълчалив отказ на кмета на община Сливен на искането им да отмени отчуждаването върху парцел Х-6368, кв. 405 по стария план на града, формулирано в заявление № 94-00-608 от 25.02.1992 г.. Твърдяли са, че към момента на приемане на приложимия реституционен закон, отчуждителното мероприятие не е било изпълнено, поради което е била налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от закона. По жалбата им първоначално е образувано гр. дело № 344/1992 г. на Сливенския окръжен съд, приключило с влязло в сила решение № 286 от 12.01.1993 г.. С него е отменен мълчаливият отказ на кмета и е отменено отчуждаването на парцел ХХIV-6365, а жалбата по отношение на парцел Х-6368 е отхвърлена, като неоснователна. Впоследствие жалбоподателите са инициирали отменително производство по реда на чл. 237 - 244 от АПК с искане за отмяна на решението по гражданското дело само в отхвърлителната част на основание чл. 239, т. 2 от АПК. По искането им е образувано адм. дело № 5532/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Съдът е разгледал искането по същество и с решение № 2542 от 24.02.2009 г. е отменил влязлото в сила решение № 286 от 12.01.1993 г. по гр. дело № 344/1992 г. на Сливенския окръжен съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ на кмета да отмени отчуждаването върху парцел Х-6368 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд. След връщането, съдът е образувал адм. дело № 1/2009 г. и за изясняване на спора е допуснал съдебно-техническа експертиза с подробно формулирани задачи. След изслушване на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 18.05.2010 г. е приел заключението, като компетентно дадено. Преценил е наличието, респ. липсата на законовите предпоставки, формулирани в чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като за целта надлежно е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, в това число и административната преписка и заключението на експертизата. Приел е, че мероприятието, за което е отчужден имотът фактически е започнало и е било реализирано към момента на влизане на закона в сила, поради което липсва основната законова предпоставка за неговата реституция. Въз основа на това е направил обоснован извод за законосъобразност за оспорения мълчалив отказ на кмета да отмени отчуждаването върху процесния имот и е оставил жалбата срещу него без уважение, като неоснователна. Произнесъл се е с решението по разпределението на разноските по делото и едновременно с това е осъдил двамата жалбоподатели да заплатят на основание чл. 65, ал. 1 от ГПК допълнителна държавна такса в размер на 100 лева. Решението е действително и допустимо, по неправилно, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на участие на жалбоподателите в процеса. В касационната жалба на първо място се твърди недопустимост на решението, доколкото делото следвало да продължи под стария номер 344/1992 г., а то било образувано под нов номер - 1/2009 г.. От това се формулира и довод за неговата нищожност, тъй като образуваното дело след 2007 г. делото следвало да се разглежда от административен съд, а не от окръжен съд. Доводите са неоснователни. Въпросът за компетентността на съда, призван да разгледа жалбата след отмяната на влязло в сила решение № 286 от 12.01.1993 г. по гр. дело № 344/1992 г. на Сливенския окръжен съд е решен с влязлото в сила решение № 2542 от 24.02.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено в отменителното производство по реда на чл. 237 - 244 от АПК. С него съдът, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК е отменил решението само в частта му, касаеща парцел Х-6368. Едновременно с това е извършил процедурата по чл. 244, ал. 2 от АПК за определяне на надлежния съд, на когото делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. За целта е извършил анализ на § 4 от ПЗР на АПК и въз основа на него е определил за надлежен съд Сливенския окръжен съд, пред когото е постъпила жалбата от 1992 г. Именно този съд в нов тричленен състав е разгледал жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването на парцел Х-6368. Решението е постановено от надлежен съд в законов състав, поради което не е нищожно. При връщането на делото за ново разглеждане, съдът на основание чл. 80, ал. 4 от действащия към този момент Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от Висшия съдебен съвет, обн. ДВ, бр. 9/2008 г. е образувал делото под нов номер - 1/2009 г. Една от основните функции и задачи на правилника е да определи организацията на работата във връзка с администрирането на делата - чл. 1 от него. Прилагането му и в конкретния случай е задължително за съда и обезпечава спазването на принципа на равнопоставеност на страните по всяко едно дело, образувано пред съдебна инстанция. Поради това възражението за недопустимост на съдебния акт, поради образуването на делото под нов номер е напълно неоснователно. Отделно от това, както е посочил петчленният състав в мотивите си към определение № 12338 от 21.10.2009 г. по адм. дело № 13007/2009 г. с образуването на делото под нов номер по никакъв начин не се увреждат правата и интересите на жалбоподателите. Правото им на участие обаче е нарушено от съда при провеждане на съдебното заседание за изслушване на вещото лице, приемане на експертизата и провеждане на съдебнията прения при нередовно призоваване на жалбоподателите. По делото са насрочени и проведени няколко заседания. Едно от тях е това от 23.03.2010 г., за което жалбоподателите са били редовно уведомени. Макар да не са се явили, съдът е дал ход на делото и го е отложил за 20.04.2010 г., за която дата и час жалбоподателите е следвало да се считат за уведомени и призовки не са им изпращани. На тази дата обаче съдебно заседание не е проведено. Вместо това с определение от закрито заседание на 14.04.2010 г., съдът е отсрочил делото за 18.05.2010 г., поради необходимост за вещото лице от по-подробно запознаване с материалите за изготвяне на експертизата. Изрично е разпоредено за новата дата и час, страните да бъдат незабавно уведомени. Изпратените обаче призовки до двамата жалбоподателите, не са им връчени. Длъжностното лице връчител е отразило върху тях, че е посещавало адреса в различно часово време, но лицата не са намерени и не са се явили на оставените им съобщения. Въпреки нередовно връчените призовки, съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК /отменен/, но действащ по отношение на конкретния спор, образуван по жалба, постъпила преди приемането на новия ГПК. Счел е, че жалбоподателите са редовно призовани и е провел съдебно заседание, на което в тяхно отсъствие е изслушал вещото лице и е приел заключението. След това са проведени и съдебните прения и делото е обявено за решаване. В установения от закона срок е изготвено и съдебното решение на 18.06.2010 г.. Без да знаят за извършените от съда действия по разглеждане на спора по същество и за изготвеното решение, жалбоподателите писмено са възразили срещу експертизата едва на 24.06.2010 г. При тези данни по делото, настоящата инстанция намира, че окръжният съд е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 от ГПК, без да са налице законовите предпоставки. За да се приложат към делото и да се считат за връчени призовките е необходимо наличието на двете условия по ал. 1 - първото е страната да е променила постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована и второто - да не е уведомила за това съда. По делото липсват данни жалбоподателите да са променили адреса, посочен пред съда и на който са били призовавани. На първо място връчителят не е отразил на призовките данни за промяна на адреса от жалбоподателите. На второ място, което е и по-съществено - в хода на цялото съдебно производство, в това число развилото се пред касационната инстанция, жалбоподателите винаги са сочили и сочат един адрес - град София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62. Не случайно след обявяване на делото за решаване, окръжният съд е връчил лично на Добрин Василев Стоянов съобщение за внасяне на сумата от 160 лева - възнаграждение за експертизата отново на този адрес. Провеждането на решаващото съдебно заседание с изслушване на вещото лице и приемане на експертизата при нередовно изпълнена процедура по призоваването на жалбоподателите представлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ограничава законовото им право на участие в процеса. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се разгледа и писменото възражение на жалбоподателите, постъпило в съда на 24.06.2010 г., ведно с приложените към него писмени доказателства /като се отчете факта, че по-голямата част от тях вече са приложени от жалбоподателите по делото с отделна писмена молба от 15.12.2009 г./. С оглед пълното изясняване на спора следва делото да се попълни и с липсващите по него актове за държавна собственост, които са интерпретирани в констативната част от заключението на съдебно-техническата експертиза и на базата на отразяванията в тях са направени изводи за извършеното застрояване в имота. По частната жалба срещу разпореждането от 13.09.2010 г. на съдията-докладчик: То е постановено във връзка с извършена проверка на редовността на касационната жалба срещу решение № 1 от 18.06.2010 г. Съдът погрешно е приложил правилата, уредени в ГПК и е постановил изпращане на съобщение до жалбоподателите за отстраняване на фиксираните нередовности. Въпреки разпореждането е изпратил делото с жалбата на Върховния административен съд с писмо изх. № СД-2315 от 28.12.2010 г. С обжалваното разпореждане не е преграден хода на делото, както и не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване по чл. 216 от АПК. На такова обжалване подлежи евентуално последващо оставяне на жалбата без разглеждане по реда на чл. 158, ал. 3 от АПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 216 от АПК. Такова разпореждане обаче по делото не е издадено. Актът, с който жалбата е оставена без движение до отстраняване на нередовности не попада сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК. Липсата на съдебен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, води до процесуална недопустимост на подадената частна жалба. Налице е хипотезата на чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекрати. По частната жалба срещу протоколно определение от 9.02.2010 г. по адм. дело № 1/2009 г. на СОС: С него жалбоподателите са осъдени на основание чл. 65, ал. 1 от ГПК /отменен/ да заплатят допълнителна държавна такса в размер на 100 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл. 70 от ГПК това определение подлежи на обжалване с частна жалба само ако не се обжалва самото решение. В случая решението е обжалвано, в това число и в частта му, в която с него те повторно са осъдени да заплатят държавната такса от 100 лева. Ето защо самостоятелната частна жалба се явява процесуално недопустима и също следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекрати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение