Решение № 10417 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 823/2012 г.

Решение № 10417 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 823/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Науар Али Хасан, гражданин на Ирак срещу решение № 4640 от 27.10.2011 г. по адм. дело № 6400 по описа за 2011 г. на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 324 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че административният акт, съдържащ отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е немотивиран, а решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в страната по произход. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София - град, е било решение № 324 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Науар Али Хасан. С обжалваното решение № 4640 от 27.10.2011 г. по адм. дело № 6400 по описа за 2011 г. Административния съд - София - град, е отхвърлил жалбата на Науар Али Хасан срещу решение № 324 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Посочено е, че в интервюто пред административния орган и в жалбата до съда се излагат различни обстоятелства, свързани с бежанската история, което налага извод за недостоверност на последната и недобросъвестно отношение към института на международна закрила. Неоснователен е доводът на касатора за липсата на мотиви в административния акт. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и бежанската история, както и справка с вх. № 448/27.01.2011 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно обстановката в Ирак. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Науар Али Хасан е заявил, че е напуснал Ирак на 19.09.2010 г. и влязъл нелегално в Турция, където живял и работил близо шест месеца. Като причини за напускането на Ирак сочи, че след убийството на баща му 2006 г., по причина членството му в комунистическата партия, бил предупреден да напусне град Басра където живеел. Предупреждението станало три месеца след убийството на баща му от членове на Армията на Махди, само поради това, че баща му бил комунист. Поради това напуснал гр. Басра и семейството му заживяло в град Амра, на един час път с кола от гр. Басра, при близки на майка му. Не принадлежи към расова, религиозна, обществена или политическа група, подложена на преследване от страна на официалните власти или от лица, които те не могат да контролират. В допълнителното интервю същият е уточнил, че хората, които го заплашили били членове на Армията на Махди, познавал ги лично и знаел, че се занимават с изнудване. Не е арестуван или осъждан, не е подавал сигнал за заплахата. Отправянето на устни заплахи не може да бъде възприето като действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Освен това, от справка вх. № 448/27.01.2011 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС, се установява, че обстановката в Ирак е стабилизирана. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на първите две хипотези (т. 1 и т. 2 на ал. 1) в бежанската история не се съдържат твърдения за опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание или друго наказание. Настоящият състав счита, че изявления, които се основават на общото положение и не се посочват елементи на добре обоснован страх от преследване, сами по себе си не дават основание за предоставяне на статут на бежанец. Съществуващите данни за напрежение и влошена сигурност не дават основание да се приеме, че е налице системно и последователно нарушаване на човешките права. Въпреки неблагоприятната обща икономическа и хуманитарна ситуация, затрудненията, които изпитва населението, не са достигнали до минималното ниво на опасност от тежки посегателства, поради което предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация е подходящо само, ако заявителят посочи такива лични факти и обстоятелства, които при завръщането му биха го поставили в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ. Позоваването в жалбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, е неоснователно. Съществуването на заплахи следва да се счита за установено когато от протичащия въоръжен конфликт насилието е безогледно и на толкова високо ниво, че да съществува реална опасност върнато в страната цивилно лице да претърпи твърдяните заплахи. Това условие не е налице, тъй като няма данни насилието в Ирак да е достигнало такава висока степен на опасност. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,