Решение № 15957 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 777/2013 г.

Решение № 15957 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 777/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез ст. юрисконсулт Виктория Григорова, против решение № 6561 от 3.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4682/2011 г. от Административен съд - София-град. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението и иска неговата отмяна. Твърди още, че определеното обезщетение е завишено и не е съобразено със разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ответната страна - Борислав Иванов Василев, чрез процесуалния си представител адв. Елмира Исмаилова, изразява в писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски пред касационна инстанция. Прилага списък на разноските направени от ответника пред касационна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Столичната дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Борислав Иванов Василев обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен административен акт - заповед за задържане на лице от 23.04.2011 г., в размер на 2000 лв., заедно със законните лихви, считано от 20.05.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. За да постанови решението си, съдът е констатирал, че претендираната неимуществена вреда е претърпяна болка и страдание от ищеца, ответник в настоящата инстанция. Това обстоятелство е доказано от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Установено е, че именно в резултат на задържането у ищеца се е породило чувството на страх, страдание и малоценност. Съдът е посочил, че по отношение на процесния случай са налични всички елементи от фактическия състав, необходим, за да бъде ангажирана отговорност за юридическото лице СДВР, към чиито състав принадлежи полицейският орган, разпоредил задържане под стража за 24 часа, поради това, че разпореждането на този орган, представляващо административен акт, е отменено с влязло в сила съдебно решение. Неимуществената вреда е причинена в резултат именно на издадения в изпълнение на административна дейност незаконосъобразен акт. Налице е и пряка причинна връзка между административния акт и настъпилите неимуществени вреди за ищеца, поради което Административен съд София-град е уважил исковата молба на Борислав Иванов Василев. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Правилно съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Съдът е направил обоснован извод, че са налице всички кумулативни условия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на претенцията. Безспорно е, че е налице незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице от 23.04.2011 г., отменен с влязло в сила съдебно решение. Свидетелските показания безпротиворечиво са доказали, че задържането на Борислав Иванов Василев е причина за претърпяната болка и страдание, за дълго продължилото му тревожно състояние, за влошаване на отношенията с неговата приятелка, за промяната в поведението му и в отношенията му към приятелите му, за чувството на самообвиняване, че същият е станал причина дори за задържането на приятелите си. Безспорно е доказано пряката и непосредствена връзка между отменения административен акт и причинените неимуществени вреди. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, в случая изразяващи се в претърпяване на болки и преживяване на страданията от ответника по настоящата инстанция. Специалният закон - ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост, както правилно е процедирал и съдът от първата инстанция. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че ищецът по делото, ответник в настоящото производство, се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът, в съответствие с материалния закон, е извършил преценка на установеното и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното дотук, обжалваното решение на Административен съд - София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,